В белгийския град Мехелен, на 20 минути северно от Брюксел, е направена детска площадка, посветена на науката - място, където децата могат да поиграят в скучен, влажен неделен следобед. Съоръжението е снабдено с интерактивни уреди и игри, с които могат да учат, докато се забавляват. Но има и друго послание. Когато влязат в комплекса, паветата са изписани с просто, но директно послание. То е само на холандски - езика, използван във Фландрия, по-голямата северна половина от страната. От паветата можете да разберете големината на Фландрия в кв. км и броя на населението й.

Няма и дума за Белгия. Тя изобщо не съществува. Намирате се в държава, наречена Фландрия. Тя все още реално не съществува, но ако политиците, които ръководят разделеното белгийско общество, продължават да действат както досега, официалното й оповестяване е въпрос на време. "Дълъг живот за свободна Фландрия, Белгия може да умре" бе лозунгът, който проехтя в белгийския федерален парламент на 6 май, когато 150-те депутати си събраха багажа и се завърнаха вкъщи, за да се подготвят за битка в предсрочните парламентарни избори следващия месец, насрочени след разпадането на националното правителство.

След последните избори през 2007 г. Белгия бе без правителство в продължение на шест месеца заради разногласията и пререканията между представителите на холандскоговорещата Фландрия на север и френскоговорещата Валония на юг. Три години по-късно същият конфликт отново свали правителството. В повечето държави в Западна Европа трета премиерска оставка за три години би била причина за притеснения. В Белгия оставка на премиера от Християндемократическата партия Ив Льотерм само пет месеца след като зае поста, обаче бе приета с равнодушно свиване на рамене или с чувство на облекчение. "Много сме щастливи да бъдем тук. Това е една от най-щастливите държави в света", казва високопоставен правителствен служител. "Имаме голям успех". И в много отношения това е вярно. Но политическата класа, която управлява тази богата държава, чието население е 10,5 млн. души, дава много добро обяснение защо се грижи малко за държавата, наречена Белгия. "Аз съм фламандец, не съм белгиец", казва Вили де Веле, кмет на малкото фламандско градче Леник, разположено на юг от Брюксел. "Не съществува преданост към държава, наречена Белгия. Никога не е съществувала страна, която да е успяла толкова дълго време да оцелее при подобни условия".

Само няколко километра на изток, но от другата страна на езиковата бариера френскоговорещият Дамиен Тиери изразява повече съжаление, отколкото ярост, но е песимистично настроен. "Спорим по този въпрос в продължение на 30 г. Не съм сигурен, че някога ще намерим решение."

Езикът е основният проблем, който стои в основата на кризата за съществуването на Белгия и той изпълнява ролята на религия или етническа принадлежност, които предизвикват конфликти в други държави.



В страната има езиков апартейд,



който засяга всичко от обществените библиотеки до местното и регионално правителство, образователната система, политическите партии, националната телевизия, вестниците, дори футболните отбори. "Докато учих в Брюксел през 70-те години, познавах всичките си валонски колеги, тъй като бяхме в едно и също учебно заведение", разказва бивш фламандски вицепремиер. "Но тогава университетите се разделиха и вече не съществуват тези контакти". Всъщност представители на Фландрия и Валония рядко общуват помежду си. Много са малко смесените бракове между фламандци и валонци. Нито пък влизат в конфликти. Голямото изключение е Брюксел и прилежащите му райони, където двете култури имат сблъсък една с друга. Крайградските райони на Брюксел, населени с хора от средната класа, са се превърнали във фронтова линия на езиковия конфликт.

Двумилионният град, където се намират институциите на ЕС и НАТО, е дом на десетки хиляди чужденци, работещи за двете организации, освен това там живеят големи имигрантски общности на турци, мароканци и африканци. Всъщност Брюксел е френскоговорещ град, заобиколен от малки населени места, където се говори холандски. И тук езиковите битки са най-ожесточени. "Няма да правим безумия като в Сърбия или в Хърватия", казва фламандецът Ярун Вермейрен, който продава книги извън Брюксел. "Проблемът обаче поражда доста емоции от двете страни".

