"Подир обед!" - обеща премиерът във вторник преди обед. Тогава щял да получи резултати от прословутата проверка "Кой изнесе секретната стенограма".

Дочакахме икиндия, но не и информация. Проверката продължавала. И вчера по обед проверката все още продължаваше, според правителствената пресслужба.

Седми ден все така я караме. Господ за 6 дни е създал този "най-добър възможен от всички светове", на седмия почивал. Нашата Национална служба за сигурност, която разследва в деловодството на правителството, не е Господ. Но пък не е и толкова калпава.

Очевидно е, че изтичането на секретна стенограма в пресата не е добър атестат за нито една правителствена администрация. Особено в нашия случай. България кандидатства за покана в НАТО - важно условие е дали държавата е в състояние да опазва тайни. Премиерът вече наблегна на това обстоятелство.

Само че изцяло



негово задължение е да настоява за бърз и качествен отговор



откъде текат правителствените тайни. И в негов интерес е да създаде впечатление, че се действа безкомпромисно в тази насока.

Във всеки случай кроткото "подир обед", разтеглило се в неопределено време, не е крачка в тази посока.

Към това се прибавят и неясните обяснения на министъра на държавната администрация относно изпращането на болезнения текст на президента. Първанов поиска стенограмата още миналия четвъртък. В понеделник Калчев съобщи, че бил разпоредил да му я дадат. Какво го е възпирало дотогава, не се разбра. Но до вчера "подир обед" стенограмата не беше изминала разстоянието от "Дондуков" 1 до "Дондуков" 2. Впрочем след признанието на същия Калчев, че изтеклият в "Труд" текст е автентичен, очевидно Първанов не се нуждае от оригинала.

Но уви правителството пак създава впечатление за лоша координация, хаос и други такива печални неща. При това този

не е първият случай на изтичане на стенограма



Прецедентът бе преди 2 месеца, когато "Монитор" публикува текста от заседание на правителството, в което се обсъжда участието на бизнесклуб "Възраждане" в Съвета за икономически растеж (нищо, че тази стенограма не бе секретна). Тогава не се разбра някой проверява ли как разговорите на министрите се публикуват 1:1 в печата, има ли виновни, има ли уволнени...

С това лежерно отношение към случващото се нищо чудно скоро стенограмите от правителствените заседания да се продават свободно пред "Св. Александър Невски".

Бивши контраразузнавачи вече предположиха, че не трябва да се очакват сензации от проверката. Сигурно е така. Пък и как ли би изглеждало публично признание, че (примерно!) бившият началник на премиерския кабинет има хоби да събира пикантни документи и да ги пуска в обращение? Признатият резил хич не е половин резил.

Премиерът вече се оплака, че враговете му много добре подбират момента, в който да атакуват. Но той би трябвало вече да се досети, че е належащо да създаде видимост, че може да се защити.

Никак убедително няма да звучи съобщението (по някоя икиндия): "Проверката приключи, премиерът е информиран, взети са мерки." Защото моментът бе изпуснат. Това можеше да стане миналия четвъртък или петък. Що за събитие е, че едно проточило се елементарно разследване най-сетне е свършило?

Остава ни само пак да се зачудим на уникалната неспособност на кабинета на Сакскобургготски да произвежда позитивни новини.