Колко струва истината? Пред този труден въпрос е изправено просветното министерство покрай скандала с предполагаемото изтичане на темите за матурата по български език и литература. Ако ставаше въпрос за слух, който с лека ръка може да бъде отхвърлен, министерството надали щеше да мълчи по ключов въпрос - дали и трите изтекли в интернет теми съвпадат с подготвените и останали неотворени варианти за изпита. Надали щеше да има разследване, по което да се изказва вътрешният министър, и надали щяха да се обещават резултати до края на седмицата.

В същото време министър Сергей Игнатов наистина не може да си позволи да каже нищо до момента, в който няма резултати от проверката на МВР. Защото с това може да рискува валидността на изпит, държан от 70 000 ученици, а непотвърдените слухове могат да минират всеки следващ изпит в страната. И все пак колко струва истината?

Просветното министерство до момента не успява да жонглира убедително по това тъничко въже. Липсва и гаранция, че в бъдеще защитата срещу изтичане на информация ще бъде по-адекватна. Нещо повече - при доказване на вина министерството възнамерява да държи отговорни постфактум за изтичането и съответните ученици, като анулира работите им.



Къде се пропукват обясненията на министерството?



В случая с предполагаемото изтичане на трите алтернативни формулировки на темата (тя носи 30 от общо 100 точки на изпита) има нещо безпрецедентно и това е наличието на документирани следи. В деня на самата матура Дарик радио публикува снимка от компютърен екран, документираща проведен в скайп разговор предната нощ. В него ученик обяснява, че "госпожа от курса" му е пратила с sms трите варианта, от които един ще бъде изтеглен - "Силата на словото в "Левски", "Невъзможното завръщане в "Да се завърнеш в бащината къща" и "Магията в любовта във "Ветрената мелница". Трите произведения, без самите формулировки на темата, се появиха и във форума на bghelp.co.uk. Участникът уточнява, че знае авторите от някой, който ходел на уроци при експерт на МОМН. На изпита се падна темата "Силата на словото в одата на Иван Вазов "Левски", а останалите два плика не бяха отворени.

Просветното министерство веднага се усъмни доколко тези постинги са пращани в деня преди изпита и дори че са публикувани постфактум с цел саботаж на изпита. Това притеснение е разбираемо, защото с подобни манипулации може постфактум да се минира всяка матура или друг национален изпит. То обаче не обяснява отсъствието на отговор на най-важния въпрос - съвпадат ли наистина публикуваните в интернет две алтернативни теми с изготвените от МОМН. За всяка матура министерството подготвя три варианта, а по кой да работят децата, избира чрез жребий сутринта преди изпита случайно избран журналист.

Можем с голяма доза увереност да твърдим, че ако алтернативните теми не съвпадаха с изтеклите,



министерството щеше веднага да ги разтръби



Това би спряло скандала още в зародиш и би свело версията за изтичане на темите до непотвърден слух.

Основният аргумент на екипа на министър Игнатов да крие темите е течащото разследване. Интересно какво точно се опитват да си спестят разследващи и министерство със засекретяването на тази информация. Надали някой ученик ще тръгне да прави фалшиви самопризнания в резултат на обявяването на темите, а ако наистина има изтичане на информация, замесените така или иначе знаят всички формулировки. Още по-абсурдно звучат твърденията на министър Игнатов, че алтернативните теми може да са изтекли от МОМН след началото на изпита. Няма никаква логика (освен любимата напоследък версия за саботьорите от тройната коалиция) експертите на МОМН да проявят интерес към неизтеглени и некасаещи никого формулировки насред течащ изпит.

Липсата на яснота за алтернативните теми при самото теглене така или иначе е проблем. Около провеждането на матурите вече има инерция и нещата не се подлагат на съмнение, а инерцията е опасна. Така например в момента няма никаква гаранция, че 2-та алтернативни варианта за всяка матура наистина са алтернативни и не съвпадат с изтегления. Обяснението за това е абсурдно - че министерството иска да си пази въпросите и темите за бъдещи изпити. Кой и как пази тези въпроси за следваща употреба в касите на МОМН, години наред не е ясно. Да не говорим, че не е проблем за експерти да съставят по няколко теми за едно и също произведение. А самото изготвяне на 3 варианта по този начин не е регламентирано никъде и се приема по подразбиране.

Спорна е и замислената от МОМН мярка



да накаже възползвалите се ученици



Наистина, информацията за темите е предимство. Вероятно неколцина са платили споменаваните 600 лева за нея, но след това някой я пуска в скайп и тя започва да живее собствен живот сред абитуриентите. Както казва информаторът от разговора на "Дарик" - ne znam kolko e viarna. Освен това, дори и да знаеш кои са евентуалните три теми, не означава задължително, че си добре подготвен по тях.

В момента МОМН се държи объркано и гузно. Крие се зад МВР и абсурдна следствена тайна. Може би екипът на Сергей Игнатов се съмнява, че МВР ще успее да посочи годни доказателства, за да уличи конкретни виновници.

Министър Игнатов направи вчера забележително логическо съждение: "Вие смятате, че аз или министър Цветанов ще скрие някаква информация?! Поне един от нас ще каже истината". Поне?

Игнатов вече четвърти ден се въздържа да съобщи ключовия факт. И дори през ум не му минава, че удължава живота на лъжата и съкращава общественото доверие в министерството си. Уплашен от цената на истината, той вече я плаща.