Затворническото общежитие в столичния кв. "Казичене" отдавна има репутацията на мечтано място за изтърпяване на ефективно наказание в пандизчийските среди. Причините са няколко - лекият режим и липсата на напрежение и насилие между затворниците, както и възможността да излизаш навън и да работиш. При това, хем за 2 работни дни ти се зачитат 3 излежани, хем на месец ти плащат по 108 лв. заплата. Допълнителен плюс са сравнително добрата хигиена и наличието на тоалетни в помещенията. Нещо, с което повечето "домове" на лишени от свобода в страната изобщо не могат да се похвалят.

Още с влизането на плаца пред общежитието обаче прави впечатление, че има две основни групи, които демонстрират противоположни настроения. Нетипично за външния свят, тук те се самоопределят не като роми и българи, а като "черни" и "бели". Оказва се, че причината за това разделение е различното битие зад решетките. Повечето от първата група са недоволни единствено от предсрочното освобождаване на известния в техните среди фолк певец Джамайката. Иначе се надпреварват да хвалят ръководството на затвора за това, че им намира работа и така успяват редовно да напускат пределите на общежитието.

"Проблемът е, че



вече няма работа за българите",



проронва Марин (името му е променено по негово желание - б. а.), един от останалите затворници, които мълчаливо наблюдават глъчката недалеч от тях. "Има заповед на министъра (Маргарита Попова - б. а.) осъдените за организирана престъпна група, притежание на дрога или отвличане да не могат да работят навън. Независимо от поведението им или от това, че на други места в страната без проблем са ги пускали и не са бягали", допълва Димитър, който също пожела анонимност.

По думите му от това статукво се облагодетелстват ромите, защото в голямата си част те лежат за кражби, изнасилвания, побои и дори педофилия. "Няма значение какво са направили - тях ги пускат, защото са съгласни да натопят всеки за каквото им се каже. Аз бях за малко съкилийник с един, който беше свидетел едновременно срещу Златан (Златомир Иванов-Баретата - б. а.) и Сако (Стефан Бонев, и двамата обвинени за организирана престъпна група за разпространение на дрога - б. а.)", продължава Димитър.

Шефът на затвора Станислав Стоянов обаче е на друго мнение: "Осъдените за сексуални престъпления също не излизат да работят навън. С предимство се ползват осъдените за първи път и тези с наказание до 5 г. лишаване от свобода." Той не потвърди, че след въвеждането на новите изисквания за подбор на работници зад решетките



най-облагодетелствани са ромите



Въпреки че не го и отрече категорично. "Повечето българи не искат да работят с лопата и чук, надяват се да са охрана, но това не им е разрешено. А повечето фирми, които наемат работна ръка, търсят хора за строителни обекти", обяснява Стоянов.

Ръководството и затворниците са на едно мнение само за броя на работещите в момента - около 50-60 души. А преди време някои лишени от свобода си спомнят цифрата да е стигала и до 200 на месец. "Кризата определено спомогна за това. Просто спадна търсенето от страна на фирмите", казва шефът на общежитието. Според недоволните затворници обаче основната причина за липсата на работа е, че за един човек на месец фирмите, които проявяват желание, трябва да платят 550 лв. на затвора. "Кой ще даде в тая криза почти 600 лева за затворник, бе? Нали за двойно по-малко ще си намери някой беден студент?", пали се Димитър.

"Стана страшно след онази измислица за полицая, който уреждал "Наглите" с лек режим. Няма такова нещо, бе, просто по стария Закон за изпълнение на наказанията почти нямаше ограничения и всеки можеше да се уреди на работа", допълва Марин. Затворникът добавя, че управата на затвора не се впечатлява дори когато стане гаф. "Онзи ден пуснаха един от ромите да бачка и той избяга. М. г. пък идваха полицаи да говорят с ръководството за друг - да не го пускат, че ходи и бие жена си. След седмица пак го пуснаха и той я обезглави в Борисовата градина", все повече се разпалва групичката.

"Някой път работим по две, друг път - по три седмици, ама си ни дават пари като за цял месец", хвали се в същото време усмихнат ром от разстояние. И добавя с нескрита гордост, че вече е отметнал почти два месеца от 3-годишната си присъда благодарение на работните "командировки". "Ще полежа още година, да докарам две и нещо и ще ме пуснат за добро поведение", сигурен е затворникът.



Затворниците от "бялата" групичка



изненадват и с доста актуални познания по последните промени в НПК, които влязоха в сила на 28 май. Най-много се възмущават от възможностите да им бъде назначен служебен адвокат при отсъствие на техния и от това да бъдат осъдени въз основа на показания на таен свидетел. "Нали ги виждам как ги намират тези "свидетели" - всеки "черен" е готов да даде показания срещу някого, ако му дадат 7 дни отпуск. Иначе по втория начин това струва 2000 лв. подкуп", твърди един от затворниците.

Спомнят си и за скандала между несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите и пернишкия му "колега" Стоян Кръстев-Драгановеца, разиграл се в общежитието преди месеци. "Не е имало никакъв побой, просто им трябваше повод да разкарат Митьо от общежитието. И след като един полицай го снима на прословутото барбекю - успяха да го преместят", разказва един от затворниците, който видимо се ползва с уважението на останалите. По думите му Очите не е имал пререкания с никого и дори черпел с храна и осигурявал материали за ремонт на някои помещения. "Тук зависиш единствено от себе си и от близките ти навън - за храна, за лекарства, за латекс. Дори лекар нямаме, представяш ли си?! Водят го само когато вкарат някого в карцера", допълва Димитър.

Обитателите на "Казичене" твърдят и че се взимат субективни решения за предсрочно освобождаване. По думите им имало случаи на предсрочно освободени педофили и изнасилвачи, а на тях отказвали по презумпцията "опасен си за обществото". "Изобщо, откакто дойде Цветанов (вътрешният министър - б. а.), осъдените за няколко фаса марихуана станаха по-гадни престъпници от изродите, които изнасилват деца. И понеже тук никой нищо не им прави, за да не го вкарат в корпуса (на строг режим - б. а.), те гледат да се набутат в "Казичене", гневи се Димитър.

И "бели", и "черни" обаче са обединени от една-единствена мисъл - да излязат навън. Свободата обаче е колкото бленувана, толкова и страшна заради своята неяснота. Всеки от тях знае, че много трудно би могъл да си намери работа като бивш затворник, особено ако кризата не свърши скоро. Това ще накара много от тях да се върнат към заниманията, заради които са влезли зад решетките, и някои от тях дори не го крият - просто няма друг изход. "От глада няма по-силно нещо, момче", казва за последно Димитър и тръгва към килията си. Килията, която сам е ремонтирал, за да го отдалечава от мисълта за затвора и която може скоро да напусне, за да отиде в друго общежитие, където се надява на повече шансове за работа.