По всичко личи, че няма да ходим на война в Корея поне по три причини: първо, нямаме желание; второ, никой не мисли да ни въвлича; трето, война няма да има. Можем да си отдъхнем, защото напоследък все скачаме по тревога, щом някъде възникне конфликт. Не че ставаме за световен жандарм, но нашите нови съюзници с глобални интереси се радват да ги следваме. Засега обаче само видният атлантик Соломон Паси носи знамето на хипотетичен Дълъг поход до Корейския полуостров. От страниците на "24 часа" той призова НАТО да замести американските сили в Южна Корея, които са там от времето на Корейската война в началото на 50-те години.

Цяла седмица бе необходима на нашето външно министерство, за да забележи внезапно изостреното напрежение на Корейския полуостров. Притихнало като демилитаризираната зона по 38-ия паралел, то отрони първи звуци по въпроса едва на 27 май чрез своята говорителка Весела Чернева. Тя се възмути от "бруталните и безотговорни действия", довели до потъването на южнокорейския кораб "Чхонан" на 26 март 2010 г. и до гибелта на 46 души. Международна комисия съобщи на 20 май изводите си за инцидента и обвини Северна Корея, че е потопила кораба с дистанционно взривено торпедо, но



България изчака други държави да я ориентират



какво да мисли по въпроса и си запази правото за по-нататъшна медитация. "Ще продължим да се консултираме с нашите съюзници, партньори и приятели с цел изработването на обща позиция", каза говорителката Чернева на среща с журналисти.

Този ориентир ме насочи право към главния ни съюзник - Съединените щати. Те ни заведоха на война в Ирак, но могат да ни отведат и по-далеч. Държавният секретар Хилари Клинтън, която миналата седмица събра информация от първа ръка в Пекин и Сеул за напрежението в района, призова за "твърд, но премерен отговор" срещу Северна Корея. На дипломатически език това означава да не се стига до крайност, т.е. до война. При две неприключили войни в Ирак и Афганистан очевидно Вашингтон не бърза да се забърква в трета, особено при продължаващото напрежение с Иран.

За всеки случай потърсих и мнението на НАТО, защото



съюзническият дълг в алианса може да ни командирова навсякъде,



както стана в Афганистан. Щабът в Брюксел показа бърз рефлекс и още на 20 май огласи строга декларация, с която осъди КНДР. Най-съществени са последните й две изречения, в които се казва, че "Северноатлантическият съвет и по-рано строго е настоявал Северна Корея да се въздържа от действия, предизвикващи напрежение. Още веднъж НАТО призовава Пхенян да изпълни международните си задължения." Текстът създава впечатление за повторяемост на проблемите и предупрежденията. Щом "още веднъж" се реагира по същия начин като преди, значи няма да има военна намеса, защото никога не се е налагало НАТО да се забърква в конфликт толкова далеч.

Само от любопитство хвърлих око и на позицията на Европейския съюз, който не е военен блок, но все пак ни обвързва със съюзнически задължения. Откакто Лисабонският договор учреди преди половин година Европейската служба за външни действия, има смисъл да се следят нейните многобройни декларации по всякакви проблеми, защото тя е първообраз на общата европейска дипломация. Щом видя уликите срещу Северна Корея, външната министърка на ЕС Катрин Аштън осъди същия ден тази "отвратителна и дълбоко безотговорна акция" (потапянето на кораба). Въпреки че използва по-остри думи дори от говорителя на НАТО, в крайна сметка тя призова "всички засегнати страни да увеличат усилията си за траен мир и стабилност на Корейския полуостров". С други думи, ЕС даде сигнал, че въпреки тежкия инцидент трябва да се мисли за мир, а не за война.

Какво мислят обаче най-засегнатите - самите корейци? Южняците нямат



никакъв интерес от конфликт,



защото ще подплашат инвеститорите си точно насред световната икономическа криза. Затова забавиха разследването почти два месеца, макар и да знаеха, че няма кой друг освен севернокорейците да им потопи кораба в неподелената между двете държави спорна морска зона. Сеул изчака, за да не се чувства принуден да действа под напора на първия гняв на своето население. Сега желанието за мъст е поуталожено. Показател за смекчените страсти е стабилността на южнокорейската фондова борса, която не помръдна след разкритието за вината на Пхенян. Никой не се уплаши, че акциите му могат да паднат при обща дестабилизация и евентуален конфликт на полуострова.



Темата за евентуална война



бе подхваната най-шумно в Северна Корея - не защото при хроничната си мизерия би нападнала някого, а защото има да си оправя вътрешни проблеми. В първата и засега единствена комунистическа династия възловият въпрос е прехвърлянето на властта към нейното трето поколение. Боледуващият "любим ръководител" Ким Чен Ир, който наследи през 1994 г. "великия вожд" Ким Ир Сен, подготвя на свой ред наследството си, като според публикации възнамерява да остави висшия пост на най-младия си и най-неопитен син Ким Чен Ум. В държава, където народът работи по заводите във взводове и роти, а не в бригади и цехове, най-лесният начин за управление е чрез повишаване на бойната му готовност. Сплотяването на населението около лидера заради външна заплаха е начин да се отхвърлят всякакви други въпроси и съмнения. Най-добрата услуга, която "предателят Ли Мьон Бак и неговите марионетни министри" (президентът и правителството на Южна Корея - по терминологията на Пхенян) могат да направят на севернокорейския режим, е като му дават основания за разпалване на войнствена реторика.



Много важен фактор в района е Китай,



който след дезангажирането на Русия единствен продължава да поддържа жизнените функции на изтощената севернокорейска икономика. При очертаващата се нова изолация на Пхенян Китай придобива още по-голяма значимост за КНДР. Неслучайно Ким Чен Ир ходи само там на посещения в чужбина, както стана в началото на май, когато според някои съобщения е завел и сина си Ким Чен Ум, за да го представи на китайските власти като избран наследник. Пекин се придържа към принципа на "стратегическа неопределеност" по новата разпра на Корейския полуостров, а най-категоричната му реакция до момента се свежда до декларацията на неговото външно министерство от миналата сряда, че "диалогът е за предпочитане пред конфронтацията". Подобна философия развива още древният пълководец Сун Дзъ в трактата си "Изкуството на войната" от VI в. пр. н.е. В Китай външната политика е трудно променлива величина.



Призивите на Хилари Клинтън за по-твърда намеса



останаха неразбрани, защото няма как Пекин да насърчи дестабилизация на Севера, за да бъде извършено обединение под властта на Юга. Това просто би означавало да отстъпи на американците своя зона на влияние и да ги покани да разположат войски близо до границата му. Мирното обединение не е на дневен ред и още дълго няма да бъде. Не само двете корейски държави, но и заинтересованите велики сили още не са готови. Единственото сигурно нещо е, че никой не се надява да спечели нещо чрез война, която би била крайно рискована, особено при наличието на ядрено оръжие на полуострова. Капсулирането на корейския проблем в момента изглежда най-подходящото решение. Както впрочем е било вече шест десетилетия.