Никога досега, поне докъдето стигат спомените ми, не сме имали проект на държавния бюджет за следващата година още преди лятната политическа ваканция. Древна традиция е бюджетът да се явява в Народното събрание в последния възможен момент, в часа на синята мъгла, "когато млъква шум и тишината стене" - според мъдрите думи на Яворов. Обичайно този час настъпва някъде в края на октомври. Но се е случвало финансовата година да почне без приет бюджет и да си караме със стария, с "бюджетни дванадесетини". Не (само) от политическо коварство бюджетът се внася в късна есен. Логично е следващият финансов план да се приема, когато е съвсем ясно как върви текущият бюджет. А знаете кога броят пилците в стопанство като нашето. Откак има статистика за българските земи, третото тримесечие е най-силният ни сезон. Затова няма съмнение, че

истинския бюджет тепърва ще видим

Заявката, представена от финансовото министерство за обмисляне и обсъждане, е просто мюре, изкуствена патица, с която ловецът примамва дивите патки да крякат. Това не омаловажава значението на проектобюджета. Напротив, за пореден път показва, че правителството ще търси широка подкрепа за новия бюджет в диалогичен режим. Трябва да гледаме на обявената бюджетна макрорамка по-скоро като на техническо пособие за разкрояване на същински бюджет. Той е като блокче за оцветяване с нанесени контури, които не можем да напуснем, но картинката е неясна, защото й липсва колорит. Тепърва ще се дебатират и едва накрая ще узнаем в какви приоритети ще се прицели бюджетът. Прави са колегите, които критикуват проекта: той



задава въпроси без отговор,



липсват важни и болезнени решения. Проектът е твърде оптимистичен, за да предпази от илюзията, че отнякъде могат да се вземат повече пари за харчене. Оптимизмът му поставя първия основен въпрос: за дефицита. Дори касов дефицит от 2.5%, колкото е заложен в проекта, може да се окаже проблем за страна във валутен борд. Истината е, че единствено балансиран бюджет гарантира стабилността на цялата ни финансова система. А проектобюджетът дори няма буфер, резервът му е едва 400 млн. лв. при 1.4 млрд. в текущия бюджет. Нормално би било бюджетният резерв да е поне равен на дефицита, т.е. 1.9 млрд. лв., за да покажем, че държавата е отговорна и дисциплинирана, че си свива разходите до предела, наложен от приходите й. Ако все пак влезе в дефицит, той ще се дължи само на извънредни обстоятелства - това е смисълът да планираш дефицит равен на бюджетния резерв. Тук става дума за тактически ход. Проектобюджетът казва на всички мърморковци, които ще дърпат чергата на хазната: ето, приходите ми отбелязват максимума на оптимизъм, резерв нямам, а дефицитът ми е почти на предела, договорен в ЕС, на ръба на фискалните натрупвания, дори с риск за финансовата стабилност. Оттук нататък можем само да режем разходи. За да дадем повече някому, трябва от друг повече да вземем. Така се поставя



въпросът за свещените крави,



които и тази година (засега) оцеляват, но отглеждането им става все по-очевидно непосилно. Това са (класирани по размер на дажбата) осигурителната система, полицейската система (МВР и пр. служби) и железниците. Необходимостта и невъзможността хазната да осигури досегашната дажба и на трите монстера просто налагат да се пререши статуквото. Ако из основи се реформира която и да е от трите посочени системи, всяка от тях може да освободи бюджета от разходи за милиард, че и отгоре, годишно. Пенсионното и социалното осигуряване могат да се балансират, стига да се вдигнат пенсионната възраст и осигурителният стаж. Ако намалим с 25% броя на държавните гавази (полицаи, надзиратели в затворите, агенти, чиновници) пак ще запазим първото място в Европа по брой гавази на глава - толкова сме дръпнали пред всички останали страни. Крайно време е да осъзнаем, че в България няма да можем да издържаме жп мрежа с гъстотата на германската. Време е да изберем онези 5 линии, които ще ни останат (те ще се издържат и без дотации) и да нарежем останалите релси. В дебатите по бюджета трябва да се решават тези въпроси. Всичко друго е губене на време и гонене на вятър. Но нека подчертаем -



най-важното решение вече е взето



и върху него се гради проектобюджетът за 2011 г. Данъчната система се запазва. Това е главното. Нови данъци няма да има, досегашните няма да се увеличават. Това безспорно от икономическа гледна точка, но политически трудно решение запазва основното конкурентно предимство на България - ниското, просто и либерално данъчно облагане. Ще видите, че този избор ще донесе много по-сериозни ползи, отколкото всички европрограми накуп. Вече започва да се чувства ефектът на разумната данъчна система. Но в пълна степен той ще се прояви след края на рецесията. Дотогава, по мои сметки, остават още поне три години. И три бюджета, в които се надявам разумът да надделява.