Българският туристически бранш е особена порода. Всяка лято туристите намаляват, но в края на годината се отчитат ударни ръстове на прииждащи тълпи към родината ни. Навремето таргет групата ни бяха руснаци, после станаха западняците, предишните няколко сезона българи, а сега по неволя - румънци. Но винаги в края отчитахме неимоверно нараснали нощувки и доволни чужденци, които с радост ще посетят България отново.

Главният източник на жизнерадост в последните години - Агенцията по туризъм, е в ликвидация. Шефката й по времето на тройната коалиция Анелия Крушкова прекарваше цяло лято край морето заедно с десетки свои служители, с което дейно допринасяше за запълване на легловата база. Сега това щастие го няма. Но пък в края на април министърът на икономиката Трайчо Трайков бодро даде сигнал, че добрите новини и този път няма да ни подминат. Той прогнозира 5% ръст за 2010 г., макар че кризата никак не си е отишла, а и предстои световно първенство по футбол. Големите спортни форуми, независимо къде се провеждат, влияят негативно на страни като България. Но Трайков, който по принцип обича да ходи в Мексико с жена си, явно е пропуснал този факт.

Браншът обаче не е толкова оптимистичен и



като никога пищи на умряло още отсега



Шефът на Варненската туристическа камара Стоян Маринов например се оплака, че нещата хич не вървят на добре и ако денят си личи от заранта, ще има не ръст, ами 5% срив. А то Световното да е проблемът... Руснаците плащат визи и рубли за куп формалности, държавата не рекламира достатъчно нашите дестинации, качеството и цените рязко се разминават съобразно съседните страни. Дежа вю.

Разчитаме основно на румънци, които идват събота и неделя, но не всяка и не толкова масово. Те не са лоши клиенти, харчат и оставят бакшиш, удивляват се на нашите хотели при липса на модерни у тях, но просто не могат да задоволят всичките ни потребности. Нарасналата неимоверно хотелска база в България е като търбух, който няма напълване.

Кратка разходка из курортите ни показва, че икономическата криза хич не действа дисциплиниращо на играчите в туризма. Има хотели, в които цените на нощувките са ниски, но като прибавиш разни задължителни екстри като платен паркинг (иначе е опасно, изпитаха го няколко румънци), шезлонги и чадъри, цената става съвсем прилична. Качеството на обслужването също е докризисно, инфраструктурата направо е плачевна. Не всички хотели и комплекси могат да бъдат поставени под общ знаменател, но като цяло фактите са такива. Ако туристът вследствие на кризата е станал по-пестелив, то браншът



не е взел никакви мерки, за да направи продукта си по-атрактивен



"Златни пясъци" продължава да е уникална гледка. Като един кръстопът на цивилизациите. В този курорт можеш да видиш Айфелова кула, която уж трябва да носи парижка атмосфера, а е заобиколена от дюнерджийници, търговци на катми и палатки, в които се правят масажи. Край тях виенско колело, което се върти срещу 5 лв. Т.е. без тях, тъй като малцина се качват. В този курорт можеш да срещнеш дюлгери по гащеризони и да чуеш удари на тесла, макар сезонът да е започнал. Тънкият момент е, че община Варна, както винаги чинно и прилежно, забранява строителството на 15 май, но само грубото. Оставя вратичка за меко, вътрешно, довършително и всякакви други занимания с чук и пирони, поради което озвучаването на някои съседни хотели и алеи не е особено приятно.

Новото всъщност е, че повечето кръчми са прекратили практиката да изписват цените на ястията и напитките на черни дъски директно на улицата. Този трик бе основен конкурентен коз миналите лета, а липсата им сега показва, че ценовият дъмпинг е прекратен. Явно ресторантьорите са преценили, че цените не могат повече да падат. Така бирата средно е с около лев по-скъпа от нормалното, 100 грама ракия върви 2.50-3 лв., салатите са от 4-5 лв. нагоре, кафето е 2 лв. Специалитетите с месо и подбрани подправки са най-малко 12-13 лв. В интерес на истината, подобни са цените и в по-претенциозните заведения във Варна. Тук - и в не толкова претенциозните.



Плажните удоволствия са, както винаги, скъпи



Леглото на плажа и чадърът са по 7 лв,. матракът - 3 лв. Така едно семейство трябва да извади към 30 лв., за да се пече с екстри. Масажът е от 35 до 80 лв. в зависимост от времето и бонусите. Най-скъп е специалният. Той включва разтриване и след китките за разлика от големия, който свършва до тях. Бабите германки са малко, но пък обичат да бъдат разтривани цялостно, което е малко утешение за масажния бизнес.

Дюнерджиите също не си поплюват. 6 лв. за дюнер е цена, която може би някъде някога си струва, но не и в условията, в които се правят.

В съседния курорт "Св. Св. Константин и Елена" по принцип е по-спокойно. Той се води за по-уреден, но също има проблеми с паркирането, поради което достъпът на автомобили е ограничен. Това не се отразява кой знае колко благоприятно, тъй като служебните возила с пропуск са много и пак става пренаселено.



В момента туристи в курортите просто няма



Вярно, че големият сезон винаги почва някъде в средата на юли, но други години и юни не бе лош. Малко българи, малко скандинавци и германци, през уикендите румънци - горе-долу такава е картинката в момента. Което пък показва, че промоционалните пакети, които изискват записване още от април, не са свършили работа. Всъщност, предварителните резервации даваха по-големи бонуси в сравнение с миналата година. Те предлагаха нощувки и за 20-25 лв. Но явно не са били от особена полза, тъй като туристите са осъзнали, че много евтино не е на хубаво, защото хотели с подобни цени или са отдалечени от центъра на комплекса, или изискват по-дълъг престой и т.н. Има и нещо друго - фенове на ранните записвания по принцип са западните туристи. А те са по-взискателни. Руснаците, които мъчим с визови трудности и действат в последния момент, не резервират предварително. Точно в тях е надеждата отново да се изсипят ненадейно.

В момента, до към 15 юли, приличните нощувки почват от петдесетина лева и нарастват в зависимост от звездите на хотела. По-скъпите хотели осигуряват чадър, шезлонг и паркинг, по-евтините - не, което в крайна сметка усреднява задължителните разходи към 70-80 лв. без разточителство. На човек и на ден.

Още по-на север е "Албена", която се слави като най-голям отличник. Миналата година привлече 60 000 българи, а тази очаква поне 120 000. И за целта обяви, че намалява цените. Но колко? Най-евтиното кафе е 2 лв. Най-евтината пица - 8 лв. Ясно е, че в курортите не може да бъде евтино, но отношението качество към цена отдавна е в полза на Гърция и Турция.

И в трите курорта се забелязва и още една същинска новост. Търговците явно са осъзнали, че наличието на румънци не значи непременно бум на търговията с фланелки на Адриан Муту и румънското знаме. Подобни артикули задръстваха уличните сергии преди време. Но румънците, също като българите в Гърция, идват, за да ядат и пият и поплажуват за ден-два. За толкова кратко време няма как да те обладае носталгия нито към родината, нито към Муту или Бербатов.

Но пък търговията с розови ухания върви като през доброто старо време. Малки кремчета с розички върху опаковките се предлагат най-малко по 8 лв. Какво пък, ниша си е. Като няма туристи, да го докараме откъм артикули и асортимент.