- Г-н Дикме, колко е обработваемата земя и колко процента от нея се обработват? Как е раздробена земята след реституцията и каква е средната големина на нивите? Имате ли информация колко от продадените зеленчуци през периода 1999-2001 г. са били българско производство? Откъде предимно внасяме? Каква е стратегията на вашата партия и на правителството за развитие на селското стопанство? Докога ще продължава неговата агония?
С уважение:
Михаил Милев, София (family@mbox.digsys.bg)
- Г-н Милев, благодаря за въпросите. По данни на статистиката от миналата година размерът на използваната земеделска площ (в т. ч. ливади, пасища, овощни градини, лозя и др. ) е 5 498 342 хка, а на обработваемата земя е 3 335 478 хка. Делът на пустеещите земи е намалял с 2,5 млн. декара спрямо 2001 г. Засетите площи с есенници през 2001 г. са с около 1 130 000 дка повече, а подготвените за пролетна сеитба площи са с 1,5 млн. декара повече в сравнение със същия период на 2001 г.
Към 31 декември 2001 г. 99,8% от земеделските земи и 92% от горите са възстановени. В декари това е 56 760 000 дка земи и 5 748 716 дка гори. В момента собствениците на земеделски земи са над 2 000 000 души, които притежават над 20 000 000 парцели. Средният размер на нивите е около 3-3,5 дка. Или иначе казано - всеки собственик притежава средно по 11 парчета земя.
Голяма част от зеленчуците за прясна консумация се продават директно от производители по сергиите. По данни на НСИ за 1999-2000 г. производството на полски зеленчуци варира от 1 160 хил. до 1 270 хил. т. През 2000 г. са произведени 39 хил. т оранжерийни зеленчуци, което е с 8 хил. т по-малко от предишната година. Българското производство задоволява потребностите на вътрешния пазар в най-активния сезон.
Вносът става предимно през месеците, когато няма местно производство. Гърция, Турция и Македония са основните вносители. Поради по-благоприятните климатични условия в южните ни съседки разходите по отглеждане на културите са по-малки, а продукцията е готова за пазара с около 2 месеца по-рано. Вносът на зеленчуци от Македония с малки изключения е предназначен предимно за преработка.
Г-н Милев, не смятам, че на този етап може да се говори за агония на селското стопанство у нас. За първи път тази година е осигурен значителен финансов ресурс за земеделските производители. Само по предприсъединителната програма на ЕС - САПАРД, инвестициите са 300 млн. лв. годишно. Като прибавим и средствата от фондовете "Тютюн" и "Земеделие", за българското земеделие през 2002 г. има осигурени 500 млн. лв. За първи път тази година фонд "Земеделие" субсидира с половин млн. лева проекти за трайни насаждения в планинските и полупланинските райони. Нова е и целевата линия за закупуване на семена за корнишони и домати за консервиране, семена за производство на червен пипер, на лен и памук. За първи път тази година се прилага финансова линия за сорго. На целева линия от 8 млн. лева могат да разчитат при закупуване на изкуствен тор производители на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица за зърно и сорго. Догодина субсидията ще нарасне поне 3-4 пъти.
Ще настоявам тя да се обвърже с БВП на страната и да съставлява 0,5% от него. А що се отнася до стратегията и политика на правителството по отношение на земеделието, тя изцяло е насочена към защита на интересите на хората, заети в сектора. Цялостна стратегия за развитие на земеделието до 2010 г. се готви от експертен съвет към министерството.
Уважаеми господин министър,
Преди повече от година с научните звена по ветеринарна медицина беше извършен един несполучлив експеримент. С постановление на Министерския съвет от декември 2000 г. част от тях бяха преобразувани в търговски дружества със силно ограничена научна и лабораторна дейност. На работата им, макар и негласно, се пречеше от бившето ръководство на Министерството на земеделието и горите. В резултат Пловдив и голяма част от територията на Южна България практически остана без квалифицирано ветеринарно-лабораторно обслужване. Не по-добре стоят нещата и в другите райони на страната. Смятате ли за необходимо преразглеждането на гореспоменатото постановление?
С уважение: Ст. н. с. д-р Атанас Арнаудов, координатор на инициативен комитет за възстановяване статута и дейността на Ветеринарномедицинския институт в Пловдив
С генералния директор на НВМС д-р Янко Иванов сме обсъдили възможностите някои от превърнатите (с постановление на МС от декември 2000 г.) в търговски дружества районни ветеринарни станции (РВС) да бъдат включени в системата на НВМС. Имам информация, че Пловдивската РВС не е изразила желание да премине към системата на НВМС, тъй като е декларирала, че има достатъчно финансови възможности за извършване на своята дейност самостоятелно.
Г-н Дикме, бихте ли били така любезен да ми отговорите на следните "къси" въпроси:
1. Какви са вашите инициативи за съживяване на аморфната маса от "атрофирали" бивши агроработници?
2. Какво е вашето отношение към разпродажбата на земята?
Предварително ви благодаря за вниманието и ви пожелавам дълга и успешна политическа кариера.
С уважение: Грациан Колев,
Канада
Г-н Колев, въпросът наистина е къс, но и неясен. След като са бивши агроработниците, значи вече не са в системата.
По отношение на продажбата на земя на чужденци искам да подчертая, че в момента няма пречки за това чуждестранни юридически лица да купуват земя, стига да са регистрирани по Търговския закон. Земеделска земя може да се закупува и от чуждестранни търговски дружества с българско участие. В момента в страната не се извършва разпродажба на земеделска земя, а се стремим да стимулираме продажбата на земя. Това ще доведе до раздвижване на пазара на земя.
Работна група от експерти в МЗГ подготвя проект на закон за комасиране на земеделските земи. Окрупняването на селскостопанските ниви ще създаде по-благоприятни условия за покупко-продажбата на земеделска земя у нас и ще осигури благоприятни условия за повишена ефективност и конкурентоспособност за устойчиво развитие на селските райони. Общо продадената земя през 2001 г. е 593 097 декара.
Г-н Дикме,
Бих искала да ви попитам как избирате съветниците си? За мен беше голяма изненада, когато разбрах за назначението като ваш съветник на Александър Димитров, президент на Българска земеделска камара. Кое беше решаващото за неговото назначаване - опитът му като съветник на г-н Жельо Желев за "добрата" работа по ликвидационните съвети, дипломатическия му стаж или фактът, че като президент на земеделската камара още "служи" еднакво добре на нас и на тези, които го избраха, за да защитава интересите на земеделските производители пред тези на управляващите?!
Благодаря предварително!
С уважение: Красимира Филипова, Пловдив
Г-жо Филипова, водещ мотив при назначаването на хора от моя екип е професионализмът. Ролята на съветниците в министерството е да бъдат мои добри консултанти. Господин Димитров би могъл да бъде полезен със своя дългогодишен опит в работата на министерството. Времето ще покаже.
Г-н министър,
Наскоро Министерството на финансите и делегацията на Европейския съюз в България са дали разрешение за независим частен одит на търга по програма ФАР номер 9812, за информационна система на земеделските земи. Какво налага одитът да се прави от частна, а не от държавна институция - като Държавния финансов контрол например?
С уважение: Валентина Узунова, председател на Съюза на селската младеж в България
Именно Държавният финансов контрол в края на м. г. е приключил одита по тръжната процедура и оценката на постъпилите предложения. В момента приключва плановата проверка на Сметната палата по проект БГ9812 "Помощ за развитието на пазара на земя в България". Сметната палата е независима при осъществяване на своята дейност. Моето становище е, че ДФК и Сметната палата са двата компетентни органа и проверките от тях са част от схемата за контрол на договорирането и усвояването на средствата по програма ФАР.
Г-н Дикме,
Колко от бившите ловни домове са продадени на безценица? Правени ли са проверки и на други приватизационни сделки в ресорното ви министерство и дали ще разваляте нередовни договори?
Веселин Никифоров, Велинград
В резултат на извършената реформа в горския сектор от съществуващите до 1999 г. горски стопанства беше извадена стопанската дейност и прехвърлена в т. нар. държавни горски фирми - 16 на брой в началото, които след това бяха разделени на 64. Стартирана бе процедура за приватизация и така след раздробяване държавните фирми стават частни, като придобиват и материалния фонд - техниката, административните сгради, ловните домове и т. н. В момента комисия анализира всичко, което е излязло от горската система и е преминало в частни ръце. Във всеки случай това е в размер на милиони левове. Друга комисия анализира финансовото състояние на останалите 22 неприватизирани горски фирми.
