Държавата отново поднови дебата за реформата в средното образование и потвърди намерението си да финансира частните училища и детските градини така, както го прави и с държавните. Според просветното министерство това е полагаема се държавна грижа и с подобна мярка достъпът до частно, подразбирай по-добро и конкурентно образование, ще се разшири. Субсидията ще повиши конкуренцията и ще позволи на повече деца да учат в частни училища, твърдят експертите.

Тази обосновка би била логична, ако не бе съпроводена от серия от спорни тези, които рискуват да настроят допълнително обществото срещу една отдавна назряла, макар и чувствителна, промяна. И е странно, че министерството на образованието подценява най-сериозния аргумент в полза на ваучерите - ангажимента на държавата към всички нейни данъкоплатци, включително и по-богатите.

"В името на конкуренцията" често се използва като мантра. В случая с частните училища се предполага, че формата на собственост е ключова за конкуренцията. В светлината на тази логика частните училища се представят като поначало свободни, жизнени институции, които конкурират лошата държава и дори само за това са нужни и полезни.

В образованието обаче пазарът не е чист и обичайните логики не вървят. След промените в България съществува свободен избор на училище в условие на силно централизиран учебен процес. Конкуренция между училищата съществува, независимо от това има или няма частни институции, защото те се борят за ученици и субсидия. Тази конкуренция обаче е ограничена. При централизиран учебен процес дори при наличието на частни училища свободата на инициатива не касае самите учебни часове, програми, училищни планове. Казано по-цинично, частните училища конкурират държавата в това, което тя през годините е престанала да осигурява - добри заплати на учителите, храна и транспорт, допълнителни занимания след учебно време, нормална среда и сигурност за децата.

Дори да имаше повече свобода, предлаганата услуга тук е малко по-различна от здравеопазването например. В здравеопазването всеки може да избере дали да се оперира в държавна или частна болница, без да плати на теория нищо над поеманото от държавата. Точно тук е и голямата разлика между здравеопазване и образование. Докато решението да се лекуваш в частна болница касае в повечето случаи еднократна услуга, при която може да не се стигне до доплащане, решението да запишеш детето си в частно училище е свързано с дългосрочен финансов ангажимент. Това е равносилно на съгласието години наред да плащаш високи такси - дори и след въвеждане на ваучерите. Т.е. от плодовете на конкуренцията могат да се възползват само определен кръг заможни хора. Така, дори да се съгласим, че частните училища предлагат по-добро качество от държавните, това може да радва само част от обществото.

След като това е услуга, от която могат да се възползват малцина, при това в условия на свободен избор, възниква въпросът длъжна ли е държавата да осигурява финансиране за нея. И не е ли достатъчно, че тя вече е осигурила възможност на въпросното дете да се обучава в държавно училище?

Тук отговорът е записан в Конституцията и той е достатъчно силен като аргумент, за да обезсили останалите уговорки. Правото и задължението на държавата да те образова са гарантирани по Конституция. Срещу това и други гарантирани права гражданите плащат данъци, а държавата на свой ред отпуска финансиране. Т.е. позицията, че дадена група не следва да ползва правата си, защото може да си позволи да мине и без държавата, рискува да превърне тези данъкоплатци в нейни врагове. Наистина нищо не пречи те да спрат да се държат солидарно, плащайки данъци, и да започнат да се ползват напълно частно от богатството си. Това е равносилно на по-бедно и социално разделено общество.

Въпреки солидността на този аргумент просветното министерство прави всичко възможно да не гарантира, че отпусканата за всяко дете субсидия ще отиде наистина при родителите. В проектозакона за училищно образование само се казва, че частните училища получават същата издръжка за 1 дете, която се полага на държавните и общинските заведения. Ако частните училища на свой ред не намалят таксите, каквито гаранции в закона не може да има, финансирането ще стане двойно - и през такси, и през държавата. Това означава да увеличим неравенството в образователната система, защото частните училища ще получат ново предимство. Законопроектът не предвижда и никакви контролни правомощия на финансиращите органи - общините, които само ще прехвърлят полагаемата се субсидия по банковите сметки на училищата.

Дебатът за ваучерите и отпускането на бюджетно финансиране за частни институции в името на достъпа до образование неминуемо повдига и огледален въпрос - прави ли държавата достатъчно за онези деца, които отпадат от училище или минават през него, без въобще да научат български. Години наред просветното министерство продължава да споменава отпадащите ученици и други уязвими образователни групи само по линия на осигурявания от държавата безплатен транспорт до съседни населени места. Купищата външни оценявания, които министерството провежда на образователните институции, така и не доведоха до програма, която да помогне на най-слабите от тях да бъдат по-добри. Ако беше свършило това, министерството нямаше да изпада в капана на неминуемото противопоставяне на децата на бедни и богати.