|
| Оказва се, че българските инженери не са достатъчно квалифицирани за работа на модерни инфраструктурни обекти в Азия. |
Анализите за глобалната икономика недвусмислено сочат, че бъдещето е на Изток, накъдето през последните години се пренася световното богатство. Фирмите от Уолстрийт, които преди обикаляха света, за да убедят правителствата на развиващите се страни да разпродават активи на чуждестранни инвеститори, сега пътуват, за да се снабдят с кредит от богатите на кеш държави от Изтока. Както вече се казва на жаргона на Уолстрийт: Shanghai, Mumbai, Dubai or Good-bye. Очаква се към 2025 г. (а дори и по-скоро) Китай да бъде втората по големина световна икономика и водеща военна сила, а Индия и Русия да развият силния си потенциал за растеж. Икономиките на държавите от БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) вероятно ще се изравнят с БВП на страните от Г-7 към 2040 г. - 2050 г. Всичко това не са вестникарски прогнози, а изводи от доклада на Националния съвет по разузнаване на САЩ "Глобални тенденции 2025: Промененият свят". От него става ясно, че в близките години и десетилетия светът ще гледа към Азия.
"Разберете -
целият свят е в Китай, а нас ни няма!
По телевизиите им текат румънски реклами, в Пекин има цял руски квартал, чува се сръбска музика, разхождат се македонски бизнесмени, а ние не присъстваме там по никакъв начин", разказва Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който наскоро е прекарал цял месец там.
Поне от 10 години насам родните политици говорят колко е хубаво да се засилят връзките с Китай, Индия, Индонезия, Тайланд, Виетнам и останалите развиващите се пазари в Югоизточна Азия. Ентусиазмът обаче бързо се изчерпва с поредната екзотична екскурзия на високопоставени особи из Азия. Затова и статистиката е безпощадна. За периода 1998 г. - 2009 г. България е привлякла нищожните 11 млн. евро китайски инвестиции, сочат данните на министерството на икономиката и енергетиката. Цифрите за Индия и страните от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия) са още по-отчайващи: Индия - 5.5 млн. евро, Сингапур - 12.7 млн. евро, Тайланд - 0.1 млн. евро, Малайзия - 0.2 млн. евро, Индонезия - 1.1 млн. евро, Виетнам - 1 млн. евро, Филипините - 0 евро. Само с Корея и Япония ситуацията е по-добра, макар че отношенията с тези две държави са далеч от потенциала си.
България силно изостава и по отношение на търговските си връзки с региона. Българският износ за страните от АСЕАН плюс Китай, Индия, Япония и Корея е едва 4% от общия износ на страната през м. г. Като сума това прави 472 млн. евро. Вносът от региона също е само 4.6% от общия внос, т. е. 773 млн. евро, обяснява Дияна Найденова, шеф на дирекция "Външноикономическа политика" в икономическото министерство.
Не може да се отрече, че през последната година икономическото министерство засили активността си към региона. Например през октомври м. г. с огромна бизнес делегация от над 100 фирми у нас пристигна Си Дзипин, зам.-председател на Китайската народна република (КНР). Подписаха се 6 договора между български и китайски фирми за 850 млн. долара, като основният от тях беше контрактът за купуване на електролитна мед от България за рекордните 800 млн. долара. Хубаво беше също, че България все пак успя да участва на "ЕКСПО Шанхай 2010" въпреки поредната доза скандали за пари. Пробив беше и подписаният при юнското посещение на Трайчо Трайков в Китай меморандум за изграждане на българо-китайска индустриална зона до София, край Божурище, където ще оперират предимно китайски компании. Кабинетът се хвали и с контракт, чрез който българска компания ще изнесе в Китай технология за леене под налягане на джанти и други части за автомобили.
Завърнал се от Шанхай, Трайков обяви, че сред основните цели в икономическата му стратегия е
България да се превърне във "входна врата в ЕС"
за търговските потоци от Азия и най-вече от Китай. Лошото е, че почти няма страна от ЕС, която да не иска същото. Унгария например има доста голяма преднина в това отношение.
Истината е, че пред икономическото партньорство на България с Азия стоят много проблеми. Първо, България е сравнително непозната в Китай, а и родният бизнес не може да преодолее трудностите от разликата в мащабите. "Европа вече си е дала сметка за това, че Китай е необятен пазар и предлага невероятни възможности. Там вече има регистрирани представителства и филиали на над 2500 италиански фирми, 5000 германски фирми и т. н., което им дава възможност да участват в местния тръжен процес, да печелят проекти. Много от тях имат успех, който буди благородна завист", разказва зам.-председателят на Българската търговско-промишлена палата Георги Стоев. През м. г. например малка френска дизайнерска компания с 4-ма души персонал спечелила търг за архитектурен проект на стойност 15 млн. евро. "За съжаление България за момента изпуска този шанс", твърди Стоев.
Китай усилено работи за обновяване на инфраструктурата си, което е добра възможност за българския строителен бизнес, твърди експертът. Стоев разказва, че м. г. БТПП разпратила покана до всичките си членове да участват в грандиозен инфраструктурен проект на 80 км от Пекин за строителство и проектиране на пътища, мостове, пречиствателни станции, жилищни сгради и др. Идеята била българското участие да бъде в областта на техническия надзор и консултантските услуги. Проектът е възлизал на умопомрачителните 8 млрд. долара, т. е. колкото половината държавен бюджет на България. В крайна сметка нито една родна фирма не намерила сили да се яви на търга. "Може би страхът на нашите компании е, че като се отиде на място, ще има необходимост от допълнителна помощ, изясняване на законите, техническите детайли, което им е сложно. А може би
българските фирми все още се чувстват слаби
и не са готови за този огромен пазар. Другото може би е липса на информация", коментира Стоев.
"Как да сме конкурентни на китайците и как ще ни пуснат да строим там, при положение че за изграждането на магистрала в Полша неотдавна те предложиха двойно по-ниска цена в сравнение с европейските фирми. Те просто работят много по-евтино", коментира шефът на Камарата на строителите в България Светослав Глосов. Румен Йовчев от Браншова камара "Пътища" твърди, че българските фирми са твърде малки, а и неподготвени за китайските мащаби и изисквания. "Преди време ми предложиха да изпратя български инженери за консултантски услуги в Китай. Оказа се обаче, че китайците имат невероятно високи изисквания към работната ръка - поне 20 години опит на международни обекти, дори за ниските позиции. При това положение българските инженери са изключително неконкурентоспособни", разказва Йовчев.
Веселин Илиев от БСК пък смята, че е крайно време бизнесът и политиците у нас да започнат да изучават китайската култура и начин на правене на бизнес. "У нас трябва да стане ясно, че много от големите китайски фирми са държавни и са свикнали да работят с държавата. Те очакват подкрепа от правителството, а ние сякаш не разбираме това", твърди Илиев. Според него именно липсата на държавен ангажимент е провалила голяма инвестиция в производството на климатици у нас преди 4-5 години.
Изводът е, че правителството и бизнесът имат още много работа, ако искат да подобрят икономическите връзки на България с Азия. Идеята на Трайчо Трайков страната да се превърне в логистичен център за азиатското карго за ЕС не е никак лоша. Оказва се, че България има добри шансове за пробив в транспорта по въздух и по-малки - по море, макар въздушното карго да излиза по-скъпо. Проблемът обаче е, че идеята изисква доста инвестиции в инфраструктурата на пристанищата и летищата у нас. От ситуацията има изход само защото самите азиатци проявяват интерес към концесиониране на подобни обекти в България. Но те проявяват такъв интерес и към Гърция. Неотдавна се разбра, че за да привлече големи инвестиции от Азия, южната ни съседка е готова
да допусне китайския бизнес до стратегически отрасли
на икономиката си като транспорт и туризъм. Между Атина и Пекин се обсъждат сериозни проекти за пристанищата в Пирея, Солун и Волос, за жп линии, корабостроителници и др. Китайската компания COSCO реши да установи средиземноморската си база на пристанището в Пирея, което взе на концесия за 35 г.
Другата хубава идея е да се стимулират смесените индустриални зони. Въпреки че за това се говори от години и че в края на мандата си тройната коалиция дори създаде специална държавна компания за целта, България все още няма истински индустриален парк. Бъдещата българо-китайска зона край Божурище и българо-корейска в Перник могат да са първите стъпки в тази посока.
