Всяко ведомство, което иска използване на специални разузнавателни средства (СРС), да си плаща за това. Така ще е сигурно, че следене, подслушване, филмиране, ровене в кореспонденция, наблюдение и внедряване на агенти се налага само ако наистина няма друг начин да се съберат доказателства. Тази идея, лансирана наскоро от главния прокурор Борис Велчев, не трябва да се подминава.

Защото и прокуратурата, и МВР признаха, че резултатът от използването на специалните разузнавателни средства е някъде около 20 на сто. Т.е. само една пета от всичките подслушвания са били използвани като веществени доказателствени средства в съда. И са послужили за някакви присъди. Трябва да се отбележи, че този процент на ефективност в последните няколко години се вдигна. Но остава далеч под критичния минимум. Защото, когато за една година се дават над 10 000 разрешения за използване на СРС и накрая едва 2000 от тях се окажат донякъде ефективни, е нормално всеки да се запита защо изобщо са използвани



останалите 8000 СРС-та



и кой ще плати за тях? А те струват много пари. Само веднъж, по време на миналия парламент, излезе официална цифра - че тази работа струвала поне 100 млн. лв. за две години. Огромна сума, не само на фона на ниската ефективност.

Факт е, че тази дейност е прескъпа - заплати на изпълнители, на дешифровчици, прослушвачи, за техника, за носители, за превръщането във веществени доказателства. Затова идеята на главния прокурор е напълно резонна. Нещо повече. Той даде да се разбере, че подобен подход ще важи и за прокуратурата. Вътрешният министър Цветан Цветанов също призна, че сега се прекалява със спецсредствата и посочи, че в момента един служител има по 12-13 искания за използване на СРС, а трябва да се падне до 3-4.

Сега по закон



право да искат специални разузнавателни средства



имат главните дирекции в рамките на МВР - "Борба с организираната престъпност", "Криминална полиция", "Охранителна полиция", "Гранична полиция", както и дирекция "Вътрешна сигурност" и областните дирекции. С това правомощие разполагат също ДАНС, военното разузнаване и служба "Военна полиция", както и Националната разузнавателна служба.

Накрая, но не последно място, това право е дадено на наблюдаващия прокурор по всяко досъдебно производство за т.нар. тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години.

Така всяка година се искат над 10 000 разрешения от съда. Тази практика преди три години изуми Европейския съд по правата на човека и България бе осъдена заради калпав закон за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). За това, че един и същ орган и ги прилага, и ги контролира на практика. И защото хората не могат да се защитят от незаконно прилагане или използване на събрана информация. Тези неща обаче и сега са възможни.

Освен това и при законното използване на СРС нещата куцат. Един от най-големите проблеми е, че службите предпочитат да искат разрешения за СРС не за друго, а за да си спестят усилия - просто ги мързи.

Затова очевидно единственото решение е финансово. Или всички те да си плащат, или да има лимит на средствата за използване на специални разузнавателни средства. И тогава на оперативните работници няма да им се позволява толкова безобразно и безразборно да харчат държавни пари, без да има ефект пред съда. Или някой да си прави фонотека от телефонни разговори, с които после да изнудва и управлява?

Абсурдно е



да има лимити за клинични пътеки, а за подслушване да няма



Да има ограничения за достъп до болнична помощ, а за следене и внедряване на агенти - пълна свобода.

Нищо не излезе от клетвите на депутатите, че като променят Закона за СРС, ще спрат безконтролното подслушване и следене, както и свързаните с тях скандали. Нищо не произлезе и от обещанията хората да могат да искат проверки, да се търси отговорност за ефективност, която се измерва единствено в тежки присъди. Защото СРС са извънреден способ, а не хранилка за мързела на полицията и прокуратурата, както и на нечисти интереси. Трябва да има качествен контрол, който да позволява на обществото да знае за какво точно отиват милиони левове годишно. Да има строги санкции за всички онези, които се възползват от властта си и разрешават и използват незаконно СРС. Крият папки, копират дискове и справки, не унищожават навреме негодни като доказателства материали. И накрая всеки служител, който е поискал СРС и после не може да докаже, че по обективни обстоятелства не е успял да ги превърне в доказателства, да си ги плати от джоба. Да видим тогава кой и как ще иска и използва тези средства.