:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,226,483
Активни 75
Страници 15,436
За един ден 1,302,066
А, Б, В

Епистоларната политика

Писането на писма и огласяването им беше в разцвет през 1994 г., в края на 1996 г., а сега е направо епидемия
---

"Ах, душице! Не, вие пак ми пишете, още едно писъмце ми напишете за всичко и като заминете и оттам ми пишете. Нали никак не е възможно това писмо да е последно. Как така изведнъж тъкмо и непременно последно. Не, не, аз ще ви пиша и вие ми пишете... Ами че аз сега и стил взех да имам."



Ф. М. Достоевски - "Бедни хора"

---



Какво е общото между Макар Девушкин, Варвара Доброселова и "бедните хора" от българския обществено-политически живот?

Каквото е общото между младия Вертер на Гьоте и младия Станишев на БСП. Каквото е общото между синята Надежда Михайлова и Юлия на Русо.

Всички те предпочитат да се изразяват епистоларно. Пишат писма.

За има-няма 2-3 месеца елитът ни съсипа малка горичка за моливи и хартия и изля душата си в немерена реч.

Крак повлякоха в началото на годината патриарх Максим и Йоан-Павел Втори, които направиха плах опит да повторят онези върхове на епистоларното изкуство, които достигат в началото на XIII век цар Калоян и римския папа Инокентий III. На 9 януари монсеньор Ренато Бокарди, началник на папския протокол, и първият зам.-секретар на Държавния секретариат на Ватикана архиепископ Леонардо Сандри връчиха на нашия патриарх писмо от папа Йоан-Павел Втори. Понтификът само благодари на Максим за оказаната чест да посети България.

Истинският бум на нашенските политически творби, написани във форма на писма към някое лице или като преписка между двама или повече герои, датира от 1 февруари т. г. В този мрачен петък ПГ на НДСВ трепетно чакаше в сградата на парламента да дойде Той - Симеон II. Беше много напрегнато. Депутати обвиняваха ръководството на ПГ в безпринципност. В този момент разсилен донесе писмо от Симеон, в който той призоваваше депутатите си да слушат. И те го послушаха - направиха си обща снимка за спомен.

Месец по-късно - в последния ден на февруари, двадесетина от литературно-политическите герои от НДСВ сътвориха писмо до Симеон. Тогава те недоволстваха от икономическата политика на властта. Когато творбата придоби гласност, част от депутатите се отказаха чрез медиите от авторството върху текста, а други - като Коста Цонев, предпочетоха да се откажат от творбата на лична среща със Симеон.

На 1 март, петък, премиерът Симеон Сакскобургготски прати писмо до всеки един от протестиращите депутати, в което ги разкритикува остро.

Последва ново писмо - от 7 писатели-депутати, а накрая се случи естественото - петима от НДСВ напуснаха парламентарната група и се обявиха за независими.

Едва приключила тази лична драма и последва нов епистоларен роман. Между Сергей и Надежда.

На 11 март младият лидер на БСП Сергей Станишев изпрати поздравително писмо до Надежда Михайлова, в което й обясни, че се чувства опозиционер. Станишев поиска експерти на БСП и СДС да работят заедно срещу проблемите, създавани от управлението на НДСВ.

Надежда Михайлова отряза Сергей Станишев с писмо от 13 март. Отряза го, но не грубо. Каза му, че не е никакъв опозиционер, но в същото време му написа, че не го чувства класов враг.

Тогава на Сергей му мина меракът да пише. На следващия ден само успя да обясни, че БСП и СДС не са врагове, а ония от НДСВ са непрозрачни и некомпетентни.

Докато траеше кореспонденцията Симеон - ПГ на НДСВ и Станишев - Михайлова, президентът Първанов успя да се включи с едно писмо до руския президент Владимир Путин (18 февруари), а задържаните наши медици успяха да напишат едно отворено писмо до българските медии (22 февруари).

Миналата седмица депутатът Иван Костов прати писмо до министър-председателя Сакскобургготски по повод сделката за замяна на български брейди-облигации с държавни облигации в щатски долари и евро.

Почти по същото време новият ковчежник на "Раковски" 134 Пламен Орешарски прати писмо до президента Първанов, в което, освен че обясни какво е LIBOR, отклони поканата да участва в обсъждането на проектозакона за Ратификация на споразуменията по замяна на българските брейди-облигации с нови глобални облигации.

Епистоларията засега завършва с 16 март, когато стана ясно Милка Колева, старши експерт в дирекция "Приемна" на президентската администрация, е поздравила с писмо от името на президента Първанов семинара на Федерацията за световен мир на пастор Муун. Милка беше пенсионирана.

След това само Николай Камов драсна два реда на Александър Томов и Огнян Герджиков написа на Симеон да си праща по-често министрите на парламентарния контрол.

Епистоларните традиции не са от вчера.

Идеята за обединението на крупните бизнесмени в България, кръстено от журналистите Г-13, например бе реализирана след серия от писма.

Ето какво казва по този повод Стоян Денчев:

---каре---

Идеята ми беше да създадем един капиталов съвет към министър-председателя на България, там трябваше да членуват хора, които имат определени капитали, натрупани по законен път. Първият човек, към който се обърнах, беше Емил Кюлев. Помолих го да напише едно писмо до проф. Беров. Помолих и Беров да му даде отговор. После и Илия Павлов написа не писмо, а даже решение на УС на "Мултигруп" с предложения. Така започна една кореспонденция между различни икономически субекти с цел обединяване и да бъдат полезни на държавата. За съжаление не се получи това, което искахме.

---

Ей така - писмо след писмо, след писмо - и се ражда Г-13...

Много силна година за писмеността бе 1994 г. Вярно тогава писмата имаха предимно един подател - "Раковски" 134.

Тогава, например, софийският кмет Янчулев написа до ръководството на партията писмо против ръководството на вестник "Демокрация". Градоначалникът обвиняваше гл. редактор Панайот Денев в пагубно информационно затъмнение, което ще доведе до загуба на изборите. Янчулевото творение е продължение на атаката, която Сугарев поведе срещу ръководството на коалиционния орган, твърдяха сведущи.

През април 1994 сегашният член на НИС Едвин Сугарев пусна открито писмо, в което опроверга зачестилите критики към него от сини лидери, според които той бил "луд", "психопат", "провокатор", "екстремист", "агент на КГБ" и т. н. Чашата на Еди преля, когато Стефан Савов и Георги Петров нарекоха гладната му стачка срещу президента Желев "истерична акция". Сугарев написа образцово писмо, в което от защита минаваше плавно в нападение срещу споменатите лидери плюс Александър Йорданов, Георги Марков и Михаил Неделчев. Всички те работели против правителството на Филип Димитров.

За Сугарев обаче 1994 бе нищо и никаква година в сравнение с 1996 г. Месеци преди Виденов да падне, Сугарев пускаше писма на конвейер. Тогава изпрати отворено писмо до Татарчев, в което описа случаи на корупция, свързани с "Орион", Балканбанк, с договорите на КПД, БТК и спортния тотализатор с "Интраком", и около приватизацията на "Плама"-Плевен. На 22 октомври 1996 Едвин Сугарев даде на Татарчев опус от 31 страници - доказателства за банкови далавери.

Вместо да се окопити от нападението на Сугарев, БСП се поддаде тогава на епостоларното изкушение. Така на 4 ноември 1996 г. се роди едно от най-важните писма в новата българска политика - отвореното писмо на 19 червени депутати, които поискаха оставката на правителството на Жан Виденов. С това писмо соцпремиерът загуби и последната опора - собствената си партия. Положението в държавата излезе от контрол.

И се заредиха нови писма.

Желю Желев получи писмо от шефа на МВФ Мишел Камдесю, в което се искаше да въведем валутен борд. През декември 1996 г. новият президент Петър Стоянов написа писмо до председателя на Съвета на министрите на Европейския съюз и до шефа на Еврокомисията, в което поиска хуманитарна помощ за страната ни. Помощта се изразяваше в зърно и фураж. Виденов също написа писмо - до председателя на съвет на министрите на ЕС Дик Спринг, в което поиска финансова помощ за купуване на зърнени храни.

В годините на СДС - 1997-2001, естественият пръв получател на писма бе Иван Костов. При Командира епистоларни саги нямаше, имаше само едностранни епистоларни послания.

През 1997 г. Доган му изпрати писмо, в което обясни, че сега е моментът да се спаси родното тютюнопроизводство.

През юни 1998 г. сини активисти от Плевен изпратиха писмо до Костов, в което обвиниха местните депутати от СДС Теодосий Симеонов и Найден Зеленогорски в авторитаризъм.

Костов все не отговаряше. Сигурно тези теми не са му били в дневния ред.

Преди няколко месеца СДС изпрати до СЕМ гневно писмо заради спирането на "Гласове". На 30 май 2000 г. БСП изпрати до НСРТ гневно писмо срещу "Гласове".

Писма има всякакви.

Има лоши писма - като това на председателя на Еврокомисията Жак Сантер от 13 август 1998 г., в което се твърди, че АЕЦ "Козлодуй" е опасна.

Има и измамни писма. През май 2001 г. Доган разпореди в писмо до областните предизборни щабове, че отстранява Емел Етем и Рамадан Аталай. Отстрани ги заради "подаване на подвеждаща информация и недопустима намеса в подреждането на депутатските листи в региона". Писмото изглеждаше фатално за Етем и Аталай, но после се оказа, че нищо фатално няма.

Има излишни писма - като това на червената парламентарна опозиция до синьото парламентарно мнозинство от 1998 г. Въпреки че разстоянието между двете парламентарни групи е 20 метра, червените уведомиха сините за старта на т. нар. комисия "Антимафия 2" не лично, а чрез писмо.

Има и съдбовни писма. Като това на Благовест Сендов до Израел през 2000 г., в което той обяснява позицията си за паметните плочи от българската гора в Ерусалим. Заради това писмо Сендов бе свален от поста зам.-председател на парламента.

Има и по-съдбовни писма. Като това на външно министерство до Сейф ал-Ислам от септември 2001 г., с което той бе помолен официално да наблюдава процеса срещу българите в Триполи. И като това на либийския лидер Муамар Кадафи до новоизбрания президент Георги Първанов от 20 декември м. г. Няма спор, че тези писма допринесоха за подобряване на положението на задържаните медици в Либия.

Има и изстрадани писма. Като това на Евгений Бакърджиев от 2000 г., в което той призова да спрат клеветите и интригите по негов адрес. Или като откритото писмо до феновете на Христо Стоичков, в което той поиска главните виновниците за краха в Чехия Иван Славков, Иван Вуцов и Стойчо Младенов да подадат оставки.

Има и злобарски писма. Като това на Иван Татарчев, което се появи малко преди президентските избори м. г. Ексглавният прокурор го написа само за да каже: "Богомил Бонев е опасен за страната, защото е алчен, властолюбив и хитър."

Има и тайнствени писма - като това на руския президент Владимир Путин до Симеон Втори от 30 юни 2001 г., което бе доставено от високопоставен куриер - лично от главния прокурор Филчев.

Има и страшни писма - като тези с бял прах, които се появиха след 11 септември.

Има и весели писма. Като това на директора на Националния музей Божидар Димитров от 8 януари т. г., в което той поиска от президента, военния министър и началника на Генщаба да му дадат една ракета СС-23 за експонат.

Защо Те пишат писма? Защото както нормалните хора, така и те искат да изразят най-добре интимните си чувства и преживявания. Искат да разкрият душата си най-пълно, а това става само писмено. Защото думите отлитат, а написаното остава.

От литературата се знае обаче, че епистоларният похват стеснява възможностите за развитие на сюжета и фабулата. Затова и сюжетът на българската политика е, общо взето, плосък.
1190
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД