22 април 2010 г. Окръжната прокуратура в Бургас е съгласна да сключи споразумение с Димитър Желязков - Митьо Очите. И така по дело за пране на пари, близо 900 хил. лв., той получава 4 г. и 10 месеца. Наказанието е под минимума, предвиден от Наказателния кодекс. Не е наложена глобата от 10 до 30 000 лв., също предвидена за пране на пари в особено големи размери, което е особено тежък случай. Окръжният съд одобрява споразумението и така то има силата на окончателна присъда.

9 юни 2010 г. Главният прокурор Борис Велчев прави искане до Върховния касационен съд делото да бъде възобновено, споразумението с Очите - отменено, и процесът да бъде разгледан по общия ред от нов състав на Окръжния съд в Бургас. Мотивът му - споразумението противоречи на закона и морала.

Присъдите под минимума са опция, а не гарантиран бонус при споразумението. "Това обаче не означава, че съдът е длъжен да одобри винаги предложеното му споразумение", пише Велчев. Припомня се, че прането на пари е ставало в значителен период - от 2000 г. до април 2007 г. и това е трябвало да бъде отчетено от съда. При това съдът не е приложил възможността, когато групира всички присъди, да увеличи с една втора определеното наказание. ВКС ще се произнесе наесен.

По принцип няма нищо лошо. НПК дава възможност на главния прокурор да иска възобновяване. Според него самия това не е първият път, когато се иска възобновяване на дело, приключило със споразумение. Проблемът е, че досега от държавното обвинение отчитаха като голямо постижение сделките. Особено по т.нар. знакови дела. Затова е непонятно как така изведнъж прозряха, че присъдите, постигнати по този начин, може да носят много пороци. Разбира се, те хвърлят вината върху съда.

Велчев твърди, че не е бил наясно със споразумението, че няма как да бъде информиран за работата на всички около 1700 прокурори и всички предлагани споразумения. Има обаче някои дела, по които всичко се докладва във върховната прокуратура. И е повече от сигурно, че тези срещу Митьо Очите са сред тях. Все пак ги отчитаме и пред Брюксел. Затова подобно обяснение звучи несериозно.

Това е третото споразумение на Желязков в последно време. Първите две са за организиране и ръководене на въоръжени престъпни групи за наркотици и трафик на хора. И при второто споразумение, за трафика на хора, прокуратурата не настоява да се приложи законовата възможност, когато съдът определя едно общо наказание за различни присъди да се увеличи с 1/2.

Според годишния доклад на държавното обвинение за 2009 г. от съда са одобрени 11 198 споразумения, внесени от прокурор. Допълнително, след като в съда са били внесени обвинителни актове и са образувани наказателни производства в съдебно заседание, е постигнато споразумение с още 10 692 души. Така общият брой на споразуменията е 21 890. Това прави 50% от осъдителните съдебни решения.

В споразуменията няма нищо лошо. Те гарантират бързина и не трябва да се заклеймяват. Трябва обаче да гарантират и справедливост, а не да показват безсилие. Прокуратурата не трябва да кляка на каквото и да е наказание, само за да отметне още едно спечелено дело. Съдии например разказват как по дела за шофиране с 3 промила алкохол в кръвта прокуратурата е съгласна и на наказание 3 месеца без книжка. Което е толкова близко до минимума, че едва ли ще въздейства на шофьора, който сяда зад волана толкова пиян. За шофиране с от 0.5 до 1.2 законът предвижда до 1 г. лишаване от правоуправление и няма логика прокурорът да се съгласи на 3 месеца. Въпреки това често го прави.

Много малко са съдиите, които приемат, че могат да влияят върху размера на наказанието, което се постига със споразумението. Повечето проверяват само дали то не противоречи на закона и морала и дали са възстановени щетите от престъплението. По закон споразумението не гарантира условна присъда, нито наказание под минимума. Съдии разказват, че когато прокуратурата предлага споразумение, обикновено го одобряват спокойно. Все пак обвинителите са представители на държавната власт, които би трябвало да защитават обществения интерес.

Крайно време е да се анализира как се сключват споразумения. Делът на постигнатите с тях присъди е достатъчно голям и нараства всяка година. А те се одобряват от една инстанция и веднага стават равни на присъда в сила. Трябва и да се уеднакви и съдебната практика. Когато правосъдието е непредвидимо и нестабилно, то няма как да въздейства поправително. Различното тълкуване на закона отваря възможности и за корупция.

Дано прокуратурата, пък и съдебната власт като цяло, си отвори очите покрай Очите. И всичко не е просто поредната порция див популизъм в стил "ние ги хващаме, те ги пускат".