Две големи липси в системата на висшето образование са показателни за деформациите на образователния и трудовия пазар у нас. Думичката "качество" дефилира за пръв път в Закона за висше образование едва през 2004 г. след раковото разрастване на системата, но се превърна в изпразнена от съдържание езикова брошка. Държавата така и не намери сили да изпълни закона и да обвърже субсидията на висшите училища с оценката им от акредитацията, и може би за добро. В това се оглежда мълчаливото признание за провала, наречен акредитация.
Празна остана и друга ниша. Въпреки неколкократните опити на различни асоциации и социологически агенции да съставят рейтинг на висшите училища, такъв така и не успя да се утвърди. Причините за това са много. Първите рейтинги правеха опит да класират университетите като цяло, противопоставяйки много различни висши училища, без да отчитат качеството в отделни професионални направления. До набирането на достатъчно информация от страна на акредитационната агенция за лаборатории, научна дейност и др. (тази полезна информация така и не стана достатъчно публична), първите рейтинги даваха прекалено висока тежест на мнението на студентите и не успяваха да включат по непротиворечив начин работодателите.
Късната поява на подобни класации и проблемите могат да се обяснят и с липсата на среда, която да ги поддържа. Пазарът на труда дълго време не се интересуваше от дипломите и продължава да крие доходите на заетите, а ударната масовизация разми мотивациите за избор на висше училище.
След ентусиазма и скандалите около първите опити просветното министерство реши да инвестира ресурс и обяви обществена поръчка за изготвяне на рейтинг, спечелена от консорциум ИОО-МБМД. Този рейтинг ще бъде по професионални направления и ще отчита голям спектър от критерии. Паралелно с това се говори за британска агенция, която ще оценява научната дейност на университетите, макар че такъв конкурс още не е обявен.
На този фон екип от Факултета по икономически и социални науки в Пловдив и катедрата "Икономическа социология" към УНСС разработиха индекс за оценка на конкурентните позиции на университетите на пазара на труда. Екипът изхожда от безспорната връзка между висше образование и пазар на труда и си поставя ограничена цел - да изследва индивидуалните ползи, които се реализират на пазара на труда. Тази оценка следва да се възприема само като един модул от една комплексна система за оценяване на висшите училища, изтъкват от екипа.
Екипът предлага индекс, съставен от три показателя - пазарно равновесие, пазарна реализация и пазарна стойност. При първия показател се отчита делът, който съответният университет държи на образователния пазар в дадено професионално направление, тоест каква част от общия брой на студентите в тези специалности приема, спрямо дела му на трудовия пазар. По-доброто представяне на трудовия пазар спрямо образователния е знак за конкурентно предимство на съответния университет и обратно.
При реализацията екипът е предпочел квотна извадка, вместо да изследва съвкупния трудов пазар. В нея са включени 100-те най-големи предприятия за 2009 г. и структуроопределящите предприятия по области, наред с неспециализираната администрация - централна и местна. Тук е търсена близост с методиката за определяне на борсовите индекси на капиталовите пазари, при което се включва борсообразуваща извадка от компании.
Вторият показател - пазарна реализация, отчита съответната длъжност, заемана от възпитаниците на отделни университети -ръководна, аналитична или приложна. Те са с различна тежест при определянето на оценката. Третият показател - за пазарната стойност - доходът на наетите, върви ръка за ръка с най-много уговорки. При него голяма част от попадналите в извадката 880 млади специалисти (до 35 г.) е отказала да посочи конкретно възнаграждение с аргумент "фирмена тайна". Така резултатите за заплатите са представени в диапазони. Изкривяванията и тайнството при доходите са причина екипът да се откаже да придава по-висока тежест на този показател.
Така съставеният индекс е приложен спрямо четири от най-масовите професионални направления - икономика, администрация и управление, математика и информационни технологии, инженерни специалности, в които са записани над 50% от студентите у нас. Наред с това в анкетите са включени и въпроси извън оценяваните критерии, които потвърждават деформациите и на двата пазара. Всеки десети например е назначен на длъжност, която не отговаря на неговата професионална квалификация. Личните, бизнес и политически връзки се приемат като конкурентно предимство, а не пазарна деформация. При младите е налице голяма мобилност - за 57.4% заеманата работа не е първа, а лоялността към работодателя при негативна промяна на условията на работа рязко пада. Успехът от дипломата като предопределяща за пазарната реализация се поставя на по-задни позиции.

Отношение към успеха от дипломата като фактор за реализация /в%/*

Университет	първо място	последно място
1. СУ	8.5	14.9
2. УНСС	6.6	18.2
3. НБУ	0	47.1
4. ПУ	11.5	23.1
5. ИУ Варна	4.7	14.1
6. СА Свищов	5.2	14.4

*От анкетираните е искано да подредят различни фактори с отношение към професионалната реализация.