През 2000 г. бе направена изключително тежка пенсионна реформа, която вдигна възрастта за жените с 5 години, за мъжете с 3 г., а изискуемият осигурителен стаж съответно с 14 г. и с 12 г. Сега, 10 години по-късно, започва още едно голямо прекрояване на реформата - тежки промени, които засега предвиждат вдигане на стажа с още 3 години.

Как само за 10 години се стигна дотам 60% от плащанията на НОИ да идват от държавния бюджет и да се прави реформа на реформата, при положение че според разчетите преди десетилетие сега осигурителният институт



трябваше да разполага с резерв



от едно месечно плащане, или 700 млн. лв.?

Лесно, признава председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, който през 2000 г. има тежката задача като социален министър да убеди хората, че промени са нужни. И изброява грешките на българската реформа.

Най-важният урок: Всяка реформа трябва да се прави навреме. Тогава излиза най-евтино, а обществото най-леко приема и понася промените. "Как я правим ние? Вечно със закъснение. Когато през 1998-1999 г. стартирахме първия етап, вече бяхме закъснели с 20 години. Всичко сочеше, че някъде 1981-1982 г. системата вече е издишала. Дори при условията на тогавашните 4-те млн. работни места (сега са около 3.2 млн.) не можеше да се поддържа такова ниво на доходите от пенсии, което да удовлетворява хората. Но тогава никой не искаше да държи горещия картоф. Всеки го отлагаше", разказва Нейков.

Защо точно правителството на Иван Костов се престрашава? "Дефицитът тогава беше сравнително малък - от порядъка на 200-250 млн. лв. Но всички разчети сочеха, че в следващите от 3 до 4 години щяхме да бъдем свидетели на пълна катастрофа на осигурителния модел. За да стане човек социален министър в условията на такава катастрофална криза, каквато преживяхме тогава, при хиперинфлацията, трябва да е луд. А да се заеме с пенсионна реформа, трябва да е бая луд. Аз че съм луд, луд съм, ама чак толкова не съм. И ако имах възможност да се измъкна, сигурно щях да го направя. Но нямаше никакъв вариант", признава Нейков.

По онова време



100 работещи изхранват 103 пенсионери.



Хората приемат промените, защото се стига до преизчисление на пенсиите, което води до увеличението им с 13%. А преди това са скачали по неясен начин на по 3 години. Днешната реформа обаче предвижда промяна на модела на индексация, което ще доведе до по-слаб ръст на пенсиите през годините.

Иван Нейков смята, че през 2000 г. кураж да започне тежката реформа му дава ситуацията, в която няма място за отстъпление и пълната подкрепа на парламента и правителството. "Всички казваха: "Приемаме, че стъпката е неизбежна!" Вероятно не си давахме сметката каква ще е цената. Никой не беше правил пенсионна реформа преди нас. Оказа се, че цената е ясна: Правителство, което прави пенсионна реформа,



на следващите избори си отива",



анализира Иван Нейков. Той смята, че още тогава е било ясно, че е по-добре да се направи изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените, което сега препоръчва Европа. И да се стигне до пенсиониране на 65 г., без да се въвежда ранното пенсиониране чрез точкова система. "Ако бяхме събрали кураж и бяхме продължили да вдигаме възрастта постепенно, вероятно щеше да се приеме по-лесно и сега нямаше да водим тези дебати. Цената на всяка непълна мярка е, че рано или късно трябва да я довършиш", убеден е Нейков.

За отстъплението от по-крутите мерки помагат и разчетите на НОИ, според които средният осигурителен доход ще хвърчи нагоре и ще има повече приходи. Според разчетите отпреди 10 години сега минималната заплата у нас би трябвало да е 500 лв. и да се увеличава по два пъти в годината. Уви, днес минималната заплата е 240 лв., замразена е вече втора година, а средният осигурителен доход за 2009 г. е 547 лв.

"На базата на прогнозите за добри доходи тогава взехме решение, че и с по-малко вдигане на възрастта може да се осигури стабилност. Но когато в тази сложна система един от параметрите не се получи, цялата система започва да се тресе", обяснява социалният експерт Нейков. Сега



нито доходите скачат, нито заетостта,



а с нея броят на осигурените нараства. Настоящата криза също не е "засечена" от разчетите преди 10 г.

