(Пред)последно: пенсионна реформа няма да има. След усилен с медии демарш на синдикатите сме свидетели на ново салто на осигурителната политика, след което тя ще прави пореден опит да се удържи в стойка с главата надолу. Опитът да се гледа с отворени очи икономическата реалност излезе краткотраен. Отново с глави, заровени в илюзии, ще се мъчим да избягаме от истината. Истината, че
нацията не може да издържи
досегашната издръжка на пенсионери и нетрудоспособни. Тази невъзможност е доказвана толкова пъти, че няма да повторим аргументите, само ще се присъединим към единодушния извод: единственият начин за балансиране на публичните финанси е да се намалят разходите за пенсионно осигуряване. Понеже размерът на личната пенсия без друго е под минимума, значи трябва да намалим броя на пенсионерите. Т.е. да увеличим възрастта, на която средният гражданин престава да се самоиздържа и получава издръжка от осигурителната система.
Приемливата идея
за намаляване на пенсионерите чрез увеличаване на изисквания осигурителен стаж се заменя с неясна схема за бъдещо снижаване на броя им чрез постепенно увеличаване и на осигурителния стаж, и на пенсионната възраст. Тук е място за критика на "дясната идея" осигурителният стаж въобще да се премахне, щото е "комунистически" критерий и няма място в пазарната икономика. Лимитираща достъпа до пенсия трябвало да е само пенсионната възраст. Глупости, естествено. Достатъчно е само да преведем "осигурителен стаж" като брой години, през които човек е внасял (или са му внасяли) осигурителни вноски. Ще вденем, че тъкмо това е изначалният фактор на всяка рента. Без значение кой къде е работил - из Европа ли е странствал или до Луната е летял, - щом е бил осигурен и са внасяни за него пари, тече му осигурителният стаж. Напротив, за финансиста е без никакво значение биологичната възраст на рентиера. Засега ще
връщаме фискалния подход,
който разчита част от двата милиарда годишен дефицит на осигурителната система се запълни от нови 2% пенсионен данък върху разходите за труд. Освен това работодателят ще бъде заплашен със затвор, ако не плати осигурителни вноски за заетите. Много късогледи са тези напъни да се отщипе още и още от онези, които работят и произвеждат дохода на нацията, за да се пълни държавната хазна (и скачените с нея финансови съдове, както и да ги зоват). За фискалните ентусиасти съм начертал тук една много проста схема, която илюстрира базисното правило, което ще нарека
принцип на кофата:
той гласи, че от кофата не можеш да отгребеш повече, отколкото е сипано вътре. Това е финансовото проявление на всеобщия принцип за запазване на материята. Вярно, че държавата може със сила да отнема онова, което някой от нас е произвел, за да го даде на друг - на велможата, на гавазина му, на бедния, болния и престарелия. На графиката това изземване се илюстрира от преградата - с буква тета, която показва как се дели събраният в кофата продукт. Доказано е, че до към 40% общо облагане системата се държи стабилно. Ако яката десница на държавата се пресегне да грабне още, тогава се задейства пресата - ро, и част от производството умира, става неизгодно. Или пък - страх не страх, трябва да се яде, - се премества преградата, означена от старинната гръцка буква сигма, и част от икономиката "потъва" в невидимото и избягва каквото и да е облагане и тежести.
Семплата схема на стопанството,
изобразена тук, бих татуирал на всички грабливи ръчички, били те на политик, синдикалист или кръчмарски дърдорко. Да им напомня, че манна отдавна не пада от небето и че чергата на дохода, изтъкана от стопанството, е константа - ако е къса, щом се увиеш презглава, оголваш задни части. А колкото повече се зъбиш и я ръфаш, толкова по се скъсява.
Анализът покрива очакванията на автора на материала и може да не се сбъдне.