|
Олег Попов е роден преди 45 години в София. Завършил е Техникума по полиграфия и фотография и е следвал задочно журналистика. От 23 години е професионален фоторепортер: снимал е за БТА, "Народна младеж", "Диалог". От 12 години работи за Ройтерс, последните 10 от които като щатен репортер. Именно като фотооко на световната агенция той прекарва повече време по горещите точки около България, отколкото вкъщи при жена си Анелия и двете им деца.
"Снимал съм всички войни, които сте гледали по телевизията, с изключение на Израел", шегува се той. В Сараево, Чечения, Белград, Косово, Македония, Афганистан той се е нагледал и преживял всякакви неща. Благодарение на късмета си и дарбата за оцеляване, за щастие е раняван само веднъж. Това стана миналата година в Косовска Митровица, където бе ударен с шокова граната.
-----
След 23 години в професията един от най-добрите фоторепортери на Ройтерс за първи път се реши да направи самостоятелна изложба. Снимките са от последната му командировка - в Афганистан през януари-февруари т.г. Страната, от която войната не излиза също толкова години - 23. Но на фотосите, подбрани от Олег Попов няма да видите войници и бойни действия, Тора Бора и Осама.
"Това, което представям, е тотално различно от нормално предаваните от нас снимки", казва Олег. "Идеята на изложбата е да покажа Афганистан такъв, какъвто аз съм го видял - не знам дали добър или лош. Без НАТО и т.н. Просто снимки, които ми харесват и надявам се показват нещо значимо. Без да звучи много помпозно - Афганистан като Афганистан".
Екипът на Ройтерс, в който бил Олег, обикалял северно и южно от Кабул в търсене на материали. Всъщност нито веднъж те не са попадали на истински бойни действия, затова ситуацията трудно можело да се нарече военна. Но в битов план работата в Афганистан била най-страшната от досегашните му командировки.
Единственото, с което Олег може да сравни условията там, е Сараево от 1992 г. Няма храна, няма отопление. Но тогава човек поне можел да отиде на запад до Сплит и да се нахрани нормално. В Афганистан обаче това е постоянно. "Там просто си измръзнал, гладен и мръсен по един начин, който не може да се опише". Дори за екипа на Ройтерс. Агенцията имала къща край Кабул, която се смятала върха на сладоледа за тамошните условия. Това обаче не пречи да спиш на пода и да нямаш ток със седмици. А когато няма електричество, няма с какво да се топлиш и разчиташ само на спалния чувал, в който трепериш и мръзнеш непрекъснато. Но като си отишъл там, значи си си дал ясна сметка какво е, прекъсва тези разсъждения Олег. Ако не искаш, можеш да кажеш - "Съжалявам, не ми се ходи" и не отиваш.
Във всеки случай Олег не съжалява. Защото смята, че командировката му се е изплатила - със снимки. "Може би това е най-доброто, което мога да направя. Ако не го харесат - здраве да е!"
Самите афганистанци Олег описва като изключително любезни и добронамерени към чужденците. Поне за момента. "Наистина е учудващо в страна, в която се бият от 23 години, да можеш да вдигнеш апарата и да нямаш никакви проблеми. В много военни конфликти вдигането на апарата може да ти коства живота", споделя опитният фотограф. Вместо това, когато снимал ваксинация в планините на 70 км северно от Кабул, децата идвали при мустакатия фотограф и го пипали по бузите - никога през живота си не били виждали човек без брада. Имало разбира се и такива, които не гледат с добро око на журналиста.
Олег не претендира, че за 36 дни успял да опознае афганистанците. Страната е объркана, но и интересна. Предизвикателство за всеки журналист. Хората там обаче не вярват на никого. По интелигентните от тях сами си дават сметка, че поне две поколения са абсолютно извън нормалния живот. Поколения, които единствено умеят да държат автомата и да воюват. И все пак тази държава има голям шанс, защото в нея се преплитам много интереси, смята Олег Попов.
На моменти афганистанците са абсолютно алогични, казва той. Пътували през една пустиня без път. По средата на това никъде върви човек, който носи лека картечница на рамо. Олег попитал шофьора си афганистанец защо този човек носи лека картечница, която тежи поне 15 кг, когато има да крачи поне 10 км до най-близкото населено място и няма да срещне никого. Шофьорът му казал: "Ами това при нас е традиция".
Как се работи в Афганистан ли? Ставал в 6 часа, пиел пет кафета и пет витамина. Предната вечер се прави планиране за следващия ден. Основният проблем в Афганистан е с информацията. Заради липсата на телефонна система, всичката информация се предава по сателитния телефон - срещу 10 долара на минута. В десет вечерта с колегите, които са през две къщи, са си писали имейли заради полицейския час, а и защото когато се стъмни е по-добре да не се показваш навън.
Ако няма събитие като пристигането на политици или войски, става трудно. Например имало конференция в Токио за реконструкцията на Афганистан. Задачата на фоторепортера тогава е да отиде и да снима бежански лагер или село, което се реконструира, за да се види къде отиват парите.
А понякога информацията е сведена до нула-нула-нула? Но вариантът да обикаляш безцелно е много опасен. Макар че, ако си късметлия, може да направиш страхотен кадър. Например Олег има няколко снимки от Западен Кабул, който е напълно разрушен. Заставал там и чакал някой да мине, за да го снима на фона на развалините. Просто трябва да предаваш нещо и е наистина глупаво да стоиш със скръстени ръце на място, което е меко казано неприятно, твърди патилият фоторепортер.
-----
Изложбата на Олег Попов "Афганистан" е в зала "Средец" на бул. "Ал. Стамболийски" 17 от днес до 4 април.
|
|
|
|
|