За всеки непредубеден наблюдател е очевидно, че външната политика на сегашното правителство проявява така необходимата приемственост в сферата на нашите външнополитически приоритети. Приемственост, която се изразява в градеж на основата на постигнатото от неговите предшественици и която личи най-ясно при двата главни приоритета на страната - членството в НАТО и ЕС.

Правителството на Симеон Сакскобургготски не само продължи успешно преговорите за членство в Европейския съюз, но и съумя да скъси двегодишната дистанция между нас и най-напредналите страни-кандидатки (предвидена от предното правителство) до по-малко от година. Както е известно, реалистичният срок за приключване на преговорите бе изтеглен от 2004 на 2003.

Измежду множеството факти, свързани с нашата интеграция в НАТО, следва да се припомни, че от страна, действаща като съюзник на НАТО през последните години, България се превърна през последните месеци в страна, действаща като де факто член на алианса. Това се признава от висши ръководители на натовски страни, а наскоро бе изтъкнато и от лорд Робъртсън и генерал Ралстън. България подкрепи най-енергично и безусловно Съединените щати в борбата срещу тероризма, като за първи път бе създадена американска военновъздушна база на българска територия и същевременно българска част бе разположена в Афганистан.

Не може с лека ръка да се отмине фактът, че именно сегашното правителство взе най-сетне необходимото решение за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетите СС-23 - нещо, което в продължение на цяло десетилетие предишни правителства се ослушваха да сторят въпреки ясното настояване на нашите съюзници и особено на САЩ.

Заслужава да се отбележи и засиленият принос на България към регионалната сигурност. Отскоро българското присъствие в Босна и Косово е увеличено трикратно и вече не е така символично както по-рано. Напротив, днес то е най-сериозното в сравнение с останалите кандидатки за членство в НАТО.

Разбира се, немалко може да се каже и за напредъка в отношенията ни с други важни регионални или традиционни партньори на страната, но ако някой не е разбрал от споменатото дотук какви са приоритетите на правителството, то очевидно е налице нежелание да се разбере.

Няма съмнение - работа на гражданското общество е да осъществява контрол върху действията на публичната власт и в частност да критикува правителството за едни или други конкретни действия или бездействие. Неприемливо е обаче в сегашния решителен момент, когато остават броени месеци до очакваното осъществяване на националния приоритет номер едно - членството в НАТО, да се внушава от някои тук, че България едва ли не заслужава да остане извън алианса, защото правителството ни било лошо, нямало приоритети и т. н. За съжаление сме свидетели на подобно недотам достойно поведение, а знаем и за такива нашенски изяви в чужбина.

Напоследък редица представители на официални и неправителствени среди от САЩ и европейските съюзници не само оборват и отхвърлят подобни тукашни самообвинения и погрешни сигнали, но и настоятелно и в един глас ни препоръчват да изтъкваме навсякъде нашите постижения и приноси в отстояването на атлантическите ценности, нашите действия като съюзник на САЩ и НАТО по време на войните в Персийския залив и Косово, приноса ни в опазването на мира в Босна и Косово, действията ни като де факто член на алианса след 11 септември и т. н.

И са прави. Това е, което днес трябва да правят както правителството, така и опозицията и неправителственият сектор, за да постигнем в Прага успеха, който напълно заслужаваме. А дотогава нека не си вкарваме автоголове!