Арестът на бившия министър на отбраната от НДСВ Николай Цонев дойде като логично развитие на заканите на ГЕРБ да осигури наказание за всеки облажил се от предишната власт. При това години след няколко разследвания на в. "Сега", свързани с работата на Цонев. Тогава прокуратурата все не можеше да намери доказателства за повдигане на обвинение.

На Разпети петък зам. градският прокурор Роман Василев арестува бившия военен министър с думите: "Вие сте абсолютен престъпник". Начинът, по който се случи това, измести за дълго време вниманието върху Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов. Тримата бяха обвинени в предлагане и даване на подкуп на следователя Петьо Петров, който разследва едно от делата срещу Цонев.

Наскоро ВСС наказа прокурор Роман Василев с порицание за начина, по който бе извършен арестът, и замаза гафа - какъвто е в правен смисъл. Съветът прие, че прокурорът категорично е нарушил етичните правила, но е бил провокиран за това от Цонев. Как - не стана ясно. Василев се извини публично за поведението си. Главният прокурор Борис Велчев го защити и заяви, че кариерата на Василев (а и на никой друг прокурор) няма да бъде провалена заради подобен случай. Така казусът с излагането на зам.-шефа на Софийската градска прокуратура приключи кротко за него. Наказанието му ще бъде в кадровото му досие една година и ще му попречи да кандидатства за постове и да получи премии.

Що се отнася до обществото - немалка част от него провижда раздаването на справедливост именно в такива ефектни сценки и не вижда никакъв проблем в поведението на прокурора. На същите позиции е и вътрешният министър Цветанов.

Роман Василев си направи отвод от корупционното дело и то бе прехвърлено на колегата му Божидар Джамбазов.

И въпреки че нещата изглеждат толкова ясни - даването на подкупа е документирано, - два месеца след ареста историята става все по-мътна.

В няколко съдебни заседания по мерките на задържаните първо съдът допусна, че има провокация към подкуп, която е незаконна според действащия НК, а и се разбра, че делото е минирано от някои подводни камъни, които могат да го компрометират.

Съдът вече пусна от ареста първия от тримата задържани. Финансистът Тенчо Попов излезе срещу 10 000 лева гаранция, защото според съдия Мария Митева е разколебано предположението, че Попов е предлагал подкуп. Разпечатките от СРС-та сочели, че Попов не е знаел и какво разследване се води срещу Цонев. Няма обяснение на този етап обаче за какво все пак е дал парите, както си е признал пред прокуратурата.



Най-сериозното съмнение за крайния успех на делото



идва от заключението на съдия Владимир Астарджиев, че има данни за провокация към подкуп от страна на следователя Петров. Това стана ясно от определението, с което Астарджиев остави преди месец съдия Сантиров в ареста. В мотивите си той посочи, че Сантиров е осъществил връзката между следователя Петров и Тенчо Попов с ясното съзнание за какво става въпрос. Не знаел обаче за каква сума са се разбрали Попов и Петров. Не му е била известна и датата на предаването на парите. Това е от особено значение за защитата на обвиняемите. Нейната основна теза е, че не са били в активна позиция при уговарянето на подкупа. Сериозен плюс за обвинението все пак е фактът, че Попов призна ролята си в корупционната афера, най-малкото защото е записан да се уговаря с Петров. Както и Сантиров. Проблемът е как ще бъде доказано участието на Цонев, който не протича в данните, събрани със специалните разузнавателни средства.

А междувременно историята стана достойна за холивудски сценарий заради един пръстов отпечатък върху плика с 20 000 евро - първата част от подкупа, който Попов предал на следователя Петров минути преди ареста си в кантора на столичния бул. "Васил Левски". От масивите на МВР излиза, че отпечатъкът е на криминално проявения Петьо Петков, роден на една дата със следователя Петров. Факт без никакво значение по същество за разследването, но удобен повод за защитата на обвиняемите да отклонят вниманието от делото. Защитата на обвиняемите твърди, че следователят Петров и криминално проявеният Петков са едно и също лице. И питат: Как човек с криминална регистрация може да стане магистрат и защо името му е променено? Да не би да има и второ ЕГН? Ако, разбира се, въпросният отпечатък наистина е на Петров, както той сам допусна, тъй като все пак е пипал плика при срещата си с Попов.

Друг основателен въпрос е - защо преди дактилоскопската експертиза на плика не са взети отпечатъци за сравнение от следователя Петров? Както и защо разследващите не изчакаха следователят да занесе на съдия Сантиров полагащата му се комисиона за уреждането на сделката, за да задържат и съдията с парите? Все неща, които биха могли да направят работата на прокуратурата много по-трудна за атака от страна на защитата. Но явно стремежът към бърз и показен удар срещу корупцията е надделял над някои правила, които изисква професионализмът.

Това личи и от факта, че редом с отпечатъка на мистериозния криминално проявен



на плика се мъдри и следа от пръста на следователя по делото



за подкуп срещу Цонев, Сантиров и Попов - Красимир Кръстев. Въпреки че дори според адвоката на Сантиров Константин Симеонов това се е получило по невнимание, съвсем не говори добре за един разследващ да си оставя отпечатъците върху веществени доказателства.

Вниманието на адвоката е насочено срещу Петьо Петров, благодарение на когото се стигна до трите ареста. Адвокат Симеонов вече заяви, че ще поиска от ВСС да провери случая с отпечатъка и да изслуша следователя. Самият Петров отрича някога да си е сменял името или да е бил регистриран за криминални прояви. Преди дни пред столичен всекидневник той разказа, че са му взимали отпечатъци заради разбита будка преди 20 години, но се оказало, че няма отношение към случая. Отпечатъци дал и през 90-те години, след като му обрали жилището. И допусна, че може да има правописна грешка при изписването на името му в полицейските регистри. Което изобщо не е изключено - много хора си патят точно заради подобни грешки.

Адвокат Симеонов пък заяви пред "Сега", че разполага с постановление за прекратяване на дело за кражба, образувано през 1990 г., по което лице с името Петьо Велков Тодоров (Петров) е бил обвиняем. Петров контрира, че става въпрос за делото, образувано заради будката, а присъствието на фамилията Тодоров също обясни с нечие недоглеждане в полицията.



От прокуратурата засега стоят встрани от размяната на реплики



С голяма неохота обявиха, че ще направят всичко възможно да не останат неизяснени въпроси, преди обвинителният акт да влезе в съда. Според прогнозите на градския обвинител Николай Кокинов това трябва да се случи до 3-4 седмици. Очевидно пак се бърза.

Дано скоростта не се окаже основен стил на работа в това досъдебно производство, за да не станем свидетели как поредното шумно анонсирано дело, натоварено с много очаквания, се срива в съда. Разбира се, такова развитие би дало нови основания на премиера Бойко Борисов и МВР шефа Цветан Цветанов да продължат темата за "октопода" в съдебната система, но надали и правителството, и полицията, и съдът, а и обществото ще имат полза от това.