След рухването на комунизма през 1989 г. Чешката република искаше колкото се може по-бързо да стане отново нормална държава. Единственият начин да се постигне тази цел бе да влезе в ЕС. Искахме да бъдем свободни, не искахме да губим нашата свобода и безвъзвратно постигнатата независимост. Затова мнозина от нас се застъпваха за по-свободна форма на европейска интеграция, против т.нар. задълбочаване на ЕС и срещу създаването на политически съюз в Европа. Хора като мен бързо разбираха, че идеята за създаването на



единна европейска валута е опасен проект,



който или ще създаде големи проблеми, или ще доведе до недемократична централизация на Европа.

Проектът за еврозоната не даде онези позитивни резултати, които се очакваха от него. Той погрешно и безотговорно бе представен като неоспоримо икономическо предимство за всички държави, желаещи да се откажат от драгоценните си валути. В скъпоплатените изследвания, публикувани преди въвеждането на единната европейска валута, звучаха обещания, че еврото ще спомогне да се ускори икономическият растеж и да се намали инфлацията. В тях специално се подчертаваше, че страните членки на зоната ще бъдат защитени от всякакви външни икономически смущения (т.нар. външни шокове).

Това обаче не се случи. След създаването на еврозоната икономическият растеж на нейните членове се забави в сравнение с предишните десетилетия, което увеличи разликата в темповете на развитие между страните от еврозоната и другите големи икономики - американската, китайската, по-малките икономики от Югоизточна Азия.

Развитието на европейската икономика се забавя от 60-те години на миналото столетие, което е предизвикано от все по-вредната икономическа и социална система, която по онова време започна да доминира в Европа.



Европейското "социално пазарно стопанство" е непродуктивен вариант



на държавата на всеобщото благоденствие, на държавния патернализъм, на "незаетото, отмарящо" общество, на високите данъци и ниската мотивация за работа. Еврото не пречупи тази тенденция. По данни на Европейската централна банка, средните темпове на растеж в страните от еврозоната бяха 3.4% през 70-те години, 2.4% през 80-те, 2.2% през 90-те години и едва 1.1% през периода 2001-2009 г. (десетилетието на евро). Такова забавяне не е имало никъде по света (ако говорим за "нормалните" страни или за страните без войни и революции).

През първите 10 години от съществуването си еврозоната не доведе до икономическото изравняване на влизащите в нея държави. Еврозоната, в която влизат 16 държави, не е "оптималният валутен регион", както гласи икономическата теория. Дори бившият член на Управителния съвет и главен икономист на Европейската централна банка Отмар Исинг нееднократно подчертаваше, че решението за създаване на еврозоната в основата си бе политическо, а не икономическо. При това положение е неизбежно разходите по създаването и поддържането на зоната да надхвърлят печалбата. Еврозоната като проект, обещаващ значителни икономически предимства на своите членове, се е провалила.

Второто значение на думата "крах" е



възможният разпад на еврозоната като институция,



смъртта на еврото. На този въпрос отговарям с "не" - еврото няма да рухне. В създаването и съществуването му като циментиращ разтвор на такова наднационално образувание като ЕС е вложен толкова значителен политически капитал, че в обозримо бъдеще еврото няма да бъде зарязано. Тази валута ще продължи своето съществуване, но цената ще бъде много висока - нисък икономически ръст. Тя ще донесе икономически загуби дори и на онези, които не влизат в еврозоната като Чехия.

Механизмът за спасение на европейския валутен съюз означава да се увеличат обемите на финансовите трансфери към онези страни от еврозоната, които изпитват сериозни икономически и финансови проблеми. Но всички знаят, че големите финансови преводи са възможни в държавите, а ЕС или еврозоната не са държави. Само между гражданите на една държава има достатъчно силно чувство на солидарност. Именно затова Европа трябва да реши дали да извърши и политическа централизация. Европейците не я искат, защото знаят (или поне чувстват), че това ще навреди на тяхната свобода и благосъстояние. Съществува обаче напълно реална опасност, че политиците така или иначе ще прибягнат до такава мярка - и ще го направят зад гърба на избирателите си.

Очевидно е, че еврото и предложените неотдавна мерки за спасяването й не са "спасение" за икономиката на Европа. В дългосрочна перспектива еврото може да бъде спасено само чрез радикално реструктуриране на европейската икономическа и социална система.



*Със съкращения