Проф. д-р Георги Бакалов е роден през 1943 г. в Неврокоп (днес Гоце Делчев). Завършил е Софийската духовна семинария, а след това история и философия. Професор е по византийска история и християнска култура. От 1993 до 1999 г. е декан на Историческия факултет в СУ "Св. Климент Охридски". На 30 септември м. г. правителството го назначи за шеф на архивите.
- Проф. Бакалов, министър Николай Младенов заяви пред Анадолската агенция, че България е последната държава, която ще създава трудности на Турция в процеса й на присъединяване в ЕС. Ние обаче имаме условие за обезщетяване на бежанците от Одринска Тракия. Да не би да сме се отказали?
- От това, което ми е известно, няма такива изгледи. Напротив, в МВнР има постоянна комисия, в която има и наши представители. Тя работи по въпроса за документиране на имотите на физически лица, общински организации, държавни и църковни имоти. Това е процес, който върви отдавна, но му се даде тласък от 2008 г. Тогава стартира програмата "Български имоти и имоти на български бежанци от Югоизточна Тракия и Мала Азия". От тогава до сега се събраха значително количество документи. От 2009 г., когато се отвориха част от тези документи и хората получиха достъп до тях, около 5800 души са идвали за справка лично и около 6800 - по кореспондентен път, което означава, че са изпълнени около 12 000 заявки. Изпратени са на хората около 25 000 ксерокопия на документи, които се съхраняват в нашите архиви, вкл. и териториалните. Понякога нещата са много сложни, защото се явяват много наследници за един имот. Стойност за хората имат документи, които са свързани с притежание на крепостен акт, или тапия. Тя се издава на османотурски. Досега сме получили 2500 юридически сигурни документа, предадени ни от българи. Това са ксерокопия на документи и те вече могат да свършат работа при предявяване на някакви претенции. Но решението на този въпрос е чисто политическо.
- Продължава ли събирането на тапии и в момента?
- Да, този процес не е прекъснат. Отворен е януари 2009 г., бумът беше първите 6-7 месеца на м. г. и продължава и досега с малко спадане на темпото. Защото мнозина вече знаят, че за да предявят претенции, трябва да имат оригинален документ. А такива документи се намират или в общините в днешна Турция, в Одринска Тракия. Или във вилаетския архив в Одрин, или в Държавния архив в Истанбул.
- Турция на практика осигури достъп на български граждани до турските архиви. Проблемът е, че там документите са на османотурски. Има ли българи, които намират начин да си заведат преводач и да се ровят в тези архиви.
- Трудничко е, защото в самата Турция не са кой знае колко на брой специалистите, които могат да четат османотурски. Това изисква наемане на адвокат, той да наеме преводач-специалист, да издири в съответния фонд необходимия документ, след това да бъде регистриран по съдебен ред. Това е по силите на един по-платежоспособен човек. Има и такива, защото по някой път става дума за имоти с огромна стойност. Все пак ние имаме документи за 100 селища само в Одринска Тракия, а колко са в Мала Азия, колко са в Егейска Тракия, тепърва трябва да се уточнява.
- Имате ли идея колко струва едно издирване на документ за собственост в Турция?
- Нямам представа, защото първо трябва да се знае дали е в общински архив, дали е в Одрин или Истанбул. Но съдейки по процедурата, която имаме тук - българският архив е един от най-отворените в Югоизточна Европа, с никакви ограничения в достъпа, - за да откриеш по нищожни данни следата на някакъв документ, се изисква квалифициран човек или група да го издири, докато го постави на масата за четене. Подобна е практиката и там.
- На каква стойност към днешна дата е описът на български имоти и имущество, останали в Турция?
- Този въпрос често се подхвърля в общественото пространство и се визират какви ли не числа. Ако мога да кажа само, че стойността на тези имоти може да варира от 10 до 20 млрд. долара. Казвам това, защото трябва много точна експертиза. Трябва да се имат предвид оценките на самите имоти към онова време - 1918, 1920 г., след това да се види стойността на отделните валути към турската лира и българския лев, след това да се отнесе към днешно време тяхната покупателна стойност. Тук се слагат и лихвите, и времето. Иначе самите имоти като стойност според някои са около 1.6 млрд. - 1.8 млрд. долара в момента, когато са били загубени. Но трайната им загуба и липсата на каквито и да е приходи от тези имоти, липсата на всякаква компенсация, умножени по времето, може би дават тези числа.
