65 лева. Кога за последно успяхте да изкарате един месец с толкова пари? Според Министерския съвет 65 лв. трябва да ви стигнат да оцелеете физически в продължение на 30 или 31 дни. Според Световната банка пък крайно бедни са хората, които живеят с по-малко от 2.5 долара на ден (някъде около 117 лв. на месец по днешен курс). За целите на социалното подпомагане държавата използва гарантирания минимален доход от 65 лв. Но за целите на красивите фрази и статистиката слага летва за бедност, която е значително по-висока - 211 лв. за 2010 г. Изобщо критерии за бедност колкото щеш, но често тези, които ги измислят, никога не са живели дори на минимална заплата.

В България бедността не подбира професии и обществени групи. Около 162 000 българи работят за минимална заплата от 240 лв., или чисто 189.86 лв. след приспадането на данъците и осигуровките. Към 1 млн. пенсионери вземат пенсии до 200 лв. Казано по друг начин, тези българи живеят под прага на бедността. Това е, кажи-речи, 1/4 от населението. Тази печална статистика не отразява онези работещи бедни, които се блъскат за по 270 лв. заплата, защото и техният доход след приспадане на задълженията към хазната е някъде около 211 лв. Няма ги и децата, които също разчитат на парите на ниско платените си родители. И още над 360 000 безработни, 2/3 от които нямат право на обезщетения за безработни.

Линията на бедност е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. Тя трябва да гарантира



задоволяването на минимални жизнени потребности



Трябва да покрива паричната равностойност на фактически реализиран разход за потребление на хранителни стоки, които обезпечават препоръчителните норми за дневен прием на храна от 2700 килокалории. Това пише в прессъобщението, в което от МС обявиха колко пари трябват за физическото оцеляване на българите през тази година.

Последното изследване за влиянието на кризата върху българските домакинства, направено от Световната банка и фондация "Отворено общество", показа, че с доход под прага на бедността на член се спасяват 21% от домакинствата. "При това в изследването са отчетени и доходи от сивия сектор", обясниха авторите му. В сравнение с 2007 г. броят им е нараснал със 7%. Според анализ на Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ 36% от домакинствата имат доход до 240 лв. на член, което не е много над линията на бедност.

В същото време обаче едва около 40 000 лица и семейства получават помощ от социалното подпомагане. Причината: гарантираният минимален доход от началото на статията. Никой не може или не иска да обясни какво се включва в него. За различните категории домакинства гарантираният доход се диференцира. Най-възрастните - над 75 г., и останалите сами например получават подкрепа от държавата, ако вземат по-малко от 165% от 65 лв., или 107 лева.

За всеки от съвместно съжителстващите съпрузи пък диференцираният минимален доход не трябва да е по-малък от 66% от гарантирания, т.е. не под 40 лв. на човек.

При това социалното подпомагане отказва помощ, ако въпросният пенсионер има стая, която може да даде под наем.

Когато летвата се обърне към децата, се променя още веднъж. Детските надбавки от 35 лв. се полагат при доход до 350 лв. на член от семейство. Статистиката показва, че само издръжката на дете до 1 г. излиза 264 лв. на месец. Социалното подпомагане дава помощи на около 900 000 деца, отглеждани в 585 000 семейства.

Изследването на "Отворено общество" и Световната банка отчита, че близо 60% от бедните са обхванати от социалното подпомагане, което е доста добър процент и говори за гъвкавост на системата за социална защита. На практика обаче социалните помощи са толкова ниски, че не дават почти никакво отражение върху намаляването на бедността. Оказва се, че въпреки ниските пенсии у нас именно те имат основно влияние върху овладяването на бедността. По данни от 2008 г. 43.5% от домакинствата у нас разчитат на пенсии и социални помощи, като делът на пенсиите е значително по-голям.

Социалните помощи помагат за измъкване от мизерията на едва 4% от домакинствата, показва анализ на Икономическия и социален съвет у нас за преодоляване на бедността. В Холандия например помощите помагат на 10% от домакинствата да излязат над чертата, а в Дания - на 20%.

