Лято е и всеки с нетърпение очаква момента, в който ще излезе в платен годишен отпуск, за да отдъхне и да се зареди със сили за новия трудов сезон. Полагащите се почивни дни напоследък занимават не само обикновените служители, но и управляващите. Според българския Кодекс на труда работникът има право на платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 20 работни дни. Българските служителите не са сред най-облагодетелстваните, когато става дума за заслужения годишен отдих, въпреки че поне по този показател изпреварваме държави като САЩ, Япония, Канада, Китай и др. Средно в европейските държави размерът на платения отпуск е около 25 дни, но от голямо значение е броят на изработените часове, както и дали е полаган труд през уикенда, показват проучванията.

Всъщност работниците в Европа имат един от най-щедрия гарантиран платен годишен отпуск в целия свят, показват данните на британската консултантска компания "Мърсър". Ако към това се включат и националните празници, то работниците в Литва и Бразилия се оказват хората, които ползват най-дълъг платен отдих. Компанията е направила проучване на броя на дните, които жителите на 40 държави имат право да използват като платен годишен отпуск всяка година, както и на националните празници. За средна стойност се взима работник с 10-годишен трудов стаж и 5-дневна работна седмица.

Данните показват, че Финландия, Бразилия и Франция са най-щедрите държави, тъй като разрешават



по 30 дни платен годишен отпуск



на служителите. На второ място се нареждат Литва, Русия и Великобритания с по 28 дни, като след тях е Полша - с 26 дни. Следват Гърция, Австрия, Дания, Швеция и Норвегия, където лимитът е 25 работни дни.

Работещите на пълен работен ден в Германия, например, имат право на платен отпуск в рамките на 20-24 работни дни годишно, в зависимост от това дали работят и в събота, съобщи "Дойче веле". В общия случай неизползваният отпуск не може да бъде прехвърлен към полагащите се дни за следващата година. Изключения се допускат само когато служителите не са ползвали почивката си по причини, свързани с работата или заради заболяване. В тези случаи германците могат да вземат почивните си дни от миналата година не по-късно от 31 март следващата година. Ако служителят реши да напуснете работното си място и все още не е използвал полагаемите дни за годината, то те му се изплащат.

Доста по-пестеливи са азиатските и тихоокеанските държави. Австралия, Нова Зеландия и Япония отпускат на работниците по 20 почивни дни. В Тайван максимумът е 15, в Хонконг и Сингапур - 14, а в Китай - само 10. Най-малки привилегии от гледна точка на платен годишен отпуск имат работниците в Канада и САЩ. На канадците по закон се падат 10 дни платен годишен отпуск, докато



в САЩ изобщо не съществува такъв термин



и служителите трябва да разчитат на щедростта на работодателите, които обикновено отпускат по 15 дни годишно.

Националните и официалните празници дават на работниците допълнителна възможност да си отпочинат и да се заредят с нова енергия за работа. Класацията на държавите с най-много празници оглавяват Япония и Индия, където всяка година се честват по 16, следвани от Кипър, Словакия и Южна Корея, където имат 15 празника с национално значение. 14 са тези дни в Малта и Испания, сочат данните на "Мърсър".

Сборът на разрешен платен годишен отпуск и на отбелязваните празници позволява на бразилци и литовци да почиват годишно 41 дни, което ги прави рекордьори. С ден по-малко отмарят във Франция, Финландия и Русия. В дъното на това подреждане са канадците, които имат право само на 19 платени почивни дни през годината, китайците - с 21 дни и САЩ и Сингапур - 25 дни.

Служителите в държавната администрация във Франция успяват да сведат 35-часовата си работна седмица до 5-часова, разкрива скандална книга, написана от бивша чиновничка и публикувана наскоро. 32-годишната французойка, чийто писателски псевдоним е Зое Шепард, разказва, че в работно време държавните чиновници организирали различни състезания, като най-популярни били кой по-дълго време



ще остане пред кафе машината,



кой ще успее да си уреди по-дълъг фалшив болничен и др. Авторката описва поведението на колегите си от областния съвет на френската област Акитен, където тя работела. Зое Шепард обяснява пред британския в. "Дейли телеграф", че всичко, разказано в книгата, се базира на действителни факти.