"Нереално и абсурдно е. А и не е демократично", казва и Тиери. Той е точно в центъра на конфликта - в кметството на Линкебеек - градче, което има 5000 жители. Той е френскоговорещ валонец, роден и отгледан в Линкебеек, и е избран за кмет с 66% от гласовете на жителите, като 85% от тях са франкофони.

Но Линкебеек е във Фландрия, не е Брюксел. Фламандският вътрешен министър обаче му забранява да е кмет, тъй като е



направил изборни материали на френски за френскоговорещите,



но не и на холандски, както изискват законите. Общинският живот в Линкебеек е подчинен на много проблеми, демонстрации и подигравки. Сепаратисти драскат написаните на два езика имена на улици. Езикова полиция присъства на месечните срещи на градския съвет и ако дебатите се водят на френски - 13 от 15-те съветници са френскоговорещи, сесията се смята за невалидна.

В местното основно училище френскоговорещите деца са на долния етаж, а тези, които ползват холандски, са на горния етаж. Учебните им програми са различни. Фламандското правителство отказва финансиране за обществената библиотека, ако 55% от книгите не са на холандски език. Има шест подобни малки градове в пределите на Фландрия, като във всичките живеят големи френскоговорещи малцинства.

Проблемите всъщност идват от зле уредената градска среда. След като представителите на средната класа остаряват, женят се и стават родители, се преместват от града в покрайнините в по-голяма къща с градина и придобиват различно качество на живот. В Брюксел това означава, че френскоговорещите двойки "колонизират" фламандска територия и нарушават езиковия баланс в малките холандски говорещи общности. "Това не е конфликт, който може да коства живота на хората. Но той има същата структура както най-големите международни конфликти - сблъскват се правата на традиционното население с правата на новодошлите", казва бившият вицепремиер.

Така покрайнините на Брюксел се превръщат в бойно поле, тъй като столицата е единственото място, където официално се използват и двата езика. За целите на изборите тя е свързана с 35-те околни фламандски селища, което означава, че франкофоните могат да гласуват отвъд езиковите бариери за френскоговорещите партии в Брюксел. Фламандците, живеещи във Валония, обаче не могат да направят същото. Конституционният съд реши, че това е в противоречие със законите. И политиците не могат да променят това - въпрос на политическа воля, проблем на честите провали на белгийския политически елит. Има 11 партии в белгийския федерален парламент в Брюксел. Има други пет парламента и правителства в регионите и езиковите общности. "Избираме 600 депутати в държава, чието население е 10 млн. души", казва Де Веле. "Това е смешно. Няма бъдеще за държава с подобно устройство".

В този многолюден политически пейзаж се води



само фламандска и валонска политика, не и белгийска



В продължение на десетилетия политиците успяват да създадат система, в която няма обединяваща институция, макар че крал Албер Втори се нарича крал на белгийците. Няма национални политически партии, няма национален вестник, няма национален тв канал, нито пък уеднаквена учебна програма или средно образование. Но пък има общ вътрешен дълг, който представлява 80% от БВП. Основният франкофонски в. "Соар" бе доста жлъчен, когато правителството падна, и попита: "Има ли смисъл да се поддържа една държава, когато вече няма хора или системи, които могат да постигнат основен компромис, за да може Белгия да продължи да съществува", попита той.

Говори се, че валонците ще гласуват за левите, а фламандците - за десните. Фландрия просперира, Валония има сериозни проблеми, като безработицата е двойно по-висока отколкото на север. Фламандските лидери стават все по-настоятелни в исканията си за по-голяма автономия, докато валонските лидери се отказват да преговарят.

Ако ножът опре до кокала, предпочитаната възможност ще бъде нежен развод като в Чехословакия, а не като насилието в Югославия. Но Брюксел абсорбира десетките хиляди жители и от двете части, като прави разпада на Белгия фактически невъзможен. "Искаме ли да живеем заедно? Това е въпросът, който трябва да си зададем", казва Тиери.