Стабилността на единната валута, използвана в 16 страни от Европейския съюз, е тествана до краен предел. Правителствата, особено тези на Гърция, Португалия и Испания, са подложени на натиск да намалят бюджетните си дефицити и да реформират икономиките си, докато европейските политици обмислят как да пренапишат правилата за членство в еврозоната, за да предотвратят бъдещи кризи.

Европейската централна банка беше принудена да се намеси на облигационния пазар - стъпка, която в миналото изглеждаше повече от невероятна. Еврото претърпя силен спад, но въпросът е дали сегашното напрежение ще се окаже временно, ще доведе до положителна промяна, или ще разруши еврозоната. Financial Times предлага четири възможни сценария:



Възстановяване на реда



Кризата принуждава правителствата да сложат публичните финанси в ред и да подобрят ефективността на икономиките си. Еврозоната се превръща в двигател за растежа на световната икономика.

Гърция съумява в рамките на няколко години да се превърне в модел за европейска икономика. С перфектните си климатични условия, културно наследство и красива природа страната процъфтява като луксозна туристическа дестинация, а преобразеният след реформите бизнес климат привлича много инвеститори. Това поне е мечтата на стратезите от еврозоната.

В момента Гърция е "на системи," но спасителните пояси програми на Международния валутен фонд и Европейския съюз могат да възстановят финансовата система на страната. Годините на въздържание, които предстоят, могат да помогнат за развитието на предприемачески дух сред гърците, който да навакса пропуснатото време.

Проблемите в Гърция насърчават приемането на решителни мерки, които водят до растеж в други страни от еврозоната, като Португалия и Испания. Германия може да помогне за растежа, като насърчи вътрешното потребление, вместо да се фокусира върху износа. От това се ражда по-силен и динамичен валутен съюз.

Този сценарий не е утопия. Атина е подложена на огромен натиск да възстанови икономиката на страната, защото алтернативата би била катастрофална - фалит, изолация от финансовите пазари и социално напрежение, което излиза извън контрол (виж сценарий 4).

Сценарият не е невъзможен, но не бихме заложили на него.

Какво би донесъл той на еврото? Единната европейска валута ще се утвърди като сериозен съперник на американския долар, ще е силна и стабилна и ще измести долара във валутните резерви на много страни.



Нещата се оправят криво-ляво



Еврозоната се стабилизира, но не успява да разреши фундаменталните си структурни проблеми, които кризата разкри.

Действията на европейските правителства и ЕЦБ, включително договореният миналия месец финансов пакет от 750 милиарда евро за спасяване на еврозоната, успяват да успокоят бурята на финансовите пазари. Доверието на инвеститорите в Гърция започва да се възстановява, докато страната прилага мерките за ограничаване на бюджетния си дефицит. Орязването на разходите и увеличаването на данъците в Испания и Португалия водят до намаляване на дефицита в публичния сектор, без да предизвикат дълбока рецесия.

Мерките обаче не се оказват достатъчни, за да подобрят чувствително перспективите за растеж на еврозоната и което е по-лошо - фундаменталните пропуски в структурата на валутния съюз, които бяха разкрити по време на кризата, остават нерешени и предвещават неприятности и в бъдеще.

Този сценарий е много вероятен. Какво би донесъл той? Слабите перспективи за растеж и задълбочените политически проблеми в дългосрочен план ще окажат допълнителен натиск на еврото.



Осакатената еврозона



Еврозоната е фундаментално отслабена, а оцеляването й в дългосрочен план е под въпрос. Реформите, поискани от страните в Южна Европа, се оказват прекалено тежки за изпълнение. Гърция остава "на легло" по-дълго, отколкото се очаква, и се налага разсрочване на нейния дълг. Същото се случва с Португалия и Испания. Социалното напрежение излиза извън контрол, когато се оказва, че мерките за съкращаване на бюджетния дефицит, наложени от МВФ и ЕС, не дават резултат. Спекулациите за разпад на еврозоната нарастват.

Натискът върху германските и френските банки и сривът в икономическото доверие заплашват еврозоната с дълбока рецесия, докато обезценяващото се евро предизвиква инфлация.

Анализатори посочват, че комбинацията от слаби публични финанси и неконкурентоспособен бизнес са се оказали смъртоносни за народите от южната периферия на Европа. За да се възстанови конкурентоспособността, страните трябва на намалят заплатите и цените, но ако цените се понижат, а дълговете останат високи и икономиките изпаднат в рецесия, тежестта на дълга ще се повиши. Най-добрият вариант е Германия да позволи инфлация от 2% над поставения тавана в еврозоната и така да помогне на страните да се приспособят. Малко вероятно е обаче германското население да се съгласи с това.

Този сценарий е вероятен. Той би донесъл дългосрочна слабост на еврото.



Разпадане



Край на проекта за единна европейска валута. Напрежението става твърде високо, за да може да се контролира, и една или повече страни решават, че ще се справят по-добре извън еврозоната. Друг вариант предвижда страните от валутния съюз да изхвърлят определени членове.

Икономиката на Гърция колабира. Рецесия и астрономическа безработица в други страни от еврозоната, съчетана с растящо обществено недоволство спрямо еврото.

Вместо да доведе до лесен изход от сегашната трудна ситуация, както предлагат някои анализатори на финансовите пазари, фалит или разсрочване на дълга на страна от еврозоната може да предизвика непредвидимо дестабилизиране на региона.

Никой никога не е планирал разпадане на еврозоната. На влизането във валутния съюз се гледаше като на необратим процес и клауза за напускане на еврозоната не съществува. Това обаче не означава, че подобен сценарий е невъзможен.

Цената на напускането на еврозоната би била огромна - както за страна, която може да бъде изхвърлена от валутния съюз, като Гърция, така и за страна, която би решила да напусне сама, например Германия. Гърция пак може да бъде изправена пред перспективата да плаща огромния си дълг, само че този път с изнемощяла драхма, докато продажбите на германските компании ще бъдат засегнати от твърде силната нова германска марка, което би се оказало сериозен проблем за растежа в Германия.

"Ако се провали еврото, това също ще е краят на идеята за европейско единство", каза германският премиер Ангела Меркел миналия месец. Тази вероятност е далечна - но не толкова, колкото се предполагаше. При нейното сбъдване еврото ще отслабне много, а след това еврозоната ще се разпадне.