"Днес никой не поставя под съмнение икономическата, социалната и политическата необходимост от спешно реформиране на системата за пенсионно осигуряване... Отлагането и забавянето на реформата не я прави по-ненужна, а само по-болезнена."

Цитатите са от правителствен документ - "Стратегия за пенсионната реформа в България" от ... 19.07.1999 г. Дежа вю...

11 години по-късно горните констатации са съвсем актуални. И като че ли нищо не е мръднало. А промени има - от 2000 г. насам пенсионната система има втори и трети стълб - допълнително задължително и доброволно осигуряване, възрастта за пенсиониране порасна от 55 г. и 6 месеца (2000 г.) на 60 години за жените и от 60 г. и 6 месеца на 63 години за мъжете. Увеличи се и коефициентът на заместване на доходите отпреди пенсионирането - от 38.6% на 45.1% през 2009 г. Но системата отново е в прединфарктно състояние. Защото тя е от типа "разходопокривна" и може да работи само ако пенсиите винаги са ниски и/или работещите са много повече от пенсионерите, и/или ако хората живеят много малко след пенсионирането си. Моделът, роден в Прусия през 1889 г. по времето на Ото фон Бисмарк, въвежда данък върху труда, който трябва да гарантира еднаква фиксирана пенсия на всеки, навършил 65 г. По онова време средният прусак преживявал 45 години. Е, ако сега НОИ обещае



големи пенсии за всички българи, навършили 90 години,



то сигурно ще си изпълни обещанието.

Една от гръмко прокламираните реформи в предизборната програма на ГЕРБ беше пенсионната. В началото на 2010 г. реформата уж тръгна, но след първото скърцане със зъби на синдикалните лидери министър Тотю Младенов, бивш профсъюзен началник, се предаде. Под натиск от Европейската комисия през последния месец ГЕРБ отново се замисли и разприказва за неотложни промени. По темата се изказват както министри, така и депутати, а коментарите са толкова разнопосочни, че както казва един ексцентричен тв коментатор - слушам и не вярвам на очите си.

Светлана Ангелова, член на парламентарната комисия по социална политика, заяви, че няма да има увеличение на осигурителните вноски, а от 1 юли 2011 г. осигурителният стаж и за жени, и за мъже ще се увеличи с 3 години. На следващия ден синдикатите бойкотираха заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, посветено на пенсионната реформа. Министър Тотю Младенов веднага отстъпи - вдигането на стажа ще е плавно, а не рязко с 3 години, а освен това ще има покачване на осигуровките - от 2012 г. Синдикатите, вечно недоволни, поискаха среща с премиера Борисов. След рандевуто обявиха, че пенсионната реформа се смекчава (каквото и да значи това) и че премиерът бил склонен да мисли за вдигане на осигурителната вноска с 2% още от 2011 г. В понеделник финансовият министър Симеон Дянков в серия от интервюта увери, че няма да има никакво вдигане на данъци, в това число на осигуровките.

По пенсионните въпроси синдикалните лидери се държат като



представители на Съюза на пенсионерите, а не на работещите



- предложението им за увеличение на осигуровките директно бърка в джоба на работещите днес и на хората, на които скоро им предстои пенсиониране. Това е странно, а още по-странно е, че не виждат очевадното - няма да се мине без вдигане на трудовия стаж и/или на пенсионната възраст. Трябва да се намалят и привилегиите за ранно пенсиониране, особено в МВР и армията, където е възможно да се пенсионираш и на 45 години.

Но каквито и "ремонти" на системата да се правят, те само частично ще решат проблемите. Налага се смяна на самия модел - и то спешно - чрез засилване на ролята на личните пенсионни сметки. В напреднала Европа вече няма въпросителни по този въпрос. Според наскоро публикуваната Зелена книга на ЕК трябва да се ускори преходът от "намаляване на дела на държавните разходопокривни пенсионни схеми" към "засилване ролята на допълнителните, частни, предварително финансирани схеми".

Синдикатите и някои членове на създадения наскоро Консултативен съвет за пенсионна реформа твърдят, че за сегашните пробойни в системата е виновно намаляването на осигурителните вноски през последните години и че



ако ставките се върнат на старите равнища, дефицитът на НОИ ще изчезне.



Абсолютно неверен аргумент.

Първо, намалението на преките данъци, в това число на осигуровките (които са си пряк данък, скрит под благозвучно име), подпомогна невиждания икономически растеж през 2004 -2008 г. (средно над 5% за периода; 3-то място в ЕС), рекордните инвестиции (I място в ЕС на глава от населението). Нараснаха заетостта и доходите (над 10% реален ръст на доходите всяка година през периода), а приходите в бюджета (в това число в НОИ) не само не спаднаха, дори се увеличиха значително.

Второ, статичният анализ показва, че за да изчезне дефицитът на НОИ, данък "осигуряване" трябва да се качи не с 1-2 процентни пункта, а с над 10% (тоест почти удвояване на данъка). А това би ударило икономическата активност и инвестициите, ще последва скок на безработицата и сериозно увеличаване на сивия сектор. В резултат в НОИ може и да влязат малко повече приходи от осигуровки, но държавният бюджет ще загуби приходи от всички други данъци - особено от ДОД и корпоративния данък - от порядъка на милиарди левове годишно.



Правилният ход е в обратната посока



- данък "осигуряване" трябва да се намали още поне с 2-3% веднага. Това ще намали прихода в НОИ, но пък ще стимулира икономическата активност, заетостта, доходите и потреблението и следователно ще се увеличат постъпленията в бюджета от всички други данъци. Няма закон, нито практика в ЕС, които да изискват държавата да плаща пенсии само с приходите от осигуровки. Има държави в ЕС, където осигуровките са далеч по-ниски от нашите - 2-3% например, а в Дания - нулеви. Не съм чувал оплаквания, че в Дания пенсиите са ниски.

Трето, дефицитът в НОИ се дължи не на намалението на осигурителното бреме, а на ръста на пенсиите. През последните 10 години пенсиите се увеличаваха средно с над 10% годишно - над два пъти повече от средния ръст на икономиката на страната. Особени диспропорции се получиха през 2008 и 2009 г. През 2008 г. разходите за пенсии нараснаха с около 20% при ръст на икономиката от около 6%. А през 2009 г. при спад на икономиката от около 5% разходите за пенсии се качиха с около 16%. Не казвам, че пенсиите в България са високи. Те няма как да бъдат такива - при действащия пенсионен модел и при демографските ни тенденции.



А сега накъде?



Веднага, още с бюджет 2011, от 1 януари да се увеличи стажът (а според мен и пенсионната възраст трябва да стане 65 години и за мъже, и за жени), да се намалят и постепенно премахнат всички привилегии за ранно пенсиониране (онези професии, които са с по-висок риск и/или интензивност на труда следва да се компенсират с по-високи заплати и застрахователни инструменти), да се направи детайлен анализ на "феномена" инвалидни пенсии (които се увеличиха лавинообразно и от 145 хиляди през 2000 г. надминаха 500 хиляди през 2009 г., като че ли сме преживели война) и да се спрат инвалидни пенсии на лъжеинвалиди, които са болни и безпомощни само по документи. И пенсионната система трябва да се освободи от всички елементи на социално подпомагане, които следва да се финансират с други бюджетни инструменти.





......................................................

ОБИКНОВЕНА АРИТМЕТИКА

...................................................

На сегашните пенсионери трябва да се каже истината. А тя е, че могат да разчитат само на такъв ръст на пенсиите, който се съизмерва с ръста на икономиката. На тези, на които предстои пенсиониране, трябва да се даде възможност постепенно да насочват все по-голяма част спестяванията си в лични пенсионни сметки. За целта още догодина трябва да започне и постепенно увеличаване на вноската във втория капиталов стълб за сметка на намаляване на вноската в разходопокривния стълб - така че до 2013-2014 г. вноската в капиталовия стълб да стигне 10%. Даже след големите загуби през 2008-2009 г. в резултат на глобалната икономическа криза средната доходност на пенсионните дружества в България е малко над 5%. Ако днес един 20-годишен човек започне да внася само 50 лв. месечно в лична пенсионна сметка (или в 45-годишен депозит в банка с 5% годишна лихва) и си плаща вноската всеки месец, коригирана с инфлацията, като стане на 65 г., той ще е натрупал 101 320 лв. в личната си сметка. И ако живее 20, 15 или 10 години след пенсиониране, ще може да разчита на частна пенсия съответно от 669, 801 или 1075 лева месечно (реални левове, отчитащи същинската покупателна способност, а не "изядени" от инфлацията). А ако внася по 100 лв. на месец, излезе в пенсия на 65 години и живее още 20 години след това, получава се 1975 лева месечен доход. Отделно от частната пенсия ще си получава и дължимата "държавна" пенсия - от разходопокривния стълб.

Увеличаването на ролята на частните пенсионни сметки ще доведе до нарастване на стимула за работа на "светло" и до повече спестявания. Сивата икономика ще намалее, ще се стимулира икономическият растеж. Това пък ще донесе по-високи данъчни приходи, следователно и по-високи възможности за финансиране от осигуровки и бюджетни трансфери на разходопокривния стълб, на който ще разчитат сегашните пенсионери и немалка част от тези, които ще се пенсионират скоро. Дори ако само 15 години човек внася по 100 лева в собствената си сметка, ефектът е значим. Ако един 50-годишен човек започне сега, като навърши 65, ще има 26 730 лв. в пенсионната си партида. И ако поживее още 15 години след пенсионирането си (средната възраст на пенсионерите в България е далеч по-ниска от 80), ще се радва на пенсия от 211 лв. За сравнение - минимална пенсия през 2009 г. е 130.5 лева, а средната - 244.5 лева.



*Авторът е член на икономическия екип на НДСВ