Освен това без всякакви сметки започва и необосновано намаляване на осигурителните вноски. През 2000 г. управляващите наследяват изключително висока осигурителна тежест - над 40% от заплатите на хората влизат в НОИ. Към 30% са само във фонд "Пенсии", сега са 16%. Но тогава дори и тези вноски не са можели да гарантират стабилност на системата заради прекалено ранното пенсиониране - жените на 55 г. след 20 г. стаж, мъжете на 60 г. след 25 г. труд. Освен това близо 800 000 работни места са давали право на по-ранно пенсиониране.

"Ние също предвиждахме поетапно намаляване на размера на осигуровките, защото те бяха изключително големи, но не в такива размери и мащаби, в каквито бяха направени за последните 10 години. Трябваше да се продължи и ограничаването на ранното пенсиониране, но за съжаление дори има известна реставрация - и на съдебната власт бяха дадени преференции, няколко пъти се увеличава срокът за ранното пенсиониране през НОИ. Затова големият проблем за днешната ситуация не е, че не ни стигна куража да удължим на 65 г. възрастта, а че следващите правителства не следваха стратегията, възприета при реформата", категоричен е Иван Нейков.

В момента отново се удължава възможността работещи при I и II категория труд да се пенсионират през НОИ. От догодина те трябваше да получават ранните си пенсии от професионални фондове, но поради липса на пари в индивидуалните им партиди, ще вземат пенсии от общественото осигуряване до 2014 г. Затова пък се вдига и възрастта им за пенсиониране с 3 г. А след абсолютно необосновани с анализи политически решения за намаляване и прегрупиране на вноски, както и прехвърлянето на част от тях към капиталовия втори стълб, ДОО е загубило 2.8 млрд. лв. за 10 години, поне по данни на осигурителния институт. Толкова сега държавата дава за своите 12% като осигурител. Според синдикатите става дума за общо 10 млрд. лв., оставени в бизнеса с идея вместо за вноски, да се дадат за конкурентоспособност на производството. И пак според тях бизнесът така и не ги е инвестирал.



"Получиха се събрани два минуса -



по-бавно започнаха да нарастват доходите от една страна, а от друга - започна неконтролируемо намаляване на вноските", казва Нейков.

Според него обаче все още не се мисли за един от големите проблеми на пенсионната реформа - нуждата от адаптирането на работното място за по-възрастните работници. "При един и същ риск по един начин реагира човек на 30 г., по друг - на 50 г. и по трети - на 65 г. Трябва да се променят системите за квалификация, защото с тях ще трябва да се обучават по-възрастни хора. Ще трябва да се приеме, че обучението цял живот не е догма или фиксидея, а ежедневие - дядото и внукът заедно да ходят на училище. Ето тук не виждам нагласа на обществото ни да реагира. Ние сме се вторачили в пенсионната възраст и не виждаме последиците от нейната промяна. А там усилията ще бъдат дори много по-големи, както и ресурсите, които ще трябва да се хвърлят", смята Иван Нейков.



Още една хитринка отпреди 10 години сега излиза солено на бюджета



на държавното обществено осигуряване. Още през 2000 г. експертите се обединяват и около идеята през НОИ да не се правят плащания, несвързани с осигурителни вноски, тъй като това противоречи на идеята на солидарността. Но нямат смелост да го направят. Затова десет години по-късно пак се говори същото - осигурителният институт продължава да плаща куп социални и инвалидни пенсии, без за тях да се внасят осигуровки. Само на хората с увреждания, които вземат и пенсия за осигурителен стаж и възраст, са изплатени към 300 млн. лв. през 2009 г. под формата на четвърт социална пенсия за инвалидност. "Тези инвалидни добавки трябва да минат към социалното подпомагане", категорични са всички експерти.

За жалост няма никакви гаранции, че след 10 г. пак няма да се стигне до реформа на реформата на реформата. Защото нацията ни е една от най-застаряващите в света, икономиката - слаба, а реформите - половинчати.