Сред примери за неправомерно разпореждане с имоти, държавна собственост, станали нарицателни през последните месеци, бих посочил отново ловен дом "Чукурска поляна" над Ракитово - масивна сграда върху площ от 167 кв. м заедно с инвентара, предадена към активите на "Сютка" само за 7200 лв. Сградата е построена с доброволен труд от служителите от Горско стопанство-Ракитово, финансирана е от бившия Комитет по горите и от стопанската дейност на бившето горско стопанство, сега Държавно лесничейство (ДЛ)-Ракитово. Почти по същия начин са прехвърлени и други ловни домове като "Дряна", собственост на Плевенското държавно лесничейство, и "Кордела", собственост на ДЛ-Черни Вит, и др.
Министерството на земеделието и горите чрез отдел "Следприватизационен контрол" прави ежедневни проверки на приватизационните сделки. При констатирани неизпълнения на поетите задължения се начисляват неустойки, а при тяхното невнасяне министерството пристъпва към разваляне на сделките по съдебен път.
Г-н министър, не знам как ще се преборите с бракониерите и подпалвачите на горите. Но кажете докога лесничеи и стражари ще карат потрошени "Ниви" и с голи ръце ще се борят срещу "борчетата" с джипове?
С уважение: Свилен Томов, Попово
От предвидените бюджетни средства на Националното управление на горите за т. г. за охрана на горските територии са закупени 42 автомобила с висока проходимост и подходящи за движение по горски терени. Водят се преговори и с Министерство на отбраната за предоставяне на коли от автопарка на ведомството. А що се отнася до "голите ръце", искам да поясня, че съвсем скоро за горската стража ще бъдат осигурени над 300 пистолета, 50 пушки, бронежилетки и мобилни телефони. До юли очакваме да приключи преобразуването на два военни хеликоптера за нуждите при гасене на пожари, това подчерта държавният глава Георги Първанов на срещата ми с него.
По-важното е, че освен техническото обезпечаване на горската стража земеделското министерство предприе промени в горското законодателство за затягане на охраната в горите. Глобите за посегателите на горското богатство се увеличиха многократно. С министър Георги Петканов подписахме инструкция за взаимодействие между МВР и МЗГ по опазване на горския фонд на страната ни. Между НС "Жандармерия" и НУГ бе подписан договор за извършване на специализирани акции за проверки по законния произход на дървесина.
Агенцията за държавни вземания също е привлечена като партньор в борбата с бракониерите. Нейната роля е особено важна при принудителното събиране на публични вземания и извършване на продажба на отнети в полза на държавата вещи. Към НУГ е създаден и Национален консултативен съвет с цел подпомагане при изпълнение на държавната политика по охрана на горите и дивеча.
Г-н министър, миналата седмица много се говори за това, че сме отворили глава "Земеделие" в преговорите с Европейския съюз. Аз съм пенсионер, следя вестниците, но виждам и на какъв хал е българското земеделие. Затова ви моля, пояснете ми какво ще последва от тези преговори за българския селянин?
С уважение: Добрин Ковачев, Стара Загора
Г-н Ковачев, искам да ви уверя, че започването на преговорите с Европейския съюз по глава "Земеделие" е положителен сигнал за предприетите мерки и протичащите реформи у нас в областта на селското стопанство. Ние успяхме да изтеглим отварянето на главата със 7-8 месеца и това е безспорен успех на правителството. Глава "Земеделие" е една от най-трудните в процеса на преговорите за присъединяване към ЕС.
В момента на присъединяването си България ще приеме общата селскостопанска политика на ЕС, което означава, че ще ползва и общите европейски средства за селско стопанство наравно с другите страни-членки. Тогава българските селскостопански производители ще почувстват реално помощта на Евросъюза. Изискването към България по време на преговорите по глава "Земеделие" е да уеднакви стандартите на произвежданите у нас земеделски продукти с тези на страните от ЕС. Това ще доведе до повишаване на конкурентоспособността и увеличаване на експортните възможности на българското земеделие.
С представената позиция за преговори по глава "Земеделие" ние също имаме искания към ЕС за два преходни периода. Единият е в рамките на три години и той предвижда след като влезем в съюза на България да бъдат предоставени права за засаждане на 190 хил. декара лозя за производство на грозде, за производство на качествени и регионални вина.
Другият преходен период е също за три години и предвижда да бъде дадена възможност на български предприятия, преработващи сурово мляко, което не отговаря на изискванията на ЕС, да могат да реализират продукцията си на вътрешния пазар. България ще отстоява своите позиции и по отношение на производствените квоти, от които зависят и директните плащания, които ще получават нашите земеделски производители.
Г-н Дикме, не знам дали сте искали заем от банка срещу земя, но от няколко години се опитвам да я заложа и не мога. Банкерите ми казват, че трябва да си заложа апартамента. Може ли фонд "Земеделие" да ми помогне, за да отглеждам лавандула в наследствената земя на баща ми?