САЩ са единствената индустриално развита държава, в която няма закон, който да изисква работодателите да дават на служителите си платен годишен отпуск - независимо дали става въпрос за ваканция, за болнични или за майчинство. Това зависи от работодателя и около 25% от американците изобщо не ползват платен отпуск, показват данни на американското Статистическо бюро по заетостта. Оказва се обаче, че има и американци, които, въпреки че са получили възможност да почиват и да взимат заплата, не се възползват от това си право и дори смятат ваканцията за лукс, от който нямат нужда. Допитване, направено по поръчка на туристическия сайт Expedia.com, показва, че 34% от американците с право на отпуск изобщо не са се възползвали от него през миналата година.

"Лично аз бих насърчила хората да почиват, тъй като по този начин те се зареждат с енергия. Точно затова компаниите предоставят тази възможност на служителите си", обяснява Нанси Ръсел, която е специалист по управление на човешките ресурси. Американците обаче май не приемат нещата точно така, тъй като е факт, че доста от тях предпочитат да останат на работното си място, вместо да се наслаждават на няколко почивни дни. Онлайн проучване, направено от консултантската компания Right Management показва, че 66% от работниците в САЩ



не са използвали целия си полагаем платен отпуск



през 2009 г. Те посочват като основна причина за това несигурността и страха, че могат да изгубят работата си. Много от американците остават без почивка просто защото не успяват навреме да организират ваканцията си. "Толкова са ангажирани, че изобщо не помислят да си организират отпуска", казва пред медиите в САЩ Линда Уили, която е директор на отдел "Човешки ресурси" във фармацевтичната компания Icon, базирана в Джаксънвил. Според нея мениджърите по-често не използват полагащите им се почивни дни от останалите служители. Линда Уили е установила, че съществува разлика при начина, по който по-младите и по-възрастните работници използват годишния си отпуск. "По-младите виждат колко усърдно се трудят родителите им и се опитват да създадат някакъв баланс в живота си, като не са толкова отдадени на работата си", споделя тя наблюденията си.

Всяка компания в САЩ има собствена политика при определянето на дните за платен годишен отпуск. "Служителите трябва добре да са запознати с нея, но голяма част от тях не правят това", казва и Пат Сиемаска, експерт по човешки ресурси в компанията "Ландръм Профешънъл" от Флорида. Много важно е служителите да знаят дали неизползваният им отпуск се пренася и в следващата календарна година, или се губи в края на годината, за която е даден. Някои компании практикуват пренасянето на неизползваните почивни дни, или дават на служителите три месеца от следващата година, в които да могат да ги употребят. Други предпочитат още в края на годината да изплатят неизползваните дни.



"Това е нещо като премия за Коледа -



идва точно навреме", казва Сиемаска. Според нея обаче работодателите предпочитат работниците да си вземат почивка и да отделят време за себе си, което не им остава, докато се трудят. А и фирмите печелят, тъй като след ваканция служителите са с нови сили и продуктивността им е по-висока.

Държавните служители в щата Калифорния например са доказали, че не се нуждаят от почивка и трупат неизползваните дни, които при напускане или пенсиониране се плащат от щатския бюджет, показва проверка, направена от местното електронно издание "Калифорния уоч". Рекордьор при натрупването на почивни дни и бонуси за извънреден труд е федерален служител, който при напускането си получил чек за над 800 000 долара. Подобни плащания обаче се оказват извън закона, тъй като има правила, които определят максималния размер на почивните дни, които държавният служител може да натрупа по време на кариерата си. Щатските регулатори са постановили, че максимумът може да бъде 640 часа, или 80 работни дни, но често този лимит се надвишава. В Калифорния разрешените за натрупване почивни дни надвишават лимитите, наложени в Ню Йорк, Флорида и Тексас, както и в най-големите частни компании, работещи на територията на Калифорния като "Оракъл", "Уестърн диджитъл" и др., в които максимумът е около 280 часа. Когато лимитът бъде надвишен, служителите трябва да направят план, чрез който балансът да бъде възстановен преди настъпването на следващата календарна година.

На какво се дължат толкова фрапиращите разлики в дните за полагаем годишен отпуск? "Основната причина за това е, че профсъюзите в Европа са много по-силни, отколкото в САЩ, където доминират бизнес лобитата", обясняват от Института за икономическа политика. Европейците предпочитат да бъдат възнаградени за положения труд с ваканция, докато американците, които имат едни от най-високите доходи на глава от населението в света, искат да работят повече, за да печелят повече. А и активността на профсъюзите е изиграла своята роля - синдикатите в Европа са доста по-активни в защитата на правата на работници, смятат от Института за икономическа политика. В САЩ са създадени няколко организации, чиято основна задача е да лобират за изработването на федерален закон, който да разреши на всеки работник да има право на по три седмици годишно платен отпуск. Засега обаче усилията им не се увенчават с успех.