Да посетиш Република Македония в компанията на група патриоти и националисти от България си е винаги занимателно мероприятие независимо от повода на разходката. Човек се чувства като статист в някаква историческа кинокомедия, която е гледал безброй пъти. Обикновено всичко започва кротко с натоварването на един чувал книги за Мара Бунева, Тодор Александров, Ванче Михайлов или исторически обзор на Илинденско-Преображенското въстание, които в Македония в ерата на интернет никой няма намерение да прочете. В някой момент групата започва да си припомня бурните революционни времена. Пътуващите повтарят и потретват избрани исторически епизоди, за да си ги затвърдят. Разбира се, сред тях липсват онези от началото на миналия век, в които борците за освобождението на Македония са се занимавали основно с освобождаване на България един от друг.

На броени километри от границата превозното средство вече е обхванато от предвоенна еуфория. Чертаят се тактики, обмислят се планове, набелязват се стратегии. В резултат на всичко това малко преди пресичането на браздата книгите се скриват така, че и начинаещ митничар непременно да ги намери. Естествено, пет минути по-късно македонските митничари това и правят. Докато на граничния пункт се чудят дали да обезвредят опасната група, или да я оставят да влиза, въоръжена с книги, патриотите започват да осведомяват "Скат" и вестник "Атака" за поредното варварско отношение на продажния македонски режим към български граждани.

Малко по-късно, когато с книги или без групата все пак е пусната да продължи пътя си, обстановката в колата дотолкова вече се е нагнетила, че буквално всеки вижда себе си като същи Наполеон. Който наместо Русия, ей сега ще окупира набързо Македония и ще я върне обратно там, където й е мястото. Само трябва да се премахнат има-няма 2000 "промити мозъци", настанили се във Владата и Собранието в Скопие. А веднъж освободени, останалите граждани на бившата югорепублика вкупом и с радост ще плеснат с ръце и ще прегърнат майка си България.

Кулминацията на всичко настъпва с пристигането в крайната цел. От колите се изсипват 30-ина истински патриоти. Наизваждат и заразвяват български знамена, някои от които с изрисувана по тях символика на съответната националистическа организация. Понякога запяват революционни песни, но винаги са нащрек, защото не се знае дали иззад ъгъла няма да се появят група македонисти, които имат желание да ги набият. Надвечер всички се натоварват обратно по колите и си тръгват. С обещанието другия уикенд пак да дойдат да освобождават. Ей това се повтаря неизменно от 15-ина години насам.



Тази събота сборен пункт бе Велес



Там живее Драги Каров, който от две години постоянно осигурява поводи на най-патриотичната маса от България да се разходи до града му. Той е рентиер, който припечелва добре, не само за стандартите на Македония. В двора на къщата му има паркирани две скъпарски коли, каквито много от българските гости само могат да мечтаят да притежават. Самият Каров не крие, че финансово е много добре, а паричното благополучие обикновено навсякъде е знак, че човек е добре поставен и по отношение на властите. В началото на 2008-а Каров събра патриотичните сили покрай откриването на паметник на Тодор Александров, който разположи в двора на дома си, а по-късно премести само бюста на балкона на втория етаж. Тогава се оплака, че му образували дело заради развети български знамена. През февруари тази година украси двора и с Ванче Михайлов, та агитката отново бе на бойния си пост. След като поприключи с историческите личности, тачени в България, ама много добре приети и от властите в Скопие заради издигнатите в различни периоди и от двамата идеи за независима държава Македония. И след като за малко бе засенчен от поредицата "Многострадална Спаска", Каров отново изскочи на преден план. Сега обяви, че разкрива, пак в дома си, и българско читалище. Такова събитие няма как да се пропусне. Изглежда странно как македонските власти хем ще толерират откриването на българско читалище от Каров, хем пък в същото време потискат българщината в страната, но подобни логични въпроси сред пътуващите националисти не възникват.

Още в ранни зори в събота



от България потеглиха няколко коли с твърда патриотична маса



В едната бяха активисти на Съюза на македонските организации, включително и от младежкото крило "Преображение". Друга, с надпис "Атака", бе пълна с качествен човешки материал от най-съгласната едноименна парламентарна партия. Сигурно затова екип на телевизия "Скат" този път нямаше. В трета кола обаче бе зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки. По традиция лидерът на тази партия избягва да ходи при подобни поводи до Македония, защото спокойно и в София би научил какво му мислят там. Най-мекото определение, което може да се чуе на такива сбирки за Красимир Каракачанов, е, че е предател. Кой и защо е предал, не се обяснява, сигурно се предполага, че той си знае. Утеха за него поне е, че македонските лидери на ВМРО - ДПМНЕ също са големи изменници и продажници. И този път купчината книжнина бе толкова дълбоко скрита на неочаквани места по колите, че митничарите отдалеч ги съзряха и върнаха обратно. С което оспориха първенството чие деяние е по-оригинално - да помъкнеш или да спреш на границата книги, които свободно могат да се прочетат в интернет. Сред томчетата бяха "Под игото" на Иван Вазов и "Войната се завръща" на Анри Пози. Македонската страница на "Гугъл" открива безпогрешно сканираните им копия сред първите резултати. Стига да има кой да тръгне да ги чете.



И тази седмица в двора на Каров се събраха 30-ина души,



основно от България. Българските македонци бяха около десетина. При това от различни градове. Нито в двора, нито на тротоара, нито по улицата или в съседните имоти се забелязваха македонски полицаи. Чак бе чудно, че в такава поробена страна група българи си веят на воля знамената. Новост бе откритието кой е по-голям поробител на Балканите. Докато охулваха вредното и предателско македонско правителство, което не ще да си закрие държавата, организираните в групички гости на Каров стигнаха до извода, че то е по-поробителско и от османска Турция. "Турците не са никакви асимилатори, като гледам какви поробители на хора са тези тука", възмутено нареждаше пламенна патриотка. А друг й отвърна, че всъщност Турция даже трябва да е пример на България. "Турците, като си взеха Кипър, какво направиха? Нищо! Само така, като тях, при свършен факт трябва да се действа", отбеляза той.

На входа на къщата си Каров бе поставил голям надпис "Българско читалище "Иван Михайлов". Самото то представлява една малка стаичка с революционна и художествена литература на български, разположена на втория етаж. Първата, която се набива на очи, обаче е леко опърпано копие на "Винету" на Карл Май. Но книги в Македония не щат. "Не може 10 години да ми носят само книги. Пари ни дайте. Как може в миналото революционерите да са имали пари да ходят до Швейцария по революционни дела, а сега няма пари?!", се опита да обясни на патриотите един от последователите на Каров. Но тъй като официалната част бе вече свършила и публиката се бе разпръснала, го чуха малцина. Журналистът от Скопие Виктор Канзуров, известен покрай словесните си битки напоследък с Божидар Димитров, също поиска пари.

"Решил съм да издавам българско литературно списание в Македония. Властите в Скопие не ми пречат, но никой в България не желае да ме спонсорира", каза той. Парите очевидно събират и разделят българите в Македония. В двора на Каров те обясняваха, че не желаят Спаска Митрова да е тяхното лице в България. Имали съмнения за някакъв спектакъл с делото й, който я бил изстрелял към голямата заплата в Брюксел. Само че ако бяха поостанали малко по-дълго във Велес, патриотите от България сигурно щяха да се усъмнят дали и проявата на Каров не е някакъв спектакъл. След като дворът на къщата опустя и изглеждаше, че всички са се разотишли, надписът "Българско читалище" набързо бе махнат от входа.