Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания - 990 лв. Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания

- 3518 лв. Нестабилна форма на ангина пекторис с инвазивно изследване -1166 лв. Нестабилна форма на ангина пекторис с интервенционално лечение - 4550 лв. Остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент с интервенционално лечение - 5250 лв.

---------------
Благодарение на тези цени, плащани от здравната каса, българската инвазивна кардиология се разви главоломно само за 2-3 години. Дори твърде главоломно - ако болници и лаборатории от тази специалност продължават да се появяват с настоящата скорост, до година-две България ще има най-много инвазивни кардиологии на глава от населението в целия ЕС. В момента на 1 милион население у нас се падат 4.3 ангиографски центъра, докато средният показател в Европа е 4.9. Според директора на един от кардиоцентровете у нас "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев България трябва да се сравнява с държави, близки до нея - Чехия, Словакия, дори Сърбия. Там на 1 милион население има 3 подобни лечебни заведения. Случайно или не, преди 7-8 години, когато именно Начев беше в управлението на здравната каса, бяха утвърдени добрите цени на кардиологичните пътеки. Според анализ на Министерство на финансите при инвазивната кардиология реалната цена на пътеките е с 30% по-ниска от определената от НЗОК. За сметка на това други пътеки - основно хирургични и педиатрични са недофинансирани
Благодарение на което от 2008 г. досега броят на болниците и лабораториите за инвазивна кардиология нарасна от 8 до 34, като новите структури са както частни, така и нови отделения в държавни болници. Понастоящем само за 5 месеца НЗОК им плаща общо 56 млн. лв., като ръстът в сравнение със същия период на м.г. е с 15 млн. лв. За сравнение, лечението с конвенционални, неинвазивни методи, струва близо 2 пъти по-малко. Освен това, логично броят на лекуваните с инвазивни методи расте, а броят на неинвазивните пациенти намалява. Първите са се увеличили със 7000 за първите 5 месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на м.г. Вторите обаче - защо ли - са намалели с едва 4000.

Война

Въпреки този бум касата не намалява цените на тези пътеки и строителството на нови и нови болници отбеляза забележителни темпове. НЗОК обаче опита друго - през 2008 г. беше променена наредбата за акредитацията на лечебните заведения, така че новите болници да получават оценка едва година след като са получили регистрация за дейност от здравното министерство. Без акредитация пък нито една болница не можеше да работи със здравната каса. Промяната касаеше няколко нови болници, чакащи за договор с НЗОК, включително и 3 клиники по инвазивна кардиология във Варна, Велико Търново и Ямбол, собственост на дистрибутора на лекарства "Търговска лига". Клиниките организираха протести, искаха оставки, а накрая собственикът на "Търговска лига" Тихомир Каменов обвини шефа на здравната каса Емил Райнов, че му е искал 2.8 млн. евро подкуп. Впоследствие тогавашният здравен министър Евгений Желев промени отново наредбата и клиниките сключиха договори с НЗОК.
Понастоящем Емил Райнов има повдигнато обвинение по твърденията на Каменов. Новосформираната агенция "Медицински одит" към МЗ заедно с водещите специалисти в тази област пък направи проверки на 20 от 34-те инвазивни кардиологии и представи доста любопитни данни, доказващи част от съмненията, че някои клиники се престарават с "лечението".
При среднодневна норма на ЕС за натоварване на един ангиографски център от 8-10 пациента кардиологичната болница на "Търговска лига" в Плевен е правила средно по 23 инвазивни процедури дневно през 2009 г. В университетската болница "Св. Георги" в Пловдив са минавали по 22 пациенти дневно, в друга клиника на "Търговска лига" - тази в Ямбол, са минавали по 19 болни дневно, а в държавната "Св. Марина" във Варна - по 14. Според националния консултант по инвазивна кардиология доц. Божидар Финков това е ненормално натоварване, тъй като според европейските норми за една диагностика са необходими 40 мин., а за една интервенция - 80 мин. и това е безопасният максимум.
Доста странна е статистиката за съотношението при приема на спешни и планови случаи. Обичайната практика в Европа е то да е 1:1. В болницата в Плевен обаче на един приет планов пациент се падат 15 спешни. В кардиологията на "Търговска лига" във Варна съотношението е 1:50, в Ямбол е 1:6, а в една от частните клиники в Пловдив - "Иван Рилски", е 1 към 7.

