От няколко години насам българските магистрати не се оплакват, че са им малки заплатите. И така трябва да бъде - те не трябва да чувстват финансово неудобство, за да правораздават честно и да не се изкушават да вземат подкупи, подаръци, услуги... На този фон разкритието, че децата и родителите на едни от най-висшите столични магистрати са крайно нуждаещи се, е странно. Още повече че те не са се записали в бюрата за социални помощи, а са използвали "бедственото си положение", за да се сдобият с апетитни имоти на морски бряг в Приморско срещу смешни суми. И са вдигнали върху тях гигантски кооперации.

Случаят не трябва да се оставя без внимание по няколко причини. На първо място става дума за роднини на Панайот Генков, Николай Урумов и Андрей Икономов, които са председатели на отделения във Върховния административен съд, на Йордан Иванов, който е бивш апелативен прокурор на Бургас, и на Веселин Пенгезов, който пък оглавява най-големия апелативен съд в страната - Софийския. Това са едни от най-висшите магистратски длъжности, в които е съсредоточена включително и администрираща власт.

Второ - схемата за сдобиване с имоти е доста съмнителна. Роднините смело са декларирали, че живеят в самото Приморско, в малки жилища, които делят с други хора. Затова искат право на строеж, за да си построят кооперации, в които да се настанят. Въпросното право е купено за 1600 лв. за всеки от конкретните случаи. И то за строежи на по половин декар основа - т.е. по 3-4 лв. на квадратен метър. Сигурно тепърва ще има проверки кой къде наистина е живял, какво точно е декларирал, дали всичко е редовно. Но като се има предвид кои са участниците във въпросните схеми, то вероятно всичко ще се окаже, че е абсолютно законно.

Трето - всички, получили правото на строеж, са пълнолетни. Затова и техните придобивки не се декларират от магистратите роднини пред Сметната палата. За тях се разбра случайно - от журналистическо разследване. Така че магистратите не подлежат на наказание и по този параграф. Те вече обявиха, че не знаят какви са ги вършили техните отрочета и съответно няма как да понесат последствия за действията им. Макар че е трудно да се повярва, че младежите и 80-годишната майка на един от магистратите сами са се оправили в сложните юридически дебри на самите сделки. И че очевидно целта е да се заобиколи законът.

Четвърто - бившият кмет на Поморие Димитър Димитров също дава смешни обяснения за случая. Според него разрешенията се давали евтино, за да се насели мястото с млади и знаещи хора, които да живеят там, да раждат деца и т.н. И категорично избягва въпроса как точно са избрани тези млади и "бедни" хора. Защото сигурно мнозина от реално живеещите в Приморско биха се съгласили да се заселят там срещу подобен "подарък".

И накрая - подобна схема се прилага не за първи път в Приморско. През 2005 г. бившият шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов разкри, че и дъщерята на тогавашния директор на "Гранична полиция" ген. Валери Григоров е получила разрешително за строеж в градчето като крайно нуждаеща се. Атанасов твърдеше, че на мястото бил построен хотел. Григоров заплаши Атанасов със съд за клевета, защото нямало хотел. Но потвърди, че дъщеря му Десислава притежавала учредено право на строеж върху общинска земя на 38 кв. м бунгало, чиято цена по договор била 5700 лв.

За съжаление практиката досега не вдъхва оптимизъм, че Висшият съдебен съвет или някой друг орган в държавата ще разнищи случая сериозно и обективно. И най-вероятно историята ще приключи безславно. Както се случи със скандала с няколко прокурори и съдии, които бяха заподозрени, че имат гигантски хотели. Накрая се оказа, че на тях не може да им се търси отговорност, защото постройките са на името на техни роднини или близки фирми.

Въпреки че, ако някой иска да се поразрови истински, със сигурност ще намери за какво да се хване. Например - ако магистратските роднини наистина са толкова бедни, откъде са намерили пари да вдигнат огромни кооперации на тези терени? От кредити? А кредитите как се погасяват? При това сделките в Приморско са сред най-очевадните случаи. Защото, както отбеляза шефът на Върховния административен съд Константин Пенчев, "по-хитри съдии също разполагат с апетитни имоти, но те не са на имената на децата им, а на любовници и близки приятели".

Цялата история може да е абсолютно законна, но със сигурност не е морална. И това е поредният случай, който е тест за това има ли съдебна система в България. Или правосъдието е полегнало на морския бряг в Приморско.