|
| Борис Попиванов |
------------------
- Г-н Попиванов, има ли свободен ресурс, който може да захрани т.нар. президентски проект и ще има ли той достатъчна морална легитимност, след като зад него стои "динозавър" от прехода, какъвто е Георги Първанов?
- България е член на Европейския съюз. Българските граждани са европейски граждани. Тези две втръснали от повсеместна употреба клишета за съжаление си остават в сферата на общите приказки и все още не са се превърнали в основа за реална политика. Липсва воля и готовност у политическия елит да прави политика, ориентирана към интересите на гражданите, ориентирана и към възможностите на страната пълноценно да участва в изграждането на общото европейско бъдеще. Да търси нови шансове за българите в Общия пазар и да работи ефективно по "Европа 2020". Няма консенсус, нито дори ясно разбиране кои са сравнителните предимства на България, кои са локомотивите, които могат през следващите години да изведат икономиката напред. Президентът редовно поставя тези въпроси на масата. Съдържателни управленски отговори няма. Дали ще ги даде това правителство, или друго, не знаем, но самите въпроси стоят и не могат лесно да бъдат изтрити от дневния ред.
- Да оставим президента и да последваме темата на деня - една година ГЕРБ на власт. Какви тенденции се откроиха за тази първа година от мандата? Кои са положителните, а кои - застрашителните?
- Стартът на равносметките беше донякъде изненадващ. Това правителство наложи толкова динамично темпо, втурна се в толкова атрактивен политически джогинг, че ми е трудно да повярвам как управлява вече цяла година. Натрапват се две особености. На първо място, има тенденции в политическия стил на мнозинството, забелязани и коментирани от наблюдателите доста отдавна - недостатъчна подготвеност, липса на стратегическо мислене, предпочитание към финансова дисциплина за сметка на икономическото стимулиране, акцент върху реда и сигурността. Те не се променят, няма какво ново да добавим. А на второ място е удивителното разноречие в посланията, смяната на гледните точки, всекидневното лансиране и оттегляне на всевъзможни мерки и инициативи. В тази посока промените идват на вълни, застъпват се и се прескачат. Разбирате какъв проблем е това за политическия анализатор. По първата особеност той е обречен да се повтаря и да изрича едни и същи неща, така че да стане досаден на публиката. По втората е принуден постоянно да гадае, и то по правило безуспешно, какво ще хрумне в идните няколко часа на премиера и неговия екип. Намирам за най-съществен риск бюджетната неуправляемост, неумението на мнозинството да реализира идеи чрез инструмента на бюджетната политика. Последиците са видими, те се измерват ясно с множеството мерки от днес за утре и закони от днес за вчера, чиято цел е да спасяват временно положението. Застрашителна е лекотата, с която социалната сфера се принася в жертва на бюджетните дупки. Положително е постепенното осъзнаване, че енергийните проекти разкриват нови възможности пред страната.
- Каква съдба очаква това управление, ако се съди по постланото през първата година? Провижда ли се вероятност от предсрочни избори на хоризонта?
- Повече трябва да ни притеснява съдбата на страната. Бившият премиер Станишев говори за предстояща "Бойкова зима". Едва ли ще е толкова драматично, макар че няма да е леко. Реалният риск е в по-нататъшно затъване по спиралата на обедняването, стесненото потребление, падащото производство, накратко - във възпроизводството на мизерията. Да се озовем не в "зимата на нашето недоволство", а за дълги години "на изток от Рая". Предсрочни избори не се задават, при това разпределение на силите никой няма интерес от тях. Към момента няма и геополитическа ситуация, която да ги налага по някакъв начин. Споразуменията с руснаците в София и Евксиноград, единомислието с американците по отношение на Афганистан, растящата ни роля за Израел го подсказват.
- Това, че Европа потупа управляващите по рамото с последния мониторингов доклад, ще накара ли хората да им простят за обедняването?
- Докладът наистина е оптимистичен и това е добре за всички нас. Той повишава и европейската отговорност на кабинета. Сега летвата е вдигната още по-високо и всички ние очакваме повече. Някои български евродепутати според мен сбъркаха, като разкритикуваха мекия тон на самия доклад. Напротив, правителството трябва ясно и категорично да бъде подкрепено, да бъде оставено да се докаже пред Брюксел.
- Борбата с корупцията и престъпността е новият мит на тази власт. Смята се, че тя е универсален гарант за успех. Извън "волята" и "устрема", може ли да се говори за реално прекъсване на връзките между политиката и бизнеса, между политиката и организираната престъпност?
- Нека дадем още време на "волята" и "устрема". Връзки между политиката и бизнеса в условията на капиталистическа демокрация е имало и ще има. Редът и сигурността трябва да се усетят на битово, делнично равнище. Да изчезне чувството за лична застрашеност. А въздаването на справедливост в по-общия смисъл, като лечение за травмите на прехода, навярно ще закъснее.
- Сините вече поискаха оставки на министри наесен, ако не се вземат спешни антикризисни мерки. Смятате ли, че с времето Костов ще се дистанцира от Борисов и ще афишира амбиции за премиерския пост?
- На Костов настоящото положение му е изгодно. Любимата му "експертна позиция", опакована в градивна критика, изисква нещо по-различно от опозиционно поведение. Не случайно възраженията срещу актуализацията на бюджета не доведоха до конфликт. Не случайно след цялата канонада срещу енергийните проекти настъпи не кавалерийска атака, а тишина. Не е дошло времето за предявяване на по-сериозни властови претенции. Ленинското правило "колкото по-зле, толкова по-добре" би следвало да е познато на Костов.
- Достоверна ли ви се струва номинацията на Цветан Цветанов за президент? Възможно ли е самият Борисов да се спаси зад дебелите стени на Дондуков 2?
- Веселин Маринов и Евтим Евтимов сигурно вече правят песен за президентската кандидатура на Цветанов. Всъщност тя беше лансирана на твърде ранен етап и в навечерието на непопулярен закон. Да я обсъждаме отсега, е несериозно. А досегашната кариера на премиера Борисов не позволява да изключим една бъдеща президентска маневра. Както се е случвало и преди, обстоятелствата могат да му го наложат. Който го е гледал на военни паради как наблюдава президента Първанов пред строените войскови части, лесно ще разбере готовността и охотата, с които сам би се изправил пред тях в такива тържествени моменти.
- Наесен заедно с поскъпването на живота ще започне и надпреварата за следващите местни и президентски избори. Очаквате ли да има съществени размествания на политическите пластове и прегрупирания?
- Размествания безусловно ще има. Премиерът беше заявил, че на всеки два-три месеца ще сменя министър, и вече май изостава с графика. Но въпросът не е само до управленския екип. Парламентът очевидно не може да продължава при тази конфигурация, в която сините и "Атака" не са нито на власт, нито в опозиция. Те ще трябва постепенно да определят дали ще носят солидарно тежестите на властта и на каква цена. ДПС по-ясно ще покаже на червените, че не вижда смисъл да споделя опозиционното им объркване. Самата ГЕРБ ще трябва по-решително да се справи с вътрешната дисциплина, чиито пукнатини вече будят тревога. Предполагам, че вместо да създават истински вътрешнопартиен живот, който би канализирал противоречията, те ще предпочетат да пренасочват свои активисти към позиции в местната власт след изборите наесен.
Foton Gyuro , 
Бива го - в цяло интервю не успява нищо да каже, само общи приказки и отдавна известни неща+някои претоплени гоцевщини...
Всъщност, това което е искал да каже е, че лобизмът наистина е нещо съвсем нормално за капитализма, но е пропуснал да спомене още, че е корозия и отрова за демокрацията.
