България си намери подходяща роля в НАТО. Ще изпълнява разузнавателна мисия като шапка на тояга, която се подава над окопа, за да установи откъде идват изстрелите. Алиансът се готви да приеме нова стратегическа концепция през ноември в Лисабон, за която в понеделник (17 май) бе направено предложение от името на т.нар. Съвет на мъдреците, оглавяван от бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Два дни по-рано българският военен министър Аню Ангелов изпреварващо предложи НАТО да се захване преди всичко с изграждането на противоракетен щит.



Защо такава припряност?



"Ако приемем, че заплахата идва от Иран, ние сме най-уязвими и затова сме най-заинтересовани от разполагането на противоракетна отбрана", обясни още на 1 май министърът. Ето как, подавайки се над окопа, България първа се превръща в мишена и дава ориентир откъде се стреля по НАТО. Съответно пък отбранителният съюз трябва съгласно чл. 5 от Североатлантическия договор да смята, че заплахата срещу една държава от алианса е заплаха за всички и да включи в своята нова стратегия изграждането на противоракетна отбрана (ПРО).

Дори и другите страни да се дърпат, НАТО не може повече да отлага, защото се вижда, че не дава достатъчна закрила на България. Така ще кажем на генералния секретар на алианса Андерс Фог Расмусен, който ни гостува днес. Той би трябвало да ни е благодарен, защото му даваме ценни насоки как да направи организацията по-смислена. Докато мъдрува с мъдреците над новата си стратегическа концепция, може да вземе за модел българската стратегия за национална сигурност, която ще бъде готова в началото на юни. По идея тя би трябвало да е съобразена с новата концепция на НАТО, но кой да чака до ноември? Ако България не се съобрази с НАТО, НАТО ще се съобрази с нея, гласи стара българска мъдрост. Поговорката може и да не е точно такава, но Расмусен ще я разбере.

Усърдието на българското правителство



да тича пред вятъра



е забелязано отдавна. Преди месец и половина премиерът Бойко Борисов заяви на вечерята в Прага с американския президент Барак Обама, че "ако става дума за ПРО, ние трябва да бъдем активната страна". И добави пред журналисти: "В момента, не знам дали знаете, дори АЕЦ и електроцентралите ни нямат никаква защита. Ние нямаме в момента възможност да реагираме ни най-малко на евентуално нападение. Ракетите, които Иран вече има, могат да достигат България. С една дума, за разлика от популистите в България, които, като се говори за "противоракетна отбрана", си представят оръжие за нападение - то е точно обратното. НАТО трябва да съумее да защити териториите на всички свои страни членки", отсече на 8 април премиерът, когото на Запад незнайно защо определят като популист.

Борисов чувства заплаха от Иран, но не му отправя дори дипломатическа нота за сведение. Техеран пък се отнася с безразличие към обвиненията му и дори не намира за необходимо да ги коментира. В същото време неговата речовитост за ПРО изнервя Москва, която официално реагира с "недоумение". Става нещо странно: шапката над окопа получава дупки от северната, а не от южната си страна. Онези, които държат пръчката отдолу, се досещат за причината. В предложението на "Групата на 12-те мъдреци" от Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Канада, Латвия, Полша, САЩ, Турция, Франция и Холандия (няма българи) се настоява противоракетният щит да се прави с участието на Русия. За разлика от предишната администрация на президента Джордж Буш, която разработваше планове за американска система, базирана в Полша и Чехия, и видимо провокираше Русия, предложената нова концепция съдържа



друга философия



"Тя поставя ПРО изцяло в контекста на НАТО с възможност за участие и защита на всички съюзници. ПРО е най-ефективна, когато е обща инициатива въз основа на сътрудничество в Алианса и също така между НАТО и неговите партньори (особено Русия), което е силно желано", пишат "мъдреците" . Самият генерален секретар Расмусен разви същата идея в няколко статии, публикувани през последните два месеца в европейски и американски издания.

Колективните усилия за създаването на такава система са оправдани не само от общия интерес, но и от високата цена, която трябва да бъде разхвърляна върху колкото може повече участници. Никой не е назовал досега точната сума, но със сигурност ще се измерва с милиарди. В новата концепция на НАТО се сочи икономическата криза като една от стратегическите заплахи и се надува алармата: "Ако НАТО иска да изпълни успешно мисиите си, трябва да спре стремителния спад на националните разходи за отбрана". Развива се идеята, че



алиансът трябва да мине на диета,



като пристъпи към строги икономии. Но докато НАТО се ориентира към затягане на колана, нашите стратези смятат да се разпуснат. "Мъдреците" показват предпазливост и не настояват противоракетният щит да стане главна задача на следващото десетилетие. Бойко Борисов и Аню Анев го изкарват на преден план. Но те не казват откъде ще намерят пари за българско участие. Предоставянето на територия за радар или ракетни батареи не е достатъчно. Ще трябва да бръкнат и в празния държавен джоб, защото всяка страна ще бъде призована да даде финансов принос, ако се стигне до изпълнение на проекта. Участието с територия ще се смята за компенсирано чрез повишена гаранция за сигурност, макар че от друга гледна точка може да е точно обратното, защото всяко военно съоръжение би представлявало и мишена за вражески удар. Питат ли се нашите управници защо Гърция и Турция, които са още по-близо до Иран, не се чувстват по-застрашени от България и не напират за изграждане на ПРО? Преди две години Буш само веднъж продума, че може да изтегли системата по на юг, и Гърция веднага се обади, че няма пари. А днес има още по-малко.

Трябва да се добави още нещо. Ако си направят труда да прочетат анализа на "мъдреците", премиерът и военният министър може да забележат един пасаж, в който се говори почти с досада за държавите, провокиращи напрежение с Русия: "Въпреки че членовете на НАТО гледат на Русия от различни перспективи, алиансът е единен в желанието си да работи заедно с ръководителите на тази страна за предотвратяване на вредни недоразумения и за набелязване и постигане на общи цели". Борисов би могъл също да си спомни защо Обама го покани на вечеря в Прага заедно с другите източноевропейски ръководители - за да внуши на всички, че колкото и да са му симпатични, не би ги оставил да му се пречкат в отношенията с Русия.

Подобна идея се развива и в предложението за нова концепция на НАТО. Там за първи път се поставя под въпрос правото на всяка държава да налага вето и се предлага да се пристъпи към вземане на решения и без съгласието на всички членове на алианса - разбира се, не по най-важните въпроси. Същото стана и в ЕС след голямото разширяване. Напъните на България да подема инициативи по възлови проблеми няма как да предизвикат възхита у никого, защото собствените й възможности предполагат по-скромно поведение. Разумно е също така тя да се замисли до каква съсипия докара собствената си армия, и да се запита има ли друга държава в НАТО, която да съди за злоупотреби доскорошния си военен министър.