|
| Вени Марковски |
Както и преди повече от десет години, когато държавата се опита да сложи намордник на интернет, политиците си мислят, че отговорността трябва да е на собственика или на администратора на сайта. За тях, политиците, ще обясня с пример от аналоговото поколение, за да го разберат: това е все едно да държите отговорен директора на библиотеката за съдържанието на книгите, които се намират по рафтовете й и дори за случайните листчета, които читателите може да са оставили между страниците.
Понятие като "собственик на интернет сайт" трудно може да бъде дефинирано, както е отбелязало и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) в своето становище, изпратено за мнение до голям брой организации. Да уточним - дори и да бъде дефинирано, той, собственикът, не може да бъде отговорен за съдържанието, което е публикувано в сайта. Така реши миналата сряда и съдът по делото на "Виаком" срещу "Гугъл". Съдът каза, че "Гугъл" не може да е отговорна за съдържанието на сайтовете, ако при сигнал от "Виаком" маха видеоклипове, авторските права на които се държат от самата "Виаком". Точно и ясно. Но за да е ясно и на нашите аналогови политици: това е все едно да искате в горния пример държавата, като собственик на Народната библиотека, да бъде отговорна. Или Народното събрание да е отговорно за публикуването в "Държавен вестник" на лобисткия текст за реклама на марихуаната. Помните случая, нали все още има анкетна комисия по него? Цялото Народно събрание ли ще е виновно, конкретен депутат или накрая ще го отнесат стенографките? Но това е риторичен въпрос, няма нужда от отговор.
Всъщност
има решение на проблема,
който са обсъждали депутатите. Те искат да може да се публикува право на отговор "на същото място, със същия шрифт и без никакъв коментар". Няма смисъл да им обясняваме, че това е практически невъзможно - на същото място вече има публикуван материал. И какво сега - да го изтрият ли, за да може отговорът да е на същото място? Да не говорим, че дори българските вестници не печатат отговорите или опроверженията абсолютно на същото място - преди осем години министърът на държавната администрация Димитър Калчев бе принуден от висящото над него съдебно дело за половин милион лева да ми се извини с платена публикация във вестника, в който ме беше оклеветил. Но извинението не бе пуснато "в същия размер" на първа страница, където бе отпечатана клеветата. И накрая, имайте предвид, че никой няма да си направи труда да отиде да прочете някаква стара статия, ако под нея се пусне опровержение или право на отговор.
Представете си, че в "Сега" се пусне един материал, в който вестникът ви хвали за някое мъдро решение или отличен закон (добре де, форумци, това е само пример, не се връзвайте!). Както може да се досети човек от цифровото поколение, коментарите след статията ще бъдат предимно подигравателни, вероятно и обидни. Според депутатите вестникът ще трябва да пусне право на отговор на същото място. Ами какъв е проблемът - форумът е отворен, всеки кандидат за управляващ може
да си регистрира име и да си пуска опроверженията
Друг е въпросът какво би последвало след подобно "опровержение"- още повече критики, подигравки и обиди.
Но въпросът за отговорността, който Искра Фидосова от ГЕРБ постави в дневния ред на обществото, е важен и не бива да се подминава с пренебрежение. Това е всъщност въпросът за свободата в интернет.
Вече 12 години
всяко правителство се опитва да постави интернет под контрол
Говорил съм с депутати от всички политически сили и когато сме насаме, те са напълно нормални хора, които веднага разбират налудничавостта на подобни идеи. Възприемат аргументите и на "Интернет общество - България", и на широката интернет общност и изобщо не се сърдят, ако им се покаже, че бъркат. Но в момента, в който влязат на заседание на парламентарната си комисия, същите хора се променят. Сякаш им порастват глигански зъби, нахлузват полицейските ботуши и закопчават кафявата униформа. Чуят ли думата "интернет", веднага се хващат за кобура и започват да се държат като фелдфебели.
Това не е нормално.
Не е нормално България да иска да бъде в XXI век, когато политиците й са в XV (това се чете като "петнадесети", само няколко години след падането на страната под турско робство). Не е нормално във всеки парламент управляващите да искат да ограничават свободата на словото, прикрити под различни предлози. Сега твърдят, че искали да уредят изборното законодателство. Това, че дадоха крачка назад едва след като разбраха какво са сътворили, не е решение на проблема.
От 10 ноември 1989 г. насам българските политици нямат много поводи за хвалене у нас или по света, но в най-новата ни история има един факт, заради който печелим уважението на всички страни - не само в ЕС, а и по света. Този факт е свободата на достъпа до интернет. Благодарение на отпадането на лицензите за интернет операторите и последващото либерализиране на пазара (заради което, впрочем, Иван Костов съвсем заслужено стана член на "Интернет общество") днес над половината от всички български потребители са в мрежата при скорости, за които ЕС и САЩ могат само да мечтаят, при това на значително по-ниски цени. Благодарение на това, че държавата не си пъха носа в интернет, той е пълен със съдържание на български, което се разпространява свободно (свободно не е същото като безплатно). Благодарение на това, че вече десет години телекомуникационните закони са премахнали държавната регулация върху интернет имената и интернет адресите, България е сочена за пример във всички форуми на ООН по управлението на интернет, а Световната банка и други авторитетни организации, между които и "Интернет общество - България" провеждат всяка година семинари, на които този факт, с който имаме всички основания да се гордеем, бива популяризиран. С други думи - свободата на интернет в България донесе
позитиви за страната ни, каквито нито един депутат не би могъл да осигури
В битката за свободния интернет потребителите нямат какво да губят - при два милиона емигранти в чужбина в блоговете, "Фейсбук" и "Туитър" (за аналоговото поколение: това не са псувни!) ще се появяват още повече негативни коментари за политиците - при това, ако приемете предложенията на ГЕРБ, тези коментари ще са и заслужени. И никога няма да можете да накарате американски "собственик на сайт" да пусне опровержение. Да не говорим, че политиците подлежат на по-сериозна критика и трябва да са по-малко обидчиви, отколкото нормалните граждани; имаше дори такъв съдебен случай, в който европейският съд отсъди, че да наречеш политик "идиот" не е обида.
Сред политиците ни има достатъчно много хора, които са наясно с възможностите на интернет; някои от тях са активни във "Фейсбук" и в "Туитър", водят собствени блогове. Не мога да разбера защо те позволяват на посредствените и некомпетентните им колеги да надделеят - това не е ясно, а би било интересно да се знае, за да се преодолее. Само гузният и виновният имат защо да се страхуват от свободата в интернет. Ще ми се да вярвам, че сред управляващите повечето са с чиста съвест и сега е моментът, в който те могат да го докажат не на думи, а на дело.
Повечето свобода в интернет е по-добре за хората и за държавата. А поставянето на какъвто и да е контрол в мрежата, дори под благовидния претекст за оправяне на изборното законодателство, е един вид робство. Робство, жертва на което ще бъдат свободата на мисълта и свободата да изказваш мнението си без страх. България не е демократична държава от столетия, та да е изградила стабилни демократични хора и всяко посегателство над свободното слово ни връща все повече назад. Така че един е лозунгът: вместо да се плашите, влизайте по-скоро в интернет, пускайте повече информация за това, което правите. За да не се оплаквате после, че не сме ви разбрали.
* Авторът е председател на управителния съвет на "Интернет общество - България"
|
| На запад политиците осъзнават силата на интернет и вече провеждат голяма част от кампаниите си именно там. |
