|
С благословението на Софийската митрополия през 1993 г. монахиня Вероника като послушница започва възстановяването на манастира. Според преданието на това място преди падането под турско робство е съществувал мъжки манастир. Турците разрушили манастира и избили 40-те монаси.
------------
- Майко Вероника, какво празнуваме днес - 25 март, на Благовещение?
- Духовният смисъл на празника Благовещение се разкрива в богослужебните песнопения, най-вече в празничния тропар:
"Днес е началото на нашето спасение,
днес се явява пазената от векове тайна:
Синът Божий става Син на Девица и
Гавриил благодат благовести."
-------------
Нашите прародители Адам и Ева паднали в греха гордост, пожелали да станат като богове и загубили благодатта на Святия Дух, блаженото единство с Бога. Животът на човека се превърнал в греховна скръб и печал. Днес цялото творение се радва, защото чрез Св. Богородица падналият човешки род отново се завръща в загубеното Отечество - Рая.
------------
В това се състои нашето спасение.
Всемилостивият Бог насочил своя промисъл за човека към възможността отново да се яви на земята благодатта на Св. Дух. Затова в тропара се казва: "Днес се явява пазената от векове тайна." Именно тази благодат е благовестил архангел Гавриил на Дева Мария: "...и Гавриил благодат благовести."
Но "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат." (1 Петр. 5:5) Значи начало на нашето спасение е могло да бъде само изумителното, несравнимо смирение на Сина Божий, което да унищожи гордостта на праотците и да възвърне благодатта на земята, а чрез нея светостта и блаженството.
Той е Творец на всички твари, но не се погнусил да стане Син на Своето Творение, на Своята рабиня - Дева Мария. Синът Божий станал Син Човечески - за да възведе нас от земята на небето за участие в Неговата Божествена радост.
Само Православната църква изповядва тази вяра - именно вяра, защото Божият промисъл е непостижим за човешкия ум.
Една протестантка дръзна да ми каже, че Дева Мария е една обикновена жена. Попитах я: Вие можете ли да родите Бога? А католиците отиват в другата крайност - постановяват, че Св. Богородица също е зачената непорочно.
През вековете много ереси са унищожавали с една неверна дума смисъла на Божественото домостроителство, но Църквата чрез своите светии отдавна е доказала истината за величието на Божията майка.
Св. Богородица е рожба на много поколения праведници. Тя достигнала богоуподобяване в необходимата пълнота и съвършенство, за да приеме Св. Дух в утробата си, свръхестествено да зачене и нетленно да роди Бога-Слово, оставайки винаги Дева. Невъзможното за човеците е възможно за Бога. Богоуподобяването е целта на християнския живот. Благовещение е истинският празник на жената, готова да върви след пресвятата Пътеводителка към Бога.
- Майко Вероника, как стигнахте до вярата и до Бога?
- "Има една сила..." - така определят и почти изчерпват представата си за Бога много хора. До тази мисъл лесно се стига, трудно е да извървим пътя до истинската вяра и църква. Така беше и с мене. В детството почувствах, че има една сила, която знае живота ни до най-малките подробности и го ръководи. Но толкова. Телена ограда делеше училищния и църковния двор. Нямах даже вярваща баба - тайно да ме заведе в църквата.
Божият дух, вложен във всеки човек, в безбожното общество търси израз чрез светски форми. Потребността от вечност, истина, вярност, всеотдайност, безкористност се изявява в преходните неща от живота - работа, наука, философия, изкуство, обществено служение, човешка любов.
-----------
И ако човек не приема компромисите, които обществото налага, един ден неизбежно ще се почувства чужденец в света. Измъчва го глад за смисъл и безкористна любов. И в тази вътрешна празнота, в тишина или сред бурна външна дейност, идва Бог и чука на сърцето.
------------
Начините са различни, според човека - чрез книга, приятел или непознат, духовник, много рядко чрез ангел или сам Бог.
Много години вървях по този път и с различни неща залъгвах духовния си глад. Неизменен оставаше само въпросът за смисъла на живота и предназначението на човека. След десетгодишно духовно скиталчество по чужди учения за Бога мислех: Нашата църква е мъртва. На моята хула и невежество Господ отговори дълготърпеливо, многомилостиво и ме доведе като слепец в изходната точка - нашата духовна родина. Може би за да свидетелствам сега пред всички, които живеят като чужденци в нея - нашата Църква е жива. Божията благодат я животвори и Църквата не зависи от нашата греховност или праведност. Тя е едната свята вселенска и апостолска църква; мистично богочовешко тяло, чиято глава е Иисус Христос; тя е стълб и крепило на Божествената истина на земята. Днешният учен свят съди само с ума си и се препъва в понятието Църква. Раздори, разколи, ереси - всичко се корени в неведението ни за Църквата. Тя е най-голямото чудо, сътворено от Господа, което се преживява лично и се разпознава с очите и ушите на вярата. Когато преди години на св. Литургия чух молитвата "Спаси, Господи...", за пръв път изпитах чувството за Родина. Имах най-после родина на земята, Родина и на небето. Това бяха българските светии - тяхната борба за вярата на земята и тяхното тържество и молитва за нас на небето. Слава Тебе, Боже! - исках да извикам от радост.
- Как се построи този манастир "Св. апостоли Петър и Павел" и как Бог ви помагаше?
