Единоначалието не е лош начин на ръководене на организации, ако те са военизирани или ако се гони изпълнението на една петилетка за две години. В останалите случаи обаче резултатът е по-скоро плачевен.

Уволнението на шефа на Агенцията за българите в чужбина (АБЧ) Райна Манджукова затвърди един доста пагубен манталитет за управление на страната, който е синтезиран в култовата нашенска фраза "Знаеш ли ти кой съм аз?". За тези, които са пропуснали - тя беше уволнена, защото председателят на Народното събрание Цецка Цачева се обиди от нейно изказване пред наши сънародници в Прага. Вече бившият шеф на АБЧ споделила, че липсва координация между институциите в държавата и това е проблем за работата с нашенците зад граница. Цачева като шеф на най-важната институция у нас го приела лично, заклатила глава като Скобелев на Осман паша и още с прибирането си в България изсъскала пред патрона си Бойко Борисов, той пък - на ресорния министър Божидар Димитров и... останалото е история.

Тук възникват два въпроса:



има ли право Манджукова да говори така



и полезно ли е Цачева да действа по този начин

Посещението на държавната делегация в Чехия е по повод 24 май, известен като "най-светлия български празник". Празнуват и гостите, и емигрантите. Важно е да се уточни, че нашите сънародници се срещат с представители на Родината-майка не защото са луди фенове на Цецка Цачева, на нейното творчество и на нейните действия като държавник, а защото се надяват, че най-после някой ще обърне внимание на проблемите, които те не могат да решат. Повечето български диаспори не чакат някой да ги субсидира или агитира - сами се организират за читалища, ресторанти, медии. Те не се нуждаят от изпратени от София чиновници и служители тип "Мисия Лондон", а от някои промени в закони, които ги дискриминират спрямо останалите български граждани, малко административна подкрепа, от много информация. Например тази година Австрия въвежда в началните училища възможност за обучение по български език един път седмично до четвърти клас. За това обаче сънародниците ни разбират не от външното министерство, а от медиите, които издават със собствени средства по места. Дребен пример на фона на всичко останало, за което е нужна намеса от страна на държавните органи: паспорти, осигуровки, документи...

Цецка Цачева обаче е на друга вълна. Тя сигурно е репетирала речите си и може би се е надявала, че като каже ключовите за риториката на ГЕРБ заклинания - "бандитите от тройната коалиция ни прецакаха", "ние ще оправим България" и "господин Бойко Борисов ви праща поздрави", всичко ще приключи. След това тя ще поведе делегацията, за да разгледат Старе место, да изпият малко "Старопрамен", да усвоят командировъчните и представителните и да се върнат в България. Райна Манджукова, която е бесарабска българка, обаче от 15 години се занимава с българските дела в чужбина професионално, без да е била държавен служител, и затова очевидно е подходила по-прагматично. Откъде обаче да знае, че нелицеприятните истини не трябва да се говорят публично и че Цачева приема всичко лично? Впрочем в цялата драма липсва един основен елемент - по кой проблем, поставен от българите в чужбина, Манджукова е говорила за разнобой между институциите и е разгневила достолепната шефка на парламента? Той не бе споменат в нито едно от напоителните интервюта по медиите. Как човек да си състави обективно мнение кой е прав и кой е крив в случая, ако не знае ядрото на скандала? И



не е ли по-важно да се реши онзи ключов проблем,



довел до отстраняване на висш държавен служител, а не да се губи време в емоционална размяна на обвинения?

Липсата на ясна стратегия за запазване на българския дух и култура сред сънародниците зад граница е сериозен проблем. За решаването му са нужни не толкова пари, колкото последователна и ясна политика. Вместо това България редовно се дискредитира пред емигрантите с липса на организация, информация и с периодични скандали между институциите. Последният такъв беше този между вицепрезидента Ангел Марин и ресорния министър Божидар Димитров по повод ареста на главния секретар на АБЧ - Стефан Николов. Той бе задържан по обвинение за търговия с български паспорти, основно в Молдова, а двамата държавници се скараха кой кого е прикривал в тази афера. Т.е. сценарият е същият - не се дискутира как да се ограничат възможностите за злоупотреба и изнудване, а кой на кого е човек.

Не по-малко важен е и следващият въпрос - има ли право и



полезно ли е Цецка Цачева да уволнява по този начин?



Нямам никакви илюзии - едва ли ще се намери човек, който да я убеди, че не е права, защото в нейната глава единоначалието е над всичко. Нас обаче като българи не бива да ни интересува селската чест на началниците, а дали работата се върши. Ако отстраняването на Манджукова ще доведе до много по-качествена работа - окей. Но съмненията, че ще се случи точно това, са основателни. Тя бе назначена от ГЕРБ на този пост заради професионализма си само преди няколко месеца и това не е достатъчен период, за да се прецени може или не може да се справи. Особено пък при липса на национална стратегия, която да й даде рамките, в които може да действа. Едва вчера правителството реши, че до края на 2010 г. ще се приеме закон за българите в чужбина.

Така че по-скоро това уволнение наистина затвърждава онзи познат ни от миналото манталитет на управление, който не е довел до нищо добро. При предишните прибързани и шумни уволнения и оставки управляващите поне се стараеха да намерят някакъв повод - срещу бившия министър на здравеопазването Божидар Нанев и бившия шеф на здравната каса Жени Начева има образувани дела и конкретни обвинения. Доколко те ще издържат в съда - е друг въпрос.

Лошото при този вид кадруване е, че



се насажда страх в администрацията



и се елиминира още в зародиш всяка инициатива. Кой нормален човек ще тръгне да разработва стратегии, да опонира срещу безумни предложения, да решава тежки проблеми или изобщо да спори конструктивно с началника си? Абсурд. А стар принцип е, че успехът на едно управление зависи и от добрия кадрови подбор, от умението да се делегират права, да се поставят задачи и да се контролира тяхното изпълнение. Не е нормално да се чака всеки казус в държавата да бъде решен от министър-председателя. Дори той да се казва Бойко Борисов. Иначе амбициозни хора, готови да бъдат и министър, и портиер на всяко правителство, ще се намерят на всяко кръстовище в България.