Ако един чиновник може да повлияе на безпристрастното вземане на решения по казус с фирма, в която е участвал той или негови близки, служителят се отстранява от процедурата. Защото това е конфликт на интереси.

В началото на юни правителството внесе в парламента един недодялан проект за промяна на закона за конфликт на интереси. От стенограмата от заседанието на кабинета става ясно, че дискусия по проекта няма. Дори не го представя министърът на правосъдието Маргарита Попова, а неин заместник. Цветан Цветанов - човекът, призван да се бори не само с престъпността, но и с корупцията, също мълчи. МВР е сред четирите ведомства, които са дали становище по проекта без забележки. Другите са Външно, просветното и правосъдното. Затова пък забележки по същество са имали редица други министерства, правният отдел на Министерския съвет, администрацията на президента и Висшият съдебен съвет.



Те обаче остават глас в пустиня



Зам.-министърът на правосъдието Христо Ангелов само уведомява колегите си, че тези забележки не са приети, без да обясни какви са те и защо са отхвърлени. Премиерът Бойко Борисов също не задава въпроси. Той взема думата само за едно напътствие към министрите си - на всяка цена да ходят на заседанията на МС. И подлага проекта на гласуване. От реакциите на Борисов през последните 10 месеца, откакто е на власт ГЕРБ, личи, че премиерът все още се изживява като гарант срещу корупцията на кадрите си на всички нива и в този смисъл законът му се вижда леко излишен. Доказателство за това, че министър-председателят не е чел внимателно сега действащия закон за конфликт на интереси, е, че за това време не е запитал подопечния му Главен инспекторат защо крие декларациите на зам.-министрите, областните и техните заместници. По закон те трябваше отдавна да станат публични в интернет.

Ефектът от това разсейване са съмненията, че на въпросните хора им трябва време, за да изчистят проблемите в служебното си битие.

Изглежда, че декларациите на властта от министър надолу скоро няма да видят бял свят, защото промените в закона предвиждат създаване на нов орган, който да поеме контрола над тези декларации. Това е отличен повод да протакат до догодина. Много показателно е обяснението на правосъдния зам.-министър, че независимата комисия за предотвратяване и разкриване на конфликт ще се създаде. Но веднага допълва, че законът ще влезе в сила от 1 януари 2011 г., а по финансови причини органът ще заработи чак от април на същата година. Сега му е времето финансовият министър да изчисли



колко пари ще бъдат спестени на бюджета от това забавяне



Предложеният законопроект много подробно разписва какви привилегии ще има новата комисия, но почти нищо не казва по въпроса за нейната ефективност. Което на практика я прави напълно безполезна. Нейната дейност ще се изчерпва със заседания, воденето на регистър на получените сигнали за конфликт и налагането на глоби до 3000 лв. Други правомощия няма. Ще може да изисква от органите на държавната власт и на местното самоуправление информация. Същите права има и в момента едноименната комисия в парламента, но истината е, че работата й е напълно стопирана заради тромавата процедура и политически обвързаности. Готвеният орган ще носи същите дефекти, а освен това председателят и четиримата му членове ще се избират от парламента, т.е. мнозинството ще наложи свои хора, които после, естествено, ще пипат много внимателно при контролирането на властта.

В законопроекта има един тънък момент, който обаче е много важен. Отменя се задължението регистърът на декларациите за конфликт на интереси да бъде публичен. Това на практика затваря достъпа на информация за обществото, което иска да знае повече за хората, които го управляват. Дори тройната коалиция не си позволи нахалството да зачеркне принципа на прозрачността, колкото и дълго да преправяше закона.

Всъщност няма да е за пръв път. Законът за конфликт на интереси ще е поредният, който ще мине в графата "по недоглеждане". Случайно? Напоследък се натрупаха много случайности, дори за 6 диоптъра далекогледство.