С уважение: Крум Момчилов, Кюстендил
Да, бихте могли да кандидатствате за финансово подпомагане чрез фонд "Земеделие". Това би могло да стане както по програма САПАРД, така и чрез националните схеми на фонда. За отглеждане на лавандула, разбира се, бихте могли да ползвате наследствената си земя и ако тя отговаря на съответните почвено-климатични изисквания на фонда, да получите финансова помощ по някоя от неговите програми.
По инвестиционната програма "Растениевъдство" бихте могли да получите пряко кредитиране от фонд "Земеделие", при условие че земята Ви е до 50 дка. Ако площта е по-голяма, тогава кредитирането се извършва от нас чрез инвестиционните банки. Заемът е със срок 48 месеца, като гратисният му период, през който се погасяват само лихвите, е 18 месеца. Собственото ви участие в проекта е 30%.
Фонд "Земеделие" би могъл да приеме като обезпечение и недвижими вещи, стига те да могат да покрият размера на кредита. Ако обаче сумата, от която се нуждаете, е по-голяма, отколкото е размерът на обезпечението с недвижима собственост, то тогава имате възможност да предоставите друг залог - машини, съоръжения, селскостопанска техника, транспортни средства, материали, продукция, стоки, селскостопанска продукция, животни и разбира се - валутни средства, ДЦК, банкови гаранции. Програма САПАРД също дава възможност на желаещите да отглеждат лавандула. В случая трябва да кандидатствате по мярка "Инвестиции в земеделски стопанства".
Г-н министър, с няколко братовчеди искахме да вземем заем и да построим малка оранжерия за краставици. И понеже много се говори за програма САПАРД, решихме да опитаме. Когато обаче ни казаха какви документи трябва да подготвим, се убедихме, че тази програма не е за българския селянин. Вие как мислите?
Иван Поптодоров, Първомай
Съгласен съм, че необходимият комплект от документи за кандидатстване по програмата е голям, но ние работим много сериозно по въпросите за облекчаване на процедурата. Програма САПАРД е програма на Европейската комисия. Условията за кандидатстване са определени не от българска страна, а от страна на комисията. Още в началото на моя мандат съвсем отговорно заявих, че ще направя всичко възможно условията по програма САПАРД да станат по-достъпни за българските стопани. В рамките на многократните ми срещи с представители на Евросъюза съм повдигал въпроса за необходимостта от промяна на критериите за кандидатстване по САПАРД в България и ще направя предложение, което да бъде разгледано от Европейската комисия.
Програма САПАРД е една надеждна и добре работеща програма. И доказателство за това е върнатото доверие на банкерите към програмата. Преди две седмици в земеделското министерство беше подписан меморандум за съвместна дейност по реализиране на проекти по САПАРД с търговски банки, които изразиха готовността си да участват в схемите за финансиране по програмата. Те няма да изискват от земеделските производители никакво обезпечение, не е необходимо и кандидатът да има някакви средства. Достатъчно е желаещите да получат кредит по САПАРД да представят добри проекти, за да получат 100% финансиране.
Уважаеми г-н министър, радвам се, че от страниците на "Сега" имам възможност да задам един въпрос, който от доста време вълнува мен и моето семейство. Кога най-после у нас ще се създаде реален пазар на земеделска земя? Какви конкретни действия в тази посока планира вашият екип? Сигурна съм, че отговорът ви ще е изключително важен и интересен за всички дребни собственици, които нямат никаква възможност - нито физическа, нито финансова, да стават земеделци и едничката им надежда е да продадат имота си изгодно. Благодаря за вашето внимание. Желая ви успех!
Б. Динкова, София
Това земята да стане привлекателна както за българския земеделски производител, така и за чуждестранния инвеститор, зависи преди всичко от спирането на процеса на раздробяване на земеделските земи. Тогава ще бъдат създадени и условия за уедряване на селскостопанските ниви, и предпоставки за ефективно земеползване и раздвижване на пазара на земеделски земи. Само модернизираното съвременно обработване на земята ще създаде предпоставки за създаване на реалния й пазар. Това обаче ще е възможно едва когато процесът на нейното раздробяване спре и нивите бъдат окрупнени. Така показва и опитът в развитите европейски страни.
Пазарът на земеделски земи в България се определя предимно от търсенето и предлагането и държавата не би могла да се меси пряко в пазарните отношения. Но би могла да създаде условия за тяхното ефективно развитие.
|
|