- "...Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим." (Лук. 17:10) Ние изстрадваме тези евангелски слова, когато Бог ни подари възможността да работим на Божията нива. Нашият човешки труд е нищо пред Божията помощ. Когато дойдох тук през 1993 г. (600 г. след разрушението на манастира), едва прохождах във вярата. Не знаех как се реди църква, нито богослужба. Но Бог знае всичко за нас още от майчината утроба. И Той се погрижи за въздигането на манастира чрез тогавашния йеромонах Николай, студент по богословие, сега Знеполски епископ Николай, викарий на Софийската св. митрополоия. Чрез него видях как Божията искра в човека се разгаря въпреки неблагоприятните външни условия, с които ние обикновено се оправдаваме. Неговите детски игри са били на богослужение и строеж на църкви и манастири с подръчните материали в лозенския двор на баба му. Той вече знаеше и можеше това, което беше нужно, за да се роди манастир. Чрез него Бог прати и следващите сестри, вече монахини. Всичко, което виждате, е благословено от епископ Николай. И сега се удивлявам от този всеблаг Божи промисъл.
-----------
Градежът на манастир не е като строежа на къща. За манастира е нужна преди всичко духовна готовност - благословение, молитва, отречение от своята воля и предаденост на Божията воля. Нямахме пари. Не бях виждала как се строи даже къща.
-----------
Нямахме подкрепата на тези, от които зависехме. България е пълна с празни манастири, а в Лозен има още един девически манастир "Св. Спас". Защо на тая гола поляна? - чувахме възражения отвсякъде. Но тази поляна е напоена с молитва и с мъченическата кръв на много монаси, загинали от турския ятаган. И тяхната кръв вика към Господа. Само Бог знае всички причини, поради които Той напъти стъпките ни тук. Какво значение имат човешките съображения, ако такава е Божията воля и от изпълнението й зависи спасението на човешки души?
С вяра и надежда през 1994-95 г. тръгнахме по още неунищожените предприятия за строителни материали. Служител от Министерството на строителството с ентусиазъм ни проправяше пътя. Няма да забравим как ни посрещнаха с възрожденско настроение в Комитета по горите - хората с умиление си спомняха как дядо им пеел в църковния хор, колко вярваща била баба им и даваха каквото просехме - с надежда, че поне децата им ще имат вяра. Архитектът и десетина майстори от Лозен даром превърнаха строителните материали в манастирска жилищна сграда за 5 сестри, тухлена ограда, порта. Десетина лозенски жени по всяко време бяха готови да помогнат. През 1988-89 г. отец Иван Динков и християни от селото са въздигнали църквата по основите на разрушената. Епископ Николай я преобрази в това, което виждате сега. Новата голяма сграда построихме през 1999-2000 г. с благословението на Негово светейшество патриарх Максим и средства на Софийската св. митрополия. Слава Богу за всичко!
- Какво липсва на нас, съвременните християни и как можем да усилим вярата си?
- Когато загубихме Второто българско царство преди 600 г., св. Патриарх Евтимий ни завеща на Светата Троица - сега и вовеки. Но ние още живеем като полусъзнателни християни под Божия покров, не познаваме в пълнота православната вяра, не разбираме църквата и затова лесно я предаваме или отричаме, лесно ни манипулират враговете.
-----------
Когато открих това за себе си преди 11-12 години, преживях го като лична и национална трагедия, за която ни предупреждава митрополит Климент (Васил Друмев) преди 100 години: "Има Православие - има България! Няма Православие - няма България!" Сега изборът повече отвсякога определя живота ни.
-----------
Ние избираме начин на живот, заради който управниците ни са готови да жертват Православието. Защото поставят идолите на европейското благоденствие по-високо от Вярата и Родината. Не знаят, не разбират свързаността на България и Църквата, дадена от Бога. Едно задължително изяснение - Православната църква съхранява и оживотворява най-високата Божествена истина, непостижима с човешки ум, и затова за нас тя е най-ценното достояние. Ние унизяваме богочовешката й тайнствена същност, когато на първо място поставяме нашето оцеляване през вековете чрез нея. Нека винаги помним - националното съхранение не е било цел, а е следствие на спасителната мисия на Църквата. Липсата на православно самосъзнание води до следващата съдбоносна липса - решимост да познаем вярата и да живеем в Църквата. Ако знанието на ума не се претвори във вяра на сърцето, то напразна би била нашата вяра. Ние постоянно се препъваме в нашето маловерие. Такъв е пътят на огрешеното човешко сърце към Бога. "Вярвам, Господи!, помогни на неверието ми." (Марк. 9:24) Св. ап. Петър потънал в морето от маловерие. Поради неукрепнала вяра се отрекъл от Господа, а преди това се клел, че на смърт ще отиде с Него. Ние не познаваме сърцето си. А св. ап. Павел повярвал внезапно и силно, но сърцето му било готово. "Кога дойде Син Човеческий, ще намери ли вяра на земята?" Сега светът се кланя на човешкия ум. Евангелието се проповядва по цял свят, но вярата на християните оскудя повече отвсякога. Ако съзнаваме това и се молим Богу за силна вяра, Той ще ни прати изпитания, за да приготви сърцето ни. Вярата, която премества планини, е дар от Бога. Колкото повече нашата държава търпи поражения, толкова повече е нужен подвигът на всеки българин, който има уши да чуе словото на митрополит Климент - да направи себе си жив камък в държавата на православния дух. Тогава Сам Бог ще ни въздигне.
|