На 2 август, в понеделник, Елена Поптодорова отлита за Вашингтон за втория си мандат като посланик на България в САЩ. Тя е родена в София. Завършила е английска и италианска филология в СУ. Депутат е във ВНС, а след това в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС. Преди да бъде назначена за посланик в САЩ, бе говорител на МВнР. От февруари 2002 г. бе посланик в САЩ, а след завръщането й стана посланик за специални поръчения по проблемите на Черноморския регион.
- Г-жо Поптодорова, ще паднат ли окончателно визите за САЩ за българите по време на втория ви мандат като посланик на България?
- Това е една от незавършените задачи от миналия мандат и ще бъде постоянна задача и сега. Мисля си, че сме извървели определен път. България вече е на път да изпълни изискванията, които се поставят. Искам да направя уговорката, че това не са изисквания само към България, а към всички държави, които кандидатстват за безвизов режим. Ние сме вече част от Европейския съюз, това е нова страна на усилията по въпроса. Така че в друг контекст ще бъдат усилията в този следващ период. Това, което искам да кажа много ясно, е, че обикновено администрацията е имала разбиране към желанието и необходимостта българите да пътуват до САЩ без визи. За да стане обаче това решение практика, трябва да има решение на Конгреса. Затова оттук нататък следва много силно лобиране в Конгреса. Помня, най-силните противници бяха някои видни конгресмени и сенатори. И затова целият процес вървеше и по-бавно, и по-сложно.
- Имате ли по-сериозни аргументи за това лобиране сега?
- Разбира се, освен членството в ЕС въведохме новите документи за самоличност. Започна процес на практическа промяна, въвеждат се биометричните данни. Когато отпътувах от първия мандат обратно, още не беше се случил конкурсът за фирмата, която да изготви новите документи за самоличност. Нещо друго, което е много важно - ние в момента очевидно вървим към изпълнение на критериите за влизане в Шенген. Влезем ли в Шенген, това с отскок ни слага в друга, по-висока категория. Тогава ще бъдем наравно с държавите - членки на шенгенското споразумение, което само по себе си е система от гаранции за защитени граници.
- Може ли да се каже, че Шенген може да ни отвори вратата към САЩ много скоро, след като ни приемат там?
- Не знам дали ще стане скоро, не бих се ангажирала с конкретно време. Разбира се, има значение броят на отказите. Тук апелирам към сътрудничеството и на американската страна. Защото в крайна сметка американските власти са тези, които дават или отказват виза. И аз бих искала оттук нататък заедно, след като сме посрещнали другите критерии, да направим нужното, за да имаме аритметичен спад на отказите.
- Споменахте думата "лобиране". В България тя някак има негативен оттенък. Може ли да обясните как точно се лобира в американския Конгрес, може би не чрез пари, както обикновено става тук?
- Мога да обясня, разбира се. Най-важно е да има регламент на лобирането. "Лобирането" е една чуждица, не просто английска, а американска чуждица, която тръгва от един известен хотел във Вашингтон. От фоайето му. Lobby ("лоби") е фоайе. Там са причаквали конгресмените и сенаторите, за да им представят петиции и молби от страна на избирателите. Оттам тръгва лобирането. У нас, за съжаление, заради практиките е деформирано значението на термина. Да дадеш аргументи, да убедиш, да приобщиш, да спечелиш на своя страна - това означава лобиране. Да накараш някого да приеме твоите аргументи и да действа в твоя полза. Не с пари, както казахте, че за съжаление у нас се е насложило това впечатление. Непременно ще използвам групата за приятелство между България и САЩ в Конгреса. Няма да пропусна да отбележа моята лична гордост, че успяхме да я направим по време на първия ми мандат. Тя съществува, работи, така че ще я използваме отново. И това ми напомня онази почти военна операция, когато лобирахме за членството на България в НАТО. Тогава членовете на Камарата на представителите, а после и на Конгреса ги бяхме разграфили в таблици и отмятахме с ченгелче с кого сме говорили.
- За вас лично кое е по-важно - да лобирате за падане на визите или за привличане на солидни американски инвестиции в България?
- Това не са взаимноизключващи се теми. Приоритетите ми са хоризонтални, също като държавните приоритети. Имаме няколко еднакво важни приоритета. Визите са една посока на усилия, която по един, макар и по-общ начин е свързан с въпроса за инвестициите. Инвеститорите трябва да са сигурни и спокойни, че намират добра среда, не само икономическа, каквато ние предлагаме, но и сигурност. Няма да съм оригинална, ако кажа, че капиталът е страхливо творение и бяга от там, където няма сигурност за развитие. Така че имаме ли безвизово третиране, това е своеобразна гаранция, че държавата е сигурно място за инвестиции.
- Финансовият министър Симеон Дянков каза, че се залагат по-благоприятни показатели в проектобюджета за следващата година, защото ще запазим ниските данъци и това със сигурност ще привлече инвеститори. Наясно ли сте дали за американските инвеститори това е достатъчно условие?
