|
----
1. Полша - не, Париж - може
До международни конкурси ме допуснаха трудно. Имаше една жена - Елена Лагадинова, която бе член на ЦК на БКП. Именно тя ми помогна да изляза извън България. Имах покана да участвам в международен фризьорски конкурс в Полша. Но ме отрязаха. Изживях го много тежко, тъй като се бях подготвил доста старателно за надпреварата. По същото време дойде покана и от Париж. Благодарение на Лагадинова 24 часа след като ми бе отказано да пътувам за Полша, аз вече летях за Париж. Трябваше да стоя там 1 месец. На 28-ия ден бях в София и веднага се обадих на моята покровителка:
- Другарко Лагадинова, аз съм в България.
И повече не получих никаква спънка за пътуване извън страната. Обиколих почти всички европейски страни и се учех колкото може повече. Вместо да си купувам дрехи, купувах занаят, вместо модни парцалки купувах модни списания. Интересувах се от новото. Когато дойде демокрацията, бях отдавна готов с всичко необходимо: знаех как да посрещна клиента, как да подредя салона и т. н.
2. Първият златен медал
Първия златен медал за България от международен конкурс за фризури донесох аз. Това се случи във Виена през 1985 г. Това не беше просто отличие за мен, а за родината ми изобщо. Оттогава имам много - и аз, и моите ученици. Казвам го с гордост, защото у нас се навъдиха много стилисти, но повечето не са излизали изобщо на подобен форум. Наскоро четох биографията на Кристиан Диор. Той е работел по 20 часа дневно, за да успее. И сега името му е синоним на качество. Не искам да се сравнявам с Диор, но и аз работя цял живот за моето име. Така трябва да прави всеки, който иска да успее в професията си. А ако някой мисли, че с евтини трикове може да постигне световна слава, много греши. В тази професия, както и навсякъде, ако човек за малко си помисли, че е велик и спре да твори, защото вече знае всичко, веднага рухва. В този смисъл този първи медал от Виена ми е особено скъп, защото бе истински изстрадан. Първо, защото за първи път българин бе пуснат от ЦК да участва на западен форум. И второ, аз бях изобщо първият участник от социалистическа страна в историята на фестивала. Интересното беше друго - тръгнах почти без пари. В онези години имаше проблем относно това колко валута можеш да изнесеш в чужбина. Трябваше да скрия в колана си 100 долара, с които да си платя престоя и модела. За щастие на границата никой не ги откри. След като отидох във Виена, се оказа, че тези 100 долара доникъде не стигат. Наложи се там да търся пари на заем, за да си платя нощувката. Спах в общежитие. Любопитното беше, че на границата на връщане ме попитаха какво нося. И аз си признах за медала. А те ми отговориха:
- Но защо не сте го сложили? Трябва веднага да си го окачите!
Това е единственият златен медал за страната ни по време на социализма и аз истински се гордея с него.
3. За ползата и вредата от пикантните вицове
Известните имена са длъжни да се съобразяват с много неща. Не само с външния си вид, а и с това какво говорят на публично място. Никога не подценявайте ситуацията и не се успокоявайте, че точно в този момент и точно на това място няма как да ви чуят сънародници. Преди време имах точно такова неприятно преживяване. С мои ученици бяхме на международен фестивал в Париж. Пътувахме с метрото и си разказвахме нецензурни вицове. И в един момент един човек се обърна и ме попита:
- Извинете, вие не сте ли господин Капанов? Отдавна исках да се запозная с вас. Много харесвам онова, което правите.
В този момент ми идеше да потъна в земята от срам. А той може би изобщо не беше чул нашите анекдоти. Но неудобството остана.
4. За ВИП клиентите и още нещо
Аз не правя разлика между клиентите си. За мен всички са еднакви. Но не всички се държат по еднакъв начин. Преди време бях поканен да направя прическата на съпругата на бившия премиер Симеон Сакскобургготски - царица Маргарита. Това беше по време на първото му идване в България, много преди изобщо да реши да влезе в политиката. Маргарита се оказа изключително интелигентна и фина жена. Отидох в "Кемпински-Зографски", направих й прическата, разговаряхме дипломатично и почти между другото я поканих в салона, тъй като тя се интересуваше как обучавам хората си. Естествено не очаквах да се появи. Дори забравих за разговора ни. Но след няколко дни пресаташето й ми позвъни и каза, че тя иска да разгледа салона ми. Хора от този род явно знаят какво правят и как да се държат. Не съм я срещал оттогава, но още помня това неочаквано посещение.
5. Влюбеният Капанов
Като малък исках да стана цирков артист. Бях много жизнен и пъргав. Мечтаех да бъда акробат, постоянно се катерех по дърветата. Освен това рисувах, и то много хубаво. Като ученик пък се влюбих в моя съученичка. Тя беше много интересна - майка й беше българка, а баща й - китаец. Разхождахме се в парка, държахме се за ръце и от време на време се целувахме. След много години я засякох случайно. Беше станала продавачка в един от тогавашните корекоми. Веднага ми се обади:
- Здравей! Не ме ли помниш? Ти се учеше на мен да се целуваш.
Изпаднах в неловко положение пред много хора. А тя, честно казано, ми бе една от първите закачки. Бях в пети или шести клас. Тогава все още не мечтаех да стана фризьор. Към тази професия всъщност ме насочи майка ми. Започнах от нулата. Всичко ми доставяше голямо удоволствие. Дори носенето на кърпите в Централна баня, където ги перяха. Още на третия месец ми дадоха шанс да работя. В онези години няколко души бяха окупирали централните места, явяването на ревюта и т. н. За младок като мен бе немислимо да се появи сред тях. Аз обаче продължих да работя упорито и се надявах на моя шанс. И ето че го получих. Имах възможност да покажа какво умея на подиум. По онова време се стараех да избягам от "конфекцията" в прическите. Всички правеха едни "гипсирани" фризури с килограми лак отгоре. А аз разчупих този модел. Така ми потръгна.
---
Записа: Деси Тодорова
|
|
|
|
|
|