"Те не познават добре исляма, не го познават и на 10% колкото мене - разказва ми преводачката Кадрие Джесур за работата си с турски жени, изучаващи педагогика в Истанбул. - Обаче си слагат забрадките и така ходят. Така било предписано в Корана, така бил разпоредил Пророкът. А когато ги питам елементарни неща за историята на исляма, - не, не знаят. Не знаят нито дати, нито факти, нищо."

Тя ми казва, че причините за настъплението на радикализма са комплексни. И са както политически натиск от победила партия, така и прелъстителна рекламна пропаганда от типа: "искаш ли да си красива - пребради се с нашите кърпи!"

Аз съм съгласен с нея. Но мисля, че има и по-дълбоки причини. Най-дълбоко, в основата на религиозните патологии не е вярата, а властта. Не само властта като държавно насилие, а властта като отношение в една махала, в едно семейство, между два пола. Има идеологически доктрини, които гарантират



повече власт от човек над човека



Комунизмът в казармените си практики е тъкмо това. Казармените практики означават, че старшината може да те юрка по плаца през целия т. нар. "учебен ден", но има право да ти стъжни и вечерта, и уикенда. Може да посегне и на телесната ти автономия - да те остриже нула номер, например, или да те накара да грохнеш от лицеви опори с наказателна цел.

Разни оперотряди и тричленки в зората на революцията можеха да те приберат през нощта и осъдят, да те интернират, въдворят, дори заличат от от списъка на живите в хаотичния произвол на системата, особено ако някой използва нейния абсурд, за да упражни върху тебе собствените си комплекси и омрази.

Ислямът, за който ходжите твърдят, че означава "смирение", "покорство", също дава повече власт. Тази власт принадлежи както на авторитетите - духовници и вождове, така и на по-старшите в семейството. Първо са мъжете - те държат там властта, а сред тях по-възрастните имат решаващата дума. Подобна патриархална субординация е царяла и в българското семейство допреди век. В нея има и хубави неща, има и лоши. Хубавите са, че относителна стабилност се разпростира по вертикалите на властта. Лошите са, че старият глупак не е по-умен от младия глупак, а друго освен глупак той не желае да търпи в колектива си, защото инак му страда рахатят.

Та част от липсата на каквито и да било интеграционни успехи у големите имигрантски ислямски общности на запад е в това, че хората с власт в тези общности къде инстинктивно, къде премислено си пазят властта. Холандският режисьор Тео ван Гог, който изкара наяве с филм как ислямските жени са подложени на свиреп натиск, за да стоят в подчинение на канона, на бащи и братя, беше наръган с нож от радикален ислямист.

Грешка е да смятаме, че радикализмът, оставен без разобличаване и противодействие, изчезва самичък под напора на собствената си несъстоятелност. Никоя власт не се отстъпва току-така, тя е сладка, попитайте която и да било опозиция, с опит в управлението. Радикализмът, оставен на себе си, има и друго свойство -



предизвиква ответен радикализъм



Който може да обърне спиралата на историята надолу вместо нагоре и да ни върне в мракобесни епохи. Проповедникът от Гейнсвил, Флорида, Тери Джоунс наскоро призова за ден, в който да изгаряме Корана. Той е доказателство за горната теза. Тери поиска денят за горене на Корана да е 11 септември и това да е в памет на 9-годишнината от атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк.

"Ислямът и шариатът са виновни за това, което стана на 11 септември. Ние ще изгорим много копия на Корана, защото смятаме, че е време християните, храмовете, политиците да се изправят и да кажат "Не! Ислямът и шариатът не са добре дошли в САЩ", заяви войнстващият проповедник Джоунс.

Активността на Тери и съмишлениците му стигна дотам, че те издигат лозунг, който предлагат изписан на съответните фланелки "Ислямът е дявол". Рамзи Килич, говорител на Съвета за американо-ислямски връзки, констатира по този повод: "За съжаление във Флорида ислямофобията се засилва."

Това е дипломатичен начин да кажеш, че един склонен да рецидивира идиотизъм рано или късно



ще намери своя огледален вирус



Религиите са модели, примиряващи възможността за познаване на битието с неговите несъвършенства и несгоди за нас. В тях има и утеха, и величие. Но попаднали в ръцете на войнстващи доктринери на етническото, на националното, на пола, ако щете, религиите се превръщат в арсенал, широко отворил порти за посещение от местната психиатрична болница.

Един от пациентите ще ходи, ще гледа, ще плаче. Друг ще седне на сандък с лимонки и ще спи, трети ще иска да се качи на раменете му, за да каже реч срещу световната неправда. Четвърти обаче ще извади лимонка и ще дръпне лостчето; тогава санитарите ще изтръпнат.

Той вече няма да е само луд, той ще е познал радостта от силата на властта.

То е къде-къде по-опасно от целия наръчник с патологии.