Георги Първанов се опитва да реформира основно структурата на своята администрация. Но ако наистина иска да положи ново начало, трябва сериозно да се заеме с Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Първото му заседание не даде знак на обществото, че президентът има определени намерения в тази насока. Дано предстоящото събиране в началото на април покаже повече повече.

КСНС съществува повече от 10 години, но и по времето на президента Желев, и по времето на президента Стоянов действаше като "пожарна команда". Основателни са критиките, че е форум не на консенсуса, а на разногласията на властите. И действително заседанията му досега бяха използвани повече за подчертаване на различията на парламентарно представените партии, на институциите на изпълнителната и законодателната власт по определени въпроси на сигурността на страната, отколкото за постигане на обща позиция по вътрешна или външна заплаха.

Причините за ниската ефективност на КСНС са законодателни и организационни, но и управленски и кадрови.

Нормативният акт, регулиращ неговата дейност, е



един от най-кратките и най-слабите



в сферата на националната сигурност. В него липсват такива атрибути на устройствен закон като процедури на дейност, правила на събиране и обработване на постъпваща информация, характер на актовете и т. н. Една от основните съдържателни слабости на закона е включването в неговия състав на избирателна част от ръководители на звена и структури, имащи отношение към националната сигурност. Извън състава на КСНС са вицепрезидентът на републиката, председателите на комисии по външна политика и сигурност на парламента, бюджет и икономика, а защо не и главният прокурор, председателите на ВКС и ВАС, след като КСНС олицетворява обединените власти на държавата.

Съветът остана "пожарна команда" и поради обстоятелството, че провеждаше своите заседания обикновено тогава, когато имаше



натрупване на рискове и заплахи за страната



без технологичното време за реакция срещу тази заплахи. Навсякъде по света органи от такъв характер изработват и приемат програми за предотвратяване и противодействие във всички рискови за сигурността на страната направления, разработват няколко варианта за реакция в зависимост от развитието на рисковите ситуации.

Едностранчивата насоченост на заседанията на КСНС, ориентирани само към външни военни заплахи, също е съществен недостатък на неговата работа. Извън вниманието на този орган останаха въпросите на вътрешната сигурност, престъпността, демографския срив, социалната сигурност, екологията, икономическата сигурност, корупцията и т. н.

КСНС не съществува като обособена структура, организационно подпомагана от административен, експертен и технически апарат. Само в ранните години Съветът по националната сигурност имаше секретар, но не е бил подпомаган от обслужваща структура. Институционализацията на този орган би допринесла много за подготовката на неговата работа, за по-добрата му организация и ефективността. Подготовката, организацията на работата на КСНС, предварителната обработка на информация и документи, подлежащи на обсъждане и други организационни въпроси могат да бъдат осъществявани от малък екип, подчинен на вицепрезидента - така както е например в САЩ.

Сериозно внимание заслужава експертното, аналитично и информационно обслужване на КСНС. Без него този орган



би си останал само говорилня



Да се създава към съвета аналитична структура при ограничените финансови средства на държавата е трудно осъществимо. По-лесно е използването на продуктите на информационно-аналитичните отдели и групи към различните структури на сигурност - МВР, МО, НРС, МВнР и др., занимаващи се със събиране и анализиране на информация. Те могат да изпълняват поръчки на КСНС или да изготвят краткосрочни или средносрочни програми за предотвратяване на рисковете за сигурността в отделните направления. Перспективно би било и използването на информационните възможности на Съвета по сигурност към МС. За сравнително кратко време тези аналитични звена биха могли да направят "инвентаризация" на състоянието на националната сигурност, с което да бъде запознат новият и разширен състав на КСНС.

Приемането на регламент за работата на съвета е също приоритет. Нихилизмът на президента Стоянов към колективната работа, към предварителната информационна и аналитична подготовка на решенията в сферата на националната сигурност от експерти следва да бъде преодоляна веднага. Положително би се отразило върху качеството и ефективността на работа на съвета и приемането на график на основните документи (програми и др.), които предстои да бъдат обсъдени и приети.

Ако осъществи тези промени в работата на съвета, Първанов би могъл да осъществи нещо, което никой от неговите предшественици не е успял - да го превърне в работещ и полезен за обществото.

------------

* Авторът е председател на Комисията по помилванията към вицепрезидента на България, преподавател по национална и международна сигурност в УНСС и Нов български университет.