Ангелина Бонева е телевизионна журналистка, но е по-известна с това, че е втората жена в България, осъдила здравното министерство заради липса на животоспасяващи лекарства срещу рак. Ведомството трябва да й плати обезщетение от 100 000 лв., но в момента оспорва решението на съда.

Проблемът на Ангелина започва още през 2006 г., когато с месеци не може да си набави нужните й препарати. "Проблемът беше, че търговете за тези лекарства се обявяват след шестия месец, а се доставят след десетия и на никой от властта не му пукаше за болните хора", разказва Ангелина. Тя обаче е решена да се бори с бездушието на властта и се обръща към редица български институции, включително и към българския омбудсман Гиньо Ганев. "Написах му три или четири писма, но не получих отговор на нито едно", казва Ангелина.



Нито едно ведомство не откликва на жалбата й



Ангелина Бонева написала писмо и на европейския омбудсман Никифорос Диамандурос, както и до Еврокомисията. "На третия ден, след като изпратих писмото, от кабинета на европейския омбудсман ме попитаха дали искам сигналът ми да остане анонимен или може да се обсъжда публично", спомня си Ангелина. Седмица по-късно й отговорили, че няма как да вземат пряко отношение, тъй като страната ни още не е член на ЕС, а преговорите по глава "Здравеопазване" са приключили. Никифорос Диамандурос обаче не изчерпва с това задължението си. Той съветва Ангелина да съди българските институции, защото смята, че не е редно търговете за лекарства да се бавят толкова. Преди всяко съдебно заседание той й изпраща имейл с пожелание за успех и следи отблизо сагата на българката. А когато идва у нас през 2007 г., поставя пред колегата си Гиньо Ганев проблема на онкоболните. Чак тогава българският обществен защитник се задейства и също пише писмо на Ангелина, с което се извинява, че не й обърнал внимание. Добавя, че се възхищава на борбеността й. "Никога не ме е попитал как вървят делата, имам ли нужда от помощ, какво мисля, макар че започна да ме кани на негови мероприятия", казва Ангелина Бонева.

Историята на тази жена е добра илюстрация за ситуацията у нас. И за съжаление, не е единствената.

Институцията омбудсман бе създадена у нас през 2005 г. по европейски модел. Разликите между европейския и българския модел обаче веднага се набиват на очи.



Ние си направихме говорилня, а те - работилница за гражданска помощ.



На сайта на българския омбудсман са публикувани всички годишни доклади от 2005 до 2009 г. и след като ги изчете, човек може да получи главоболие от огромното количество думи, които нищо не казват. Най-краткото определение на това какво работи българският омбудсман принадлежи на един негов клиент - потупване по рамото. За това има две причини. Първата е, че законът за омбудсмана е написан така, че да роди поредната куха и безполезна институция. Омбудсманът всъщност може само да организира дискусии и да дава препоръки. Но не и да помага реално на хората, които са се обърнали към него. Втората е, че заради порочните политически договорки в края на царското управление стана възможно на този пост да бъде избран Гиньо Ганев - човек, който няма модерен подход при решаване на проблемите. Затова ще бъде жалко, ако и сега управляващите от ГЕРБ отново изтъргуват поста срещу "услуги". РЗС вече намекнаха, че може би има такава уговорка, защото омбудсманът се отметнал и не внесъл в КС искане, което да помогне на Яне Янев отново да си направи група в парламента. За да подсили абсурда, 82-годишният Гиньо Ганев каза, че имал сили за втори петгодишен мандат.



Какво е свършил българският омбудсман до този момент?



От 2005 г. до края на м.г. до омбудсмана са отправени 11 453 жалби и сигнали. Само през 2009 г. оплакванията са 2686, с 12% повече в сравнение с предходната година. Тази суха статистика от годишния доклад като смокинов лист трябва да прикрие безсмисленото харчене на милиони без особена видима полза. Според официалните отчети на институцията от 2005 г. досега държавата е дала над 14 млн. лв. за издръжката й. А конкретен резултат няма. Ангелина Бонева дава пример с това, че макар и с голямо закъснение Гиньо Ганев излязъл с препоръка да не се бавят търговете за животоспасяващи лекарства, да не се слагат лимити на направленията за лекар, срещу бавното правосъдие. "И какво от това се случи? Нищо", горчиво заключава тя. Всъщност няма статистика в колко случая намесата на омбудсмана е била решаваща и полезна. И това едва ли е от скромност.

Годишните доклади на омбудсмана са пълни с препоръки към министерства, общини и монополисти. По всички наболели проблеми омбудсманът е заел "правилната позиция", но оттам нататък нищо не се случва - няма срещи с политици, няма лобиране в парламента за нужните промени, няма обществен натиск. А това напълно удовлетворява политиците.



Твърде спорни са и експертите,



които подпомагат Гиньо Ганев. Емблематичен е примерът с изследването на проблема с огромните изравнителни сметки за парно. Тогава бившата синя депутатка, а после завеждащ отдел "Жалби" при омбудсмана Росица Тоткова се втурна да мери температурата в абонатните станции и в междублоковите пространства, за да събира аргументи в полза на потребителите. "Установено е, че средната външна температура на адрес на проверената сграда е много по-различна от данните на същата фирма за съседен адрес. Сметките, които се представят на гражданите, не съдържат достатъчно информация и освен това тази информация е абсолютно неразбираема", обобщи накрая Росица Тоткова. Три години по-късно нищо не се е променило - сметките нито са по-разбираеми, нито по-безспорни.

Доста по-активен е омбудсманът по други, "много лични", а не обществени казуси. Гиньо Ганев се превърна в нещо като личен адвокат на царското семейство. Пламенно брани царската реституция въпреки бурната дискусия в обществото дали Симеон Сакскобургготски и сестра му не са взели повече, отколкото им се полага. Дори сезира КС за отмяна на мораториума, наложен от Народното събрание върху правото на бившия цар и Мария-Луиза да се разпореждат с върнатите им имоти. Ганев стана известен и с това, че постави въпроса пред вътрешния министър и НСС не е ли време да се отмени заповедта изгоненият като заплаха за националната сигурност Майкъл Чорни да посещава страната.

Идеята за създаване на служба на омбудсмана е той да се превърне в безспорен авторитет в обществото и когато каже нещо, то да има силата на закон. Парадоксално е, но човекът парламент Гиньо Ганев изгуби авторитета си тъкмо като омбудсман, защото се оказа твърде сговорчив с властта и пасивен към жалбите на гражданите. Но



положението няма да се промени, ако се смени само човекът



Трябва да има нова схема, по която да действа българският обществен защитник. Той да има повече права и повече отговорности. А защо не и да се избира с пряк вот, а не да се назначава от парламента?

Този проблем поставиха наскоро и общинските омбудсмани по време на тяхна среща в Кърджали. Те също са в парадоксална ситуация - да скърцат със зъби на началниците си, тъй като ги избират общинските съвети. Предложението им е по време на местните избори освен кмет и общински съветници хората да си изберат и обществения защитник. Така поне няма имат основание да се сърдят, че някой им харчи парите за едното потупване по рамото.