Едва ли за някого е тайна, че за да не се превърне в обикновена търговска борса на Азия, България трябва да привлича производства. Стимулите за инвестиране у нас не са малко - ниски данъци, приемлива цена на работната ръка, евтина и дори безплатна земя за приоритетни инвеститори, безплатно прокарване на инфраструктура до производствените бази. Новата идея на Трайков - да се раздават и пари кеш, съответно до 10% от стойността на вложението за преработващата промишленост и до 50% за иновации и научни изследвания, прави инвестициите у нас още по-апетитни. Големият проблем обаче е, че няма контрол върху стимулите, поради което хиляди декари земя и милиони левове ще продължават да отиват в джобовете на приближени до властта фирми, а не за истински инвестиции в икономиката, независимо откъде идват.
Що се отнася до търговията с Китай, България, без да иска, е попаднала в неочаквано добра позиция преди няколко години. Тогава Пекин пое курс към туширане на неравновесията в търговията с някои европейски страни, така че да не се получават огромни отрицателни баланси в търговския обмен между тях. Причината за новата политика не е само стремежът на Китай по-бързо да бъде признат за "пазарна икономика" от Световната търговска организация, но и желанието да засили вътрешното си потребление и да отговори на бунтовете срещу социалните различия в страната.
България просто става една от страните от специален списък, който е сред официалните приоритети на Китайската народна република. Това означава, че Китай е готов да купува от България. Затова от около 2 години насам България е включена в програма за износ на потребителски стоки за Китай, а от 1 година - и за храни и напитки. Новата политика веднага е дала резултат -
българският износ за Китай се е увеличил с 238%
през м. г. в сравнение с предходната. Според Георги Стоев скокът е само в секторите суровини и материали и за да има по-добър ефект, трябва да се включат още сектори. "Но за това е необходимо постоянство и информация", казва зам.-шефът на БТПП.
За да се прави бизнес с Китай, Тайланд или Виетнам, е важно да се опознаят културата и начинът на работа на хората в тази част от Азия. Затова помагат инициативи на ЕС като например Understanding China. Тя дава възможност на европейските фирми да научат правилата на бизнеса в Китай.
----------------------------------
По-известни азиатски инвестиции у нас
----------------------------------
1. Китай
- завод за асемблиране на телевизори във Велико Търново - SVA Group
- завод за автомобили край Ловеч - "Литекс Моторс" и Great Wall Motor Company Ltd.
- телекомуникации - ZTE и Huawei
- изграждане на сероочистващите инсталации на 5-и и 6-и блок на ТЕЦ "Марица Изток 2" - италианската компания "Идреко" и китайската "Инсигма"
2. Индия
- аутсорсинг център в София на ИТ компанията Sutherland Global Services
- завод за лекарства и хранителни добавки "Биомеда" в Пловдив, 61% от който бяха придобити от индийската фармацевтична компания Elder Pharmaceuticals
- производство на плодове и зеленчуци с експортна насоченост към ЕС - Nawdhari Seeds Pvt., Пловдив
- изграждане на вятърни мощности - "джойнт-венчър" между дъщерни компании на конгломератите от Германия и Индия Volkswind GmbH и Suzlon
3. Япония
- завод за производство на електрооборудване за автомобили край Ямбол "Ядзаки корпорейшън"
- ветроенергиен парк "Калиакра" - Mitsubishi Heavy Industries Ltd
- болница и банка "Токуда"
- завод за автомобилно оборудване в Мездра и Карнобат - корпорация "Сумитомо"
- търговия с автомобили "Ниссан"
- производство на електроника - Euro Tech
- проекти, финансирани от Японската банка за международно сътрудничество - рехабилитация на ТЕЦ "Марица Изток 2", разширяване на пристанище Бургас, удължаване на софийското метро и др.
4. Корея
- завод за силиконови трансформатори "Елпром трафо" в София - Hyundai Heavy Industries
- най-големият дистрибуторски продажбено-сервизен комплекс на "Хюндай" в ЕС
- изграждане на индустриална зона Перник - "Чойс" ЕООД
Виетамци влагат 20 млн. евро в българското земеделие
Азия не е само Китай и трябва да се знае, че големи възможности за родния бизнес има и в контактите с други страни от региона - Япония, Корея, Индия, Виетнам, Тайланд, Индонезия, Сингапур, Малайзия и т. н.
"Вече 18 години работя с виетнамци. Не познавам по-работливи, по-коректни и по-дисциплинирани хора от тях", обяснява бургаският бизнесмен Иван Василев. По време на българо-виетнