Забързани след противоречивите вести за нещата, които се случват днес, често забравяме онези, които отдавна са част от ежедневието. Незабележими като всичко добре познато, години наред с мълчаливото съучастие на всеки от нас упорстват безумия, плод на отдавнашни грешки. Например



нескопосаната масова приватизация,



която може да претендира за място в челната тройка на най-вредните политически решения взети у нас през последното десетилетие. Чрез този уж-социален акт активи за милиарди попаднаха чрез приватизационните фондове в ръцете на хора, които и не мислеха, и не можеха да ги управляват, а само да ги разпродадат. Не бих се наел да смятам щетите от тази измишльотина, защото никога не е правена дори бегла оценка за пазарната цена на предприятията поднесени в жертва на фиктивната "социална справедливост" във вид на приватизационни книжки. Но и с просто око се вижда, че щетата е между 5 и 10 милиарда днешни лева. Още преди години, сред еуфорията по боновото раздържавяване, в тази рубрика бях писал, че в икономиката успехът идва трудно и почти винаги е персонифициран, а



масови са само заблудите.



Можем да подарим на всеки приватизационни бонове, но това няма да направи чичо частен предприемач. Можем да му дадем даром акции от най-добри фирми, но това няма да го направи инвеститор. Той ще си остане чист потребител, само че обременен с грижата да превърне харизаните му хартии в подобаващо количество казанлъшки кашкавал и сливенска люта ракия. Ако мислеше със здрав разум, вместо инвестиционни бонове държавата щеше да раздава кофички кисело мляко, купени с парите от продажба на държавните фирми. Така ефектът щеше да е по-голям, защото всеки потребител би получил по-голяма потребителна стойност срещу своята част от наследството на комунизма, а акциите на свой ред биха попаднали при реален акционер. Лесно можеше да се предвиди, че идеята да станем нация дребни акционери е обречена, ако бе пресметната



издръжката на собствеността.



За да си акционер, дори и дребен, трябва не само да имаш акции, но и достатъчно доход, за да носиш издръжката на своя мъничък инвестиционен портфейл - не само за таксите на адвокати, брокери и консултанти или пък за пътни, дневни и квартирни пари, ако си решил сам и лично да участваш в събранията на дружествата, където си вложил пари. Трябва да имаш и достатъчно допълнителен капитал, за да участваш в неминуемите следващи подписки, иначе участието ти ще бъде размито при първата следваща емисия на акции, която големите акционери ти наложат. Трябват пари и за съдебни разноски, за да пазиш правата си. За да има смисъл от цялата тази дейност, инвеститорът трябва да притежава капитал поне колкото



критичният минимум за инвестиции,



т.е. инвестиционният му портфейл да е поне толкова пълен, че дохода от него да покрие издръжката на собствеността. Трудно е да се определи колко лева е минималният капитал, който трябва да притежава човек, решил да бъде финансов инвеститор в България. Ясно е само, че тази сума е по-голяма - според мен три до четири пъти - от минималния капитал, нужен на инвеститора в САЩ. Как познах ли? Там издръжката на собствеността е по-ниска, защото пазарната инфраструктура е с векове по-развита, рискът е по-малък, а текущият доход от инвестициите е по-регулярен и по-евтин за събиране. По данни за САЩ днес критичният минимум на капитала за консервативен "автономен" портфейл е между 60 и 75 хил. долара в зависимост от риска, който е склонен да поеме инвеститорът. За България значи



минимумът е поне 200 хил. долара,



т.е. ако нямаш поне половин милион лева собствен капитал, не помисляй дори да се правиш на финансов инвеститор в България! Съжалявам, но моят занаят има много такива цинични и антисоциално звучащи императиви. Те са обаче и много хуманни, защото предпазват от загуба. От всичко написано досега например следва простият извод и съвет, който можем да дадем веднага на държавата: От масови приватизационни почини нищо друго освен загуба не ни чака и в бъдеще. Този извод се отнася и за великото финансово откритие големи пакети от сериозни фирми - като БТК, Булгартабак и Банка ДСК да се пуснат за продажба на борсата срещу компенсаторки. Голяма грешка е да се продава на пазар, където няма купувач. Далеч по-добре е тези акции да се пуснат чрез първоначално предлагане на световния финансов пазар, а с парите да се изкупят обратно недъгавите компенсаторки. Така хем споменатите фирми ще имат смислени акционери и бъдеще, хем държателите на компенсаторки ще получат в крайна сметка повече пари.