- В кой момент ще бъдат сложени на масата българските и турските претенции по този въпрос?
- Това е проблем, който може да бъде решен само с политическа воля от самите правителства на най-високо ниво. Защото въпросът има и друга страна. И Турция има такива претенции. 150 000 турци напускат нашите земи след Освобождението. Тези хора са продали или на безценица част от имотите си, или са ги изоставили. Знам, че неправителствени землячески дружества събират информация и знаят в кои части на българските земи са живели, какви имоти са притежавали. Т. нар възродителен процес има няколко етапа. Най-известен е този през 80-те години заради шума, който се вдигна, но подобни случаи има и в миналото. Турската страна има претенции за всички изселнически вълни. И на масата на преговорите ще излязат напред въпросите на аритметиката и на добрата воля.
- ВМРО искат референдум за членството на Турция в ЕС. Дали обаче едно такова запитване може да даде отговор на много по-големия въпрос - има ли място за исляма в ЕС?
- Не мисля, че такива въпроси трябва да минават с референдуми. Защото ако се направи референдума да има или не смъртно наказание за углавни престъпления, знаем, че резултатът ще бъде да има. На въпрос трябва ли без съд да се конфискуват имоти на уличени в неправомерно забогатяване референдумът ще даде пак същите отговори. Референдумът не е панацея за отговор на такива въпроси. Той трябва да се отнася до неща, свързани с процеси с далечен прицел - от 20-30 години, в развитието на държавата и нацията. Докато въпросът с влизането на Турция в ЕС не зависи от нас.
- Все пак вашето мнение - може ли ислямът да повлияе негативно на ЕС?
- Опасен е радикалният ислям. Ислямът сам по себе си, ортодоксалният, не е опасен. Това е друга религия, със своите традиции и обичаи. Опасен е ислямът, в името на който се правят неща, за които не можем да прочетем в нито един текст на Корана. В този смисъл опитът да говорим за преодоляване на ислямската гетоизация в големите градове на Европа е безсмислено. Дори най-радикалните ислямисти произхождат от тези среди, от второ и трето поколение ислямисти, заселили се в Европа - Холандия, Франция. Европейският либерализъм достига до самоубийствени решения понякога. И това е един от най-големите дефекти на демокрацията. Смятам, че една култура, която не иска да съжителства с нашата на базата на консенсуса, трябва да бъде ограничавана.
- След 11 септември се смята, че ислямът става все по-агресивен. Застрашена ли е България от тази агресия?
- България не може да прави никакво изключение. Един тривиален спор, който се води у нас, е за ислямската дъга. Ако погледнете топонимно по картата - от Цариград през Егейска Тракия, Рило-Родопската област към македонските планини и Албания, - този регион още в османската империя съзнателно е бил ислямизиран, за да поддържа гръбнака на империята. Там има недопустими попълзновения на хора главно от Саудитска Арабия, Египет, от Йордания. Те проповядват радикалния ислям. Дълго време този регион беше оставен под наблюдение на ДПС.
- А по-рано имало ли е нашествие на радикален ислям по нашите земи?
- В 30-те и 40-те години на миналия век сред помюсюлманчените българи се заражда едно движение на родинците. Казва се "Дружба, Родина". Това са хора, които държат на две основни неща - ислям, но на български, Коранът да се чете в джамиите на български. Имената не е необходимо да бъдат на арабо-турски. Могат да си бъдат и български. Лоялност към българската политическа система. Бедата е, че това движение на родинците, което в момента се възражда бавно, има големи успехи и до голяма степен откъсва българите мюсюлмани от всякакви радикални влияния, които могат да идват. Но идва 9 септември и ги обявяват за фашисти. Тормоз, разстрели, разтурване на организацията. През социализма влизането на външни граждани беше почти невъзможно, но след 1990 г. проникнаха тези пропагандатори и много български мюсюлмани бяха изпратени и подготвени в духа на радикалния ислям.
- У нас рядко се говори за случващото се в Турция в момента. Застрашена ли е доктрината "Ататюрк", имайки предвид арестите на висши военни и съдии от ислямисткото правителство на Ердоган?
- Моите лични наблюдения, макар че човек може да се произнесе по тези въпроси само ако работи в специалните служби, е, че има един отлив от кемализма в Турция. Въпреки че и сега, където да отидете, виждате неговите портрети. Това е традиция, която се поддържа, но без ентусиазъм. Докато военните имат своите позиции и зад тях стоят САЩ.
|
|