Сашка Александрова от село Надан, Павликенско, не се плаши от работата и си мисли, че от труда може да се забогатее. Сблъсъкът й с българската бюрокрация показа обратното. |
Това мизерно селце, в което пътник не спира, сякаш съществува, за да онагледи една още по-голяма мизерия - тази, която дроби държавната машина в България. И то за сметка на обикновеното семейство. Сашка е на 31 г., Красимир е на 40 г. Напук на неволята са останали в селото и имат три деца. Българи, които искат с труд да печелят, да построят дом в родното си място и да дадат бъдеще на децата си.
Сашка и Красимир са млади фермери, кандидатствали по мярка 112 от програмата за развитие на селските райони на ЕС. Разработили са проект за отглеждане на туя и юниперус, получил положителен отчет за съответствие, т.е. предварително е одобрен. Садят, отглеждат, вземат заеми, продават колата и малко преди превеждането на първата субсидия проектът им е анулиран. Изискват им документ, чието изкарване е елементарна работа, но никой не им го е поискал. Преди това ред проверки са доказали изрядността им. Всъщност те притежават липсващия документ, но бюрокрацията нарочно е сготвила бъркоч, от който няма излизане.
Като Сашка и Красимир са още 100 млади българи, които сега са написали петиция до Европейската комисия.
Всички те са кандидатствали по мярка 112
с проекти за разсадници. Представят проект, проверяват ги, получават положителен отчет за съответствие, насърчават ги да изпълняват дейностите, но точно преди първия транш се оказва, че им липсва неподозиран документ.
Абсурдът има още измерения - съществуват подозрения, че въпросният документ е "измислен" допълнително, колкото да отреже хората; на около 50 фермери субсидията е платена, без въобще да го притежават; сключването на договори без уж задължителната бумага почва при тройната коалиция и продължава при ГЕРБ.
Митичният документ е удостоверение от агенцията по семеконтрол, че имаш право да произвеждаш посевен и посадъчен материал. Но Сашка и Красимир не го произвеждат - те го купуват готов. В наредба 80 към закона за посевен и посадъчен материал пише, че фермери, които продават продукцията си на крайни потребители, които не са професионално ангажирани с производство и търговия на размножителен материал, нямат нужда от разрешение от агенцията. Семейството от Недан е точно такова - купува семената от лицензиран производител и продава на краен, неангажиран с производството клиент. Такива са и останалите стотина ощетени.
Големите надежди
Денят на Сашка и Красимир преминава в малко цигари, много грижи за децата и още повече труд. Никога не са ходили на море и планина, излизат от Недан за малко и по работа. Винаги са се занимавали с животновъдство, а добитъкът не търпи отсъствие на стопанина. Пробвали са с крави, прасета, зайци, занимавали са се и с домати, краставици, царевица... През 2008 г. им хрумва да кандидатстват като млади фермери с отглеждането на крави, но се оказва, че трябва да инвестират около 200 000 евро за още животни, доилна инсталация, стерилни помещения и т.н. Затова се ориентират към туята, която покрай бурното строителство е силно търсено декоративно растение.
Семейството продава седемте си крави и засажда
870 кв. м в двора, за които се надява на два транша от 12 500 евро. Кандидатстват по мярка 112 на 17 април 2009 г., като документите се комплектуват в местния съвет по земеделие. Служителите им казват какви разрешения, удостоверения, актове и т.н. им трябват, те ги вадят след много тичане, бягане, пари и нерви.
Следват месеци на трепети, надежди, нерви и съмнения покрай навиците на бюрокрацията. За по-сигурно и да са изрядни до милиметър, изсичат овошките в двора. В началото на юни е получен тъй чаканият положителен отчет за съответствие. Преди това разплащателната агенция прави проверка, още три институции също идват в двора им. Всички констатират, че семейството е изрядно, това важи и за надлежно проверената документация. Сашка и Красимир заспиват с насладата, че след толкова усилия, нерви и разходи, проектът им ще бъде одобрен.