- Ниските данъци винаги са достатъчно основание да започнеш да гледаш една държава по-отблизо и по-конкретно. Тук добавяме и много други фактори. Добавяме качеството на работната ръка, възможност тук да се извършват много дейности. За себе си така съм решила - да търся възможности да се направи нов преглед на наличните мощности, незапълнените такива, особено в областта на индустриалното производство, на преработващите сектори. Това звучи може би малко с идеална цел, но ми се струва, че вместо да търсят аутсорсване в далечни места, биха могли да погледнат с ново око на България. И без да бъде тя обслужваща територия или сервизна опция, да има производство на завършени продукти, завършена стока. Но това са нахвърляни идеи, които вашият въпрос провокира у мен, макар че съм си го мислила и по-рано.
- В кои отрасли според вас могат да се привлекат инвестиции?
- Смятам, че може да се търси в областта на някои металообработващи сектори, може в леката промишленост, хранително-вкусовата, земеделието като цяло - там, където България има доказан досегашен опит. Би ми се искало да добавя и военната промишленост, но признавам, там е по-сложно от гледна точка на законодателството.
- При пристигането ви в САЩ вероятно най-често задаваните към вас въпроси ще бъдат за енергийната политика на България. Смятате ли, че страната ни има ясна и стройна енергийна стратегия, както и концепция как ще се впише в балканската енергийна система?
- Откровено казано това са въпроси, които са повече в сферата на правителствената политика като цяло и вероятно енергийният министър трябва да ви отговори в цялост. Но аз с удоволствие ще ви кажа как възнамерявам да развивам енергийната тема пред моите американски събеседници. Тъй като многократно е заявявана от правителството необходимостта от диверсификация и на източници, и на пътища, и на доставчици. Принципите в енергийната харта ще бъдат основата, на която ще разговарям с Департамента по енергетика на САЩ, ще поискам среща с посланик Морнингстар, който е добре познат у нас. Това е специалният пратеник на президента Обама по въпросите на енергетиката. Ще разговарям и с големите енергийни компании за това как те биха могли да се включат в усилията на българското правителство за диверсификация, което включва различните видове енергия - ядрена, газ, петрол и разбира се, възобновяеми източници.
- С кои големи енергийни компании планирате да се срещнете?
- Веднага ви казвам - с "Шеврон". Ще искам да се видя с тях на място, за да разбера от първоизточника как разглеждат възможността за проучвания на шистов газ у нас.
- А ще търсите ли и партньор за АЕЦ "Белене"?
- Това е въпрос от по-друг ранг. Това би било възможно при едни условия на структуриране на пакета за АЕЦ "Белене", които да позволят участие на американски компании. Но по принцип - да. "Козлодуй" и "Белене" са два ядрени обекта, които се надявам да бъдат от интерес за американски компании.
- Предвижда ли се посещение на премиера Бойко Борисов в САЩ?
- Премиерът ще участва в сесията на Общото събрание на ООН, което обаче не е двустранен формат. В рамките на световната организация президентът Обама ще се види с всеки от държавните ръководители, които водят национални делегации. Разбира се, много е важно той да направи и свое двустранно посещение в САЩ. Когато имаме някакви приблизителни периоди, ще ви съобщя.
- С какво тръгвате за САЩ - книга, записки...?
- Тръгвам с толкова много свои записки. Имам един много важен тефтер, който съдържа много важни записки. Като че ли сте надникнала на бюрото ми. Това са записки от срещите, които проведох тук до последния ден в много широк кръг от учреждения и организации, за да запиша българския интерес към момента. Така че това със сигурност е тефтерът, който няма да пусна на багаж, а ще нося в себе си. Нося си и едно-две неща, които имах там на бюрото си и отново ще отнеса. Едно от тях е една малка сребърна Мадона, която ми беше подарена и стоеше на бюрото ми във Вашингтон. И още едно нещо, което нося със себе си, но го нося повече в съзнанието си, пак подарък от хора, които ме познават добре. В една рамка има надпис, който казва: "Хората, които казват, че нещо не може да бъде направено, не трябва да пречат на онези, които го правят".
Хабило на място във вестника.












Умница е в Еленка и няма като в как да не я обичам, ама ще требе да притури в на куфарчето си и мойто писмо . Като затуй , помогнете на песа ми , Братя Мили , да я сетим и излезе от матрицата си в по-свободно , че и няма за в къде вече . Щяла да иде покрай Потомака , зарад визите ни за в там , ама хайде , че и Шибил няма да я спаси , при това и в най-сериозно за едно Превъзходителство , в за втори мандат . А Бубойко да не се прави на улав , в ден за ден , а за нас по лъжичка , че и Дай Боже , да прихванат , божествените Му в съветници . И Дай Боже , в деня на д-р Хърсев , да си кажа съпредупредителното до г-жа Поптодорова на важен изпроводяк , че и аман вече от техни Превъзходителства , при в голямо уважение към Великата страна - Първи пилотен проект , за нататъшното развитие на Европската , а не друга , Цивилизация и разбира се , туй в кротко , предимно за четящите в братското ни Посолство на САЩ тъдява , че и в тъй ще иде за в нататък ...