Същите болници показват и друго отклонение

Европейската норма е броят на пациентите, приети за диагностични процедури, например коронарографии, да е равен на броя на пациентите, приети за интервенции, например поставяне на стент. В "Иван Рилски" в Пловдив обаче за диагностика са приети 5 пъти повече хора, в болницата на "Търговска лига" в Търново - 4 пъти, в болницата им във Варна - 3.3.
Престараването с диагностиката е особено видимо и в броя на т.нар. негативни коронарографии, т.е. изследване, при което не са открити особени изменения в съдовете и се смята, че не е било оправдано да се прави процедурата, а пациентът е можело да бъде диагностициран с по-евтини и щадящи методи. В болницата в Ямбол процентът на коронарографии без значими изменения е 84%, в общинската болница в Сандански той е 61 %, а в частната "Медика-Кор" в Русе - 59%. Обичайният процент за България е 40 %.
Одиторите и експертите по кардиология отбелязват също, че на места не се проверява кръвната група на пациентите, не са правени консултации с кардиохирург, някои от болниците са твърде далеч от кардиохирургии, което води до риск за пациента, тъй като при усложнения от инвазивните процедури се налага класическа "отворена" операция. Освен това при доста пациенти не са изчерпани възможностите на доболничната помощ, хора са приемани за планово лечение без велотест и други изследвания, а спешни случаи са хоспитализирани по подозрение за инфаркт само защото са се оплакали от гръдна болка, без ЕКГ.

Качество

Очевидно част от инвазивните кардиологии съчетават твърде успешно бизнес с медицина и печелят доста добре, макар и с цената на свръххоспитализации. Няма спор, че трябва да се развиват модерните медицински методи, но въпросът е на каква цена. Едната част от тази цена е фактът, че здравната каса, т.е. осигурените граждани плащат повече, отколкото могат да си позволят за инвазивна кардиология. За стойността на другата част обаче няма еднозначен отговор - осигуряват ли нужното качество нароилите се клиники. Официалното заключение на агенцията по медицински одит е, че проверените болници осигуряват качество, тъй като отговарят на утвърдения от здравно министерство медицински стандарт по кардиология. И агенцията, и специалистите обаче препоръчват промяна на стандарта, тъй като точно той позволява невижданото натоварване на ангиографските центрове и оттам - свръхпродукцията на пациенти.
Остава да видим ще намери ли желание държавата да сложи ред в този крайно апетитен бизнес със здравето на гражданите й.


Проф. Младен Григоров, управител на болницата по кардиология в Ямбол: Виновна е доболничната помощ

- Проф. Григоров, от проверките на агенция "Медицински одит" излиза, че вашата болница прави съмнително много "ненужни" коронарографии. Защо?
- Един съд започва да се стеснява на етапи. До 25% се нарича неравност. От 25 до 50% се нарича лезия, от 50 до 75% се нарича стеноза. Над 75% се нарича сигнификатна стеноза. Инфарктите стават от несигнификантните стенози - от неравностите и от лезиите. Може да се говори за здрави коронарни артерии, когато няма нито неравност, нито лезия, нито стеноза, а съдът е идеално чист.
Втората причина за тези данни е недъгавата доболнична помощ. Не е работа на едно болнично лечебно заведение да подбира пациентите, които трябва да отидат на коронарография. За какво е тази доболнична помощ? Диагностичните неинвазивни процедури, които трябва с голяма вероятност да докажат нуждата от коронарография, се извършват в доболничната помощ.
- Защо останалите болници не правят толкова много негативни коронарографии?
- Всички правят, само че нас със "Св. Марина" и "Св. Георги" ни дадоха като болници с най-висок процент. Пак казвам, че под здрави артерии се включват артерии, които имат 3 етапа на стеснение. Под термина "чисти артерии" в тази статистика се включват и неравните, и лезиите, и стенозите. От 400 000 направени коронарографии у нас 50% са със стеснение, което у нас се смята за "укоримо" - под чисти артерии се разбират артерии, които всъщност не са чисти и които правят инфарктите.
- Т.е. проблемът е в начина, по който агенция "Медицински одит" води показателите си?
- Ако бяхме нормална държава, отдавна щяха да уволнят шефката на агенцията (д-р Златица Петрова, б.р.) заради това, че призова българското население, като му кажат, че има инфаркт, да не вярва.
- Има съмнения, че се източва здравната каса с твърде много изследвания.
- И като я източваме, това не е ли от полза за населението?
- Но ако се плаща твърде много за нещо, което не е необходимо, при положение че няма пари.
- Кое не е необходимо? Току-що обясних, че това са болни хора, но просто нямат сигнификантни стенози, т.е. над 75% стеснение. Имат кръвно, атеросклероза, плака, но тази плака е под 75%.
- Защо тогава диагностичните процедури са в пъти повече от интервенциите?
- Защото не на всички се налага да се сложи стент. Той не се слага, ако стенозата не е над 75%.