Май се задават промени в правителството, а Волен Сидеров е техният пророк. От няколко дни той обикаля медиите и проповядва обединяване на ведомства. "Министерствата на земеделието и на околната среда биха могли да се слеят, а щатът на Министерство на правосъдието да се ореже", каза лидерът на "Атака". С цел свиване на бюджетните разходи той предлага закриването на агенциите за метрологичен и технически надзор, както и за рибарство и аквакултури.

Внезапно проявената слабост на Сидеров към аквакултурите заслужава достойно внимание. Това на практика му е първата забележка и предложение в едногодишната работа на правителството, ако въобще могат да бъдат считани за такива. "Още в предишния парламент предложихме рязко съкращаване на администрацията. Бяхме изчислили, че могат да се спестят милиард - милиард и половина. Точно толкова, колкото бяха нужни сега за дефицитната дупка, която се отвори, благодарение на "умното" и "мъдро" управление на Станишев", разясни Сидеров. Но пропусна да сведе защо не разви творческите си идеи, когато му бе времето - на старта на управлението на ГЕРБ. И



дали едногодишното забавяне не е увеличило дефицитната дупка.



Сидеров се произнесе и за реформата в МВР. Запитан от БНТ дали следва да се ореже и бюджетът на вътрешното ведомство, заяви, че реформата е нужна, но пък си течала. "Там не трябва да се действа грубо", поясни лидерът на "Атака", тъй като МВР представлявало имунната система на държавата. Зрителите вероятно са се почудили дали самият Цветан Цветанов не изговаря това, тъй като мненията на двамата за бурно реформиращото се МВР и бюджета му, който за нищо на света не бива да се пипа, съвпадат.

Друг един кадър на настоящото управление също взе думата. Това е Красимир Велчев, когото широката публика не познава, тъй като в ролята си на шеф на парламентарната група не се е отличил с нищо, освен да ръкопляска от първия ред на Бойко Борисов при парламентарния контрол. Та този човек, който дума не отронва за затъналите в лобизъм подопечни депутати, прояви нечуваната инициативност да даде акъл за работата на министрите. Каза в интервю, че имал забележки към почти всички. С изключение на Цветанов и Аню Ангелов, които, както добре знаем,



са неприкосновени структурно и бюджетно.



Особено първият, който се радва на висша благословия и може да е кандидат-президент.

Шефът на групата депутати от ГЕРБ не поясни какви са забележките. Не само защото щеше да е скандално дръзко за анонимната му аура, но и на практика нямаше нужда. Целта на изявата му бе да посочи накъде духа вятърът и да сондира общественото мнение. А сондата, ускорена от нуждата за пестене на бюджетни средства и намирането на отдушник за нарастващия обществен гняв, явно е опряла в идеята за структурни промени в кабинета. Те пък неминуемо ще доведат до персонални. Затова изпълнителен чиновник в йерархията на ГЕРБ като Велчев и верен коалиционен другар на Бойко Борисов като Сидеров са натоварени да наторят почвата.

Премиерът отрече за планирани преобразувания. И Дянков отрече, което не е важно, тъй като мнението на първия се мени съобразно жегата, а на втория не струва. По-интересно е защо Борисов, който по принцип хвърля думи с лекота, сам не се нагърби с новината и проучването на общественото мнение. Едва ли от притеснение утре да не каже обратното. А по-скоро защото структурни и персонални промени



биха нарушили балансите вътре в ГЕРБ.



Преди сам да разклати кораба, е здравословно друг да го подбутне. Някой може да се хване за мачтата, друг сам да падне зад борда, трети случайно да се строполи в коленете му - смелият и отговорен капитан трябва да направи проба предварително.

Любопитно е и защо Сидеров влиза в ролята на предвестник. Бюджетното администриране и икономиката не са му тясна специалност. Да бе настоял за национализация на ЕРП-тата, да бе нахокал Борисов за скока на цената на тока - щеше да е разбираемо. Да се бе възмутил от безпрецедентния натиск на американския посланик Уорлик към вътрешните дела на България и раболепието на правителството - щеше да е последователност в дългогодишните действия на "Атака". А той взе да говори за структурни промени в кабинета, и то "случайно" през лятото, когато по принцип те се правят.

За сливане на административни звена отдавна настоява "Синята коалиция". Но в генералския двор Костов е старейшина, който къта кинжал под мундира. Сидеров е много по-безопасен за сондиране на общественото мнение и утъпкване на непопулярни пътеки. Силата му не е в бюджета - нито рейтинг ще спечели, нито някой ще го вземе прекалено сериозно. Дели Борисов с луда ревност към Костов. "Позицията на премиера е самотна. Той постоянно е обграден от някого, а в същото време е много самотен", каза Сидеров и пред "Труд". С което даде да се разбере, че отношенията им вече не са просто политически. Те са в дълбините на съкровената интимност - министерствата може да не са се слели, но двамата вече са се препокрили духовно. Кой, ако не Сидеров, знае



какво мисли, чувства и копнее Борисов?



Структурни и персонални промени в кабинета биха създали впечатление за ремонт на все по-скърцащия автомобил на ГЕРБ. Затова ще се посрещнат положително от обществото и ще задържат падането на рейтинг, който поне до президентския вот не бива да пада. Ще бъдат оценени положително от повечето икономисти, тъй като администрацията е раздута, бюджетните пари са кът и могат да бъдат намерени единствено след рязането на щатове. Но възниква въпросът дали реформата няма да е за сметка на други пари - европейските. Брюксел е чувствителен към оперирането с фондовете и за целта иска адекватен административен капацитет. Окрупняването на звена или министерства, които работят с европейски пари, ще донесе риск в управлението им, още повече че България има постоянни проблеми в тази сфера.

Съществува още един риск. ГЕРБ се учи да управлява година, все още има надежда, че са се научили и няма да пропилеят следващите три. При кардинални правителствени промени надеждата ще изчезне тотално. Борисов следва да тушира тези опасения. Или поне Сидеров.