Да хвърлим още една цифра в тази бъркотия. Според изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ 186 лв. са необходими на човек да покрива жизненоважните си потребности. Значи една минимална заплата стига само за това, но ако има безработен в семейството или две деца, оцеляването се превръща в невъзможно. Цените точно на тези важни 77 стоки и услуги, които влизат в кошницата на бедните, растат по-бързо. В същото време за нормален живот на четиричленно домакинство с две деца трябват 489 лв. на човек, което



могат да си позволят едва 11% от българските семейства



На практика бедните у нас са пет пъти по-бедни от събратята си в старите страни на Евросъюза и два пъти по-бедни от най-бедните в новите членки. Това става ясно от анализа на Икономическия и социален съвет. Според него прагът на бедност у нас е 2.8 пъти по-нисък от този показател в новоприетите страни и 13 пъти под граничната линия за оцеляване в държавите в Стара Европа. Но като покупателна способност с 211 лв. у нас можеш да си купиш два пъти по-малко неща, отколкото в другите нови страни членки и пет пъти по-малко, отколкото в старите страни.

В България основен генератор на бедността е безработицата, показват всички изследвания, докато в други страни голяма роля играят и кредитните пазари. През най-кризисната досега 2009 г. безработните у нас са се увеличили два пъти и вече са над 360 000. От тях 1/3 нямат дори основно образование. Статистиката показва, че първите освободени от работа в кризата са ниско платените неквалифицирани и необразовани работници. Естествено, те не успяват да си намерят и нова работа. Според изследването на Световната банка и "Отворено общество" 60% от хората са се опитали да си намерят втора или нова работа, но само по-образованите са успели.

Над 43% от безработните пък изпадат в бедност, докато през 1997 г. това се е случило само на 25% от тях, показва пълното обезценяване на обезщетенията за безработица, отчитат в Икономическия и социален съвет. Синдикатите водиха епични битки в Националния съвет за тристранно сътрудничество срещу тавана на обезщетенията за безработица и се пребориха той да падне от 1 юли. Така новите безработни, както и тези, на които не е изтекъл срокът за обезщетение и са работили за 2000 лв. и отгоре, ще вземат вече по 1200 лв. обезщетение от 4 месеца до 1 година според трудовия стаж. Това ще струва около 45 млн. лв. повече на хазната, но част от тези пари ще се върнат в хазната под формата на ДДС.

Поредната цел на синдикатите е от 1 юли нетната минимална работна заплата да започне да покрива поне прага на бедност. Защото в момента по различни статистики и изследвания работещите бедни у нас са около 10 - 11% от заетите и продължават да се увеличават.



Какво следва, ако обедняването не се овладее,



никой не знае. Изследването на Световната банка и "Отворено общество" показва, че освен от комунални услуги - отопление, осветление, вода и други, българинът започва да пести и от жизненоважни храни, от образование и здравеопазване. Докато в Румъния не се отказват от киселото мляко и хляба например, у нас хората дори пропускат ядене. Ако децата не ходят на училище, защото родителите им не могат да платят транспорта, или се чувстват изолирани заради липсата на джобни и невъзможността да отидат с приятелите си на кафе, това ги прави потенциални дълготрайни безработни и съответно бедни в бъдеще. Никой не може да отчете сега и точно какъв ще бъде ефектът от спестените важни храни, от ненавременния преглед при лекаря и спрените лекарства. Вероятно ще е по-болна нация, още повече хора с увреждания и с право на социални помощи.

Лошото е, че особено подобрение не се задава - лоша демографска структура на обществото, повишаваща се безработица сред и без това немногото работещи в страната, намаляват финансовите трансфери от гурбетчиите.

И в световен мащаб се отчита рязко увеличаване на бедните. Според един от последните доклади на Световната банка само през 2009 г. нови 89 млн. души са попълнили армията на бедните и вече те са над 10% от населението на света.