Шок и ужас
Събитията драматично се обръщат на 2 ноември. Получават писмо, че проектът задължително трябва да бъде скрепен с удостоверение от агенцията по семеконтрол. Дават им 10 дена да го набавят. За да няма повече проблеми с бумащината и чиновниците, семейството вади документа още на другия ден. Любопитна подробност е, че ваденето на удостоверението стандартно изисква повече от 10 дни. Но Сашка влетява в агенцията директно с галошите. Всичко това, заедно с другите разходи по документи, разтакаване от гише на гише, осигуровки, купуване на разсад, бягане и т.н., коства към 10 000 лв.
Сашка и Красимир се оказват щастливци. Само те и още четирима фермери са получили 10-дневен срок за изваждане на документа от агенцията. Живеят с още малко надежда. На всички други срок не им е даден и са директно отрязани. През декември семейството разбира, че проектът е отхвърлен, тъй като няма удостоверение от агенцията към датата на подаването на проекта.
Шокът е огромен. Хората просто не вярват, че след толкова много проверки, след като документите непрекъснато са преглеждани от държавните органи и не е установено несъответствие, държавата ще им анулира проекта. Нали тя - в лицето на службата за съвети по земеделие, им казва какви документи да извадят. Нали са им дали 10-дневен срок.
Да гониш Михаля
Следват жалби до фонд "Земеделие" и министерството на земеделието. Измамени фермери от цяла България се събират и търсят единодействие. Властта казва: "Виновни сме, съдете ни!" Хвърля отговорността на тройната коалиция, че е одобрявала неизрядни проекти. Земеделският министър Мирослав Найденов първоначално обещава съдействие, тъй като хората не са виновни, после се покрива.
"Сега" се свърза с министерството на земеделието, откъдето казаха да питаме фонда. Шефката на фонда Калина Илиева върна топката към министерството, по-точно към подчинените му служби по земеделие, които не изискали пълните документи. Тя заяви още, че кандидатстващите внимателно трябвало да прочетат закона.
Потърпевшите твърдят, че с 47 бенефициенти са сключени договори и са получили пари без документа от агенцията. Субсидията пък била преведена през септември - октомври, когато вече управлява ГЕРБ. Дори някои от щастливите бенефициенти "случайно" били свързани с управляващата партия. Илиева категорично отрече по нейно време да са превеждани пари. Тя призна, че новото управление на фонда сключило договори, но процедурата изисквала първо подписване на контрактите, завещани от старата власт, а после да се търсят несъответствия. След откриването им, т.е. липсата на въпросния документ, държавата си поискала парите обратно.
"Документът от агенцията е задължителен", заяви Илиева. Дори Асоциацията на младите фермери се съгласила, че без удостоверението стопаните на разсадници не могат да разчитат на субсидия. Версията на излъганите хора е, че просто проектите са много, парите - малко, затова разни "случайни" фермери са уредени, а на други е измислена формална причина да бъдат отрязани.
Клетници
Има хора и с доста по-злощастна участ от Сашка и Красимир. Жена от Пловдив спазва изискването да напусне работата си, ипотекира апартамента и накрая остава с празни ръце. Изгарят хора с 40 и повече декара разсадници. А най-клета е съдбата на семейството, което е купило кравите от Сашка и Красимир. Те кандидатстват като млади фермери с кравите. Идеята е чрез спечелен проект да подарят бизнеса на сина си, който е абитуриент. За да има поминък, да остане в селото, да го окуражат на старта на живота. Вземат заеми, купуват обор, всичките проверки констатират изрядност и им дават надежди. Накрая се оказва, че проектът няма да бъде финансиран поради липса на пари. Семейството дори не може да купи абитуриентски костюм на детето си, което е завършило с отличие и иска да следва за агроном в Стара Загора.
"Ще си вземем ли парите", пита Сашка най-големият син. Той е осмокласник, сега ще учи в града. Пари за квартира няма, но здрави да са, ще намерят. Опитват се да бъдат хора.
А държавата. Тя за хората ли е?