В края на юли и началото на август зачепкахме мощите на Йоан Кръстител (или на друг някого тленните останки) и дочепкахме до сърдечния изблик на Божидар Димитров за шибания народ и шибаните колеги... Това сепна колегите журналисти (нешибани, разбира се) от отпускарската дрямка и те занамекваха, че Димитров трябва да бъде уволнен от Борисов за цветистия си език. Колоритният изказ обаче доста често допада народу, самият премиер трупа точки с подобен изказ ("видях я да плаче и го набих"), та едва ли ще мъмри министъра без портфейл за тази съвсем човешка изцепка. За нашия народ има и принизяващи възклицания: ("Не сме народ, а мърша", изплака дядо Петко Славейков). А ние си го уважаваме Славейкова и сме го турили да седи на площада за вечни времена. Така и трябва.

Работата е там, че комплексът за малоценност и манията за величие често вървят ръка за ръка и са двете страни на една монета, с която по-невротизираните народи плащат членски внос в общия свят. Невротизираният народ често мисли себе си с два мозъка. Единият е мозъкът на самоокайването и нихилизма - за него всичко тук е нищета, простотия, крадливост и глупост. Другият мозък е склонен към възпламенявания и лозунги от националистически тип - "България над всичко", а родината и татковината му се привижда като читалищен салон, гдето непрекъснато някой самодеен Крум пие вино от черепа на Никифор



за патриотична педагогика на подрастващите



На министъра подобава уклон към второто - и като поведение, и като реч. Ето това - поведението, си е съвсем вред с Божидар Димитров и мощите на Предтечата. "Аз се надявам, че това (находката - бел. ред.) ще направи Созопол и обект на поклоннически туризъм и моят роден град освен слънце, пясък, море - е, и малко алкохол - ще предлага и една духовна радост за милионите вярващи по света", заключи той, все в унисон със стремежа си за повече експресия в приказката. Нищо лошо, тъкмо напротив - и за експресията, и за Созопол, и за страната.



Но сега нека и ние да помислим с два мозъка



Всеки по-голям град, всеки по-известен храм съхранява мощи и реликви, с които, от една страна, прави религиозна спойка между вярващите от съответния етнос, от друга - привлича тълпите за т. нар. поклоннически туризъм. Знаете ли що народ се тълпи в Истанбул, за да види "отпечатък от стъпката на Пророка", в Йерусалим - за да види гроба на Бога, знаете ли колко спор има къде точно е роден Буда, в Лумбини, Капилешвар или другаде, за да запристъпят нататък поклонниците? Ако знаете, добре. Ако цените тези неща, още по-добре. От тази гледна точка дали челюстната кост е действително на лице, зовяло се Йоан някога, или не е, е крайно малозначително. Атаките срещу находката от български научни среди със съмнения в нейната автентичност са най-глупавата част от спектакъла. Не автентичността прави култа, а мозъкът. Реликвата не я прави костта, а реликварят.

Докарваха ли автобуси от цялата страна трудещи се другарки и другари, за да се поклонят пред мумифицираното тяло на Георги Димитров в мавзолея? Докарваха. Ако това не беше автентичното тяло на Георги Димитров, а восъчният му макет, или само костите му, или само писалката му, щяха ли пак да докарват автобуси другарки и другари? Щяха.

Бие ли път мюсюлманинът от другия край на земята, за да обиколи Каабето в Мека? Бие. Ходил ли е Хаджи Генчо до Божи гроб, за да има после титул пред името си и уважителност сред съгражданите си? Ходил.

Министрите, кметовете, хотелиерите, ресторантьорите и туристическите агенции следва да мислят с този мозък. Ние от медиите също следва да го имаме предвид и да му отдадем дължимото. Да не говорим, че за вярващите находката действително ще се превърне в обект на култ и - кой знае - може би ще бъде душеспасителна, изцеляваща вещ.

Но понеже не сме министри, а скромни списователи, като освен това пишем в свободен вестник и свободна страна, ще употребим и втория си мозък. Той ни казва,



че това са глупости



Тези глупости не са наше изобретение; те са част от световното суеверие, остатък от идолопоклонническите практики на човечеството.С коя точно част от мозъка е свързана нуждата от сакрализация и фетишизация на предмети и останки науката още се мъчи да разбере. Ясно е обаче, че такава нужда имат милиони хора и по света, и тук. А ролята им в социалните и политическите практики далеч не е маловажна. Какво бяха т. нар. Димитровски стаи в училища и казарми, ако не заместител на отречения олтар, място за поклонение, идеологическа ритуалистика и опит за единение с нетленния абсолют? (В случая разбиран като постигане на вечност чрез жертва за добруването на колектива, на класата, на човечеството и вида).

Светът трудно се отърсва от суеверията си; когато носят печалби за туризма, е още по-трудно. Мощите на Йоан Предтеча показват, че сме част от света - ни по-лоша, ни по-умна.

Но имаме право и на втори мозък - то е чудесно. Нито партията, нито църквата могат да попречат.*

-----

Бройката мозъци не е бреме. Според Карла Бруни Саркози имал шест мозъка, затова го била харесала. Как ги е сметнала, тя си знае, нам и два стигат.