:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,741,956
Активни 90
Страници 62,309
За един ден 1,302,066

Изпреварихме и НАТО във войната с Ирак

Възмездието срещу Саддам се нарича "Герджиков"
Арабите са против, Русия се мръщи, Европа се дърпа, НАТО се колебае, Щатите опипват почвата, а България тръгва на бой срещу Ирак. Вече е малко да се каже, че действаме като фактически съюзник на НАТО. Ние сме знаме, бойна тръба и авангард на алианса.

За да докаже, че нищо няма да я спре в стремежа й към НАТО, България извади скритото си оръжие - Огнян Герджиков. Председателят на Народното събрание отиде уж на мирно парламентарно гостуване в Румъния, но щом прекрачи границата, надяна мундира. "България ще изпълнява стриктно поетите международни ангажименти, ако американски самолети пожелаят да използват военни летища в България и Румъния при евентуална кампания срещу Ирак", заяви решително той в интервю за румънската агенция Медиафакс, запитан за твърдения в западния печат в този смисъл.

Досега имаше само предположения за новата тактика на страната да се хареса на американците - пред "Вашингтон пост" външният министър Соломон Паси призна само с половин уста тази седмица, също от Букурещ, че е готов да жертва Ирак за натовската кауза на България.

Но Герджиков излезе от окопа и вече никакви дипломатически обяснения не могат да скрият поетия курс: България се предлага за плацдарм на евентуална война срещу Ирак. А тя приближава с бесни темпове и вероятно до срещата в Прага, когато ще се пишат следващите покани за НАТО,



ще сме заслужили орден за храброст с бойния си актив



Който не вярва, да си припомни някои факти от последно време. Този месец американският вицепрезидент Дик Чейни обикаляше Европа и Близкия изток, за да търси подкрепа за евентуален удар по Ирак. Освен в Лондон, който традиционно приглася на Вашингтон, Чейни почти навсякъде удари на камък. А посети 11 държави. Най-неприятни бяха разговорите му в Саудитска Арабия и Турция, където се намират най-близките до Ирак американски бази. И двете страни му казаха, че няма да подкрепят нова война срещу Саддам Хюсеин, защото ще си навлекат проблеми. Рияд ще загуби шансовете си за лидер в Арабския свят, за какъвто се представя напоследък с мирния си план за Близкия изток. Турция ще се изправи пред нов кюрдски проблем, защото с евентуалното падане на Саддам би отслабнала централната власт в Багдад и би възникнала кюрдска автономия в Северен Ирак с риск да зарази и Турски Кюрдистан.

Какво им оставаше на американците? Да се отдръпнат на по-задни, но максимално близки позиции. Тази седмица те започнаха да предислоцират войските си от Саудитска Арабия в Катар. А



ролята на базите в Турция решиха да прехвърлят на български



летища и пристанища. Още миналия месец те изтеглиха семействата на военните си в Турция, за да ги предпазят от отмъщение при започване на война срещу Ирак.

Не случайно докато Чейни обикаляше в района, България бе посетена от цяла върволица американски военни. Те уж се интересували как върви реформата в армията ни, за да преценят дали отговаряме на критериите за НАТО. Както сега става ясно, че в преговорите с тях България е търгувала с географското си положение, което впрочем неведнъж е предлагала на Запада като единствена продаваема стока. Докато в Близкия изток спорят по формулата "земя срещу мир", ние предлагаме формулата "земя срещу война".

И тъй като става дума за търговия, редно е да си направим сметката



какво печелим и какво губим



За печалбата е ясно - влизаме в НАТО благодарение на решаващия глас на САЩ. Министър Паси не трепна да заяви, че страната ще "използва по най-добрия начин тази трагична възможност", говорейки уж за Афганистан, но имайки предвид Ирак. И защо да не я използваме? Когато подкрепихме войната срещу Югославия, нали получихме покана за преговори с Европейския съюз, а след това ни освободиха и от визовия режим. Никой не жали вече за Милошевич, а европейското бъдеще се е ширнало пред погледа ни. Утре никой няма да жали и за Саддам, а ние ще сме на топло и сигурно в скута на НАТО. Звучи мародерски, но всеки си гледа интереса.

Само че може и да сбъркаме.



Светът е настроен отрицателно



към евентуална война срещу Ирак, защото няма видима причина да бъде наказван. Саддам не изтребва национални малцинства, не праща терористи да взривяват небостъргачи, писмено обещава никога да не посяга повече на Кувейт, показва сговорчивост с ООН и целия свят, прави доброжелателни жестове и към американците. А те имат тежкия проблем да му измислят вина. Завчера Вашингтон заяви, че вече не е важно дали ще се върнат оръжейните инспектори на ООН в Ирак, защото Саддам бил доказал още в предишната война, че разполага с химическо оръжие. И за да не го употреби за масово унищожение, срещу него трябвало да се действа превантивно. Ясно е, че Джордж Буш-младши се терзае от недовършената работа на Джордж Буш-старши от предишната война в Персийския залив. Синът иска да умие срама на бащата, който така и не успя да събори багдадския диктатор. Лицето на стария Буш е изобразено с цветна мозайка на входа на един от луксозните хотели в Багдад, за да го газят не само иракчаните, но и всички по-важни гости от чужбина. Обидно.

Но терзанията



за честта на фамилията Буш



са далеч от грижите на другите народи. Само България в тандем с Румъния ги разбира и затова през последната седмица двете държави катапултираха кандидатурите си за НАТО почти до сигурна покана, след като доскоро ги сочеха като безнадеждно изостанали.

Ако започне война срещу Ирак, възможно е новата международна коалиция да има следната конфигурация: САЩ-България-Румъния-Катар-Великобритания. Щатите ще командват и ще удрят, България, Румъния и Катар ще служат за стратегически трамплини, а Великобритания ще дава морална и ариергардна военна подкрепа. Заплахите на Лондон от миналия уикенд, че би използвал ядрено оръжие срещу Ирак, си бяха просто кьорфишек, който докара подигравки за правителството на Тони Блеър.

Както се вижда, новата "антитерористична коалиция" не се очертава много широка. Макар и скрита зад широкия гръб на САЩ, България може да се окаже утре в



голяма международна изолация



Първо, поведението й няма да се хареса на Европейския съюз, който много държи на общата външна политика. Той вече заяви, че не е съгласен да се удря Ирак без мандат на ООН, който няма как да се получи. София може и да махне с ръка на терзанията на Евросъюза, който вече я задраска в списъка на перспективните си членове. Изпуснахме първия влак за ЕС, защо да изпускаме и новата композиция за НАТО? Но не бива да забравяме, че повечето страни от ЕС фигурират и в състава на НАТО. А решенията за приемане на нови членове в Алианса се вземат с консенсус, т. е. не трябва да има нито един глас против. Което означава, че само американците не са достатъчни и че трябва да пазим приятелските чувства на всички. Освен това преговорите ни с ЕС продължават и вероятно никой не иска да ги вкара във фризера.

Но мръщенето на Брюксел може да ни се стори като приветлива усмивка в сравнение с евентуалната негативна



реакция на арабския и мюсюлманския свят



Само допреди няколко години бяхме в черния му списък заради "възродителния процес" и можем да се върнем в него заради "агресията срещу Ирак". Към тази опитана вече горчилка може да се добавят и още по-големи неприятности. Ирак ще задраска завинаги дълга си към България от 1,26 млрд. долара не само за отмъщение, но и заради факта, че ако бъде сринат от войната, няма да има с какво да плаща. Нищо чудно след това американците да ни натиснат да отпускаме помощи за възстановяването му и вместо да си приберем парите, да му дадем още.

Тревожно е дори да се мисли каква ще бъде съдбата на българските медици в Либия, защото Кадафи със сигурност няма да ръкопляска на САЩ и техните съучастници във война с арабска държава. А как биха реагирали ислямските екстремисти? Активистите от "Ал Кайда", които вече си били правили сборище в България според данни на някакво западно разузнаване, несъмнено знаят пътя насам. За предишното "гостуване" може и да не е вярно, но при нова визита рискуваме да ни оставят "визитка" с някой атентат, та да разберем, че са били тук.

Срещу предполагаемата авантюра в Ирак се обявяват също Русия, Китай и други влиятелни държави, които колкото и да не зачитаме напоследък, имат своята международна тежест и все някога ще ни напомнят за нея.

И като разсъждаваме за



ползата от вредата,



неизбежно се сблъскваме с неудобни въпроси. Защо на Джордж Буш толкова му се прииска да му гостува Симеон II през април, след като показа по времето на Иван Костов, че не жадува особено много за срещи с български премиер? Едва ли Буш има спешна нужда да притиска премиера за внос на американски пилешки бутчета в България. След броени седмици Вашингтон вероятно ще иска твърд отговор за участието на София във войната срещу Ирак.

Какво да прави министър-председателят? Завчера президентът Георги Първанов предупреди никой да не бърза да ангажира страната ни с една или друга позиция. Това е сигнал, че властта няма единно мнение и че е възможна политическа дестабилизация заради Ирак.

Симеон II вече е в цайтнот, а му трябва време да лавира. Притиснат отвсякъде, той може да си спомни тактиката на баща си Борис III, който лавираше пред Хитлер по въпроса за участието ни на източния фронт. И така си спечели уважението на историята, докато Румъния се опозори, като веднага прати войски по заповед на фюрера. Но цената бе инфаркт за предишния ни цар.
1260
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД