Напоследък президентът Първанов е превъзбуден. От опита за импийчването му насам той е в ежедневна изтощителна позиционна война с актива на ГЕРБ, която очевидно съкращава нервните му клетки. В същото време Първанов е в сложни отношения със собствената си партия, той е натоварен с огромни очаквания - да изведе левицата от тупика, но потенциалът му в момента не предполага това да се случи в обозримо бъдеще.

Всичко това кара Първанов да тича по политическата сцена, без да е наясно на кого какво точно иска да каже. Така заприличва на елементарна частица, която се блъска в личности и събития, без да ги променя качествено.

Онзи ден той използва честванията на Ботев, за



да продължи джихада с кабинета



Първанов употреби Ботев - всеки непредубеден, който е гледал, чел или слушал речта на президента във Враца, ще потвърди това. С блестящо подбрани цитати (браво на този, който е писал речта) президентът разкритикува законодателната инициатива на управляващите, финансовата им политика и неспособността им да предприемат бързи антикризисни мерки, честото им залитане по елементарна полицейщина, популистките им уклони, задълбочени от нездрав нарцисизъм и подсилени от псевдомедии.

Въпреки че олицетворява единството на нацията, Първанов, разбира се, има право да критикува. Но не и да употребява Ботев по този начин. Никой няма право да чете Ботев тенденциозно, както дяволът - Евенгелието. Ако продължава така, Първанов утре може да призове по Ботевски: "Единственото спасение на нашия народ е в революцията". Какво ще правим тогава? Като бивш противник на НАТО той със сигурност може да нападне и "онез гладички умовце, кои внасят у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация". Това също е Ботев - и тук той е изваден от контекста точно така, както беше цитиран от Първанов във Враца.

Президентът показа нервна реакция и около посещението на шефа на ЦРУ Леон Панета, който дойде в София и погали по егото Бойко Борисов. Шефът на президентския кабинет Никола Колев, а по-късно и червени депутати моментално попитаха дали Панета и Борисов са коментирали неофициализираната заявка на президента да създаде нов политически проект.



Защо бе необходим този нервен въпрос?



На страницата на управлението отдавна се поддържа the world factbook, където са изброени всичките държави по света, с всичките им партии и лидери. Панета сигурно просто е искал информация - за да не изглежда агенцията му неинформирана. Това, в кръга на шегата.

ЦРУ не е кръчмарска организация, а агенция на американското правителство и нейната работа е да събира информация. Да питаш дали ЦРУ се интересува от създаването на движение, партия или коалиция, които биха имали потенциални възможности да атакуват властта, е все едно да питаш дали Америка има интереси. Въпрос с ясен отговор. За всеки случай, да цитираме и класика Румен Петков: "Те винаги са имали интерес към България". Тогава?

По-интересно ще е, ако Първанов пита, защото предварително знае верния отговор. Да припомним - официалният отговор на кабинета е: "Проектът на Първанов не е бил обект на официални разговори". Което си е жив намек, че проектът на Първанов е бил обект на неофициални разговори. Това означава ли, че Първанов е бил наясно с неофициалните разговори на Панета и Борисов? Не, не - не вярвам Първанов да е записвал и този разговор. Но защо толкова се е притеснил от него? И от чии думи се е превъзбудил - на Бойко Борисов или на ЦРУ? И какво ли толкоз скандално могат да си кажат двете страни за едно още не стартирало начинание?

Очевидно е, че точно тук, в проекта на Първанов, който се оформя като контрапункт на сегашното управление, се крие ябълката на раздора между действащия държавен глава и Борисов. Нито начело на БСП, нито начело на новосформирана партия Първанов би могъл да лансира реална алтернатива на предстоящите догодина президентски и местни избори. Той обаче очевидно има по-амбициозна цел - да привлича около себе си не едно социалистическо крилце, а цялата налична опозиция. Първанов сигурно е наясно, че за да успее, би трябвало да сътвори широко гражданско движение, което да прерасне в рамките на година в коалиционна сила, в която да се включат от националисти до малцинства, от крайно леви до социалдемократи. Примесени с интелектуалци и шоумени. Зарядът на Първанов далеч надхвърля рамките на левицата, обяснява Румен Петков. И щом Панета се интересува, значи Първанов прави един



широкоспектърен антибиотик срещу управлението



Проблемът е, че Първанов е притискан да действа бързо. "Крайно време е да се случи вече проектът. Първанов ще ни изведе от окопа", обяви вчера Румен Петков по Нова ТВ. Такива думи, макар казани от доказан приятел, притискат Първанов. Карат го отново и отново да подтичва по политическата сцена, да действа в моменти, в които не е готов да действа. В крайна сметка - изнервят го. Защото нито проектът му се случва, нито влиянието на ГЕРБ намалява. Остава само хаотичното движение на Първанов.



----------------------------------

P.S. За Първанов е важно да знае: "... сяко едно правителство прилича на народа си, а аз ще да кажа, че българската журналистика прилича на нас с вазе. Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава господ бог повече разум и по-малки пъпове!" Като цитираме Ботев, да го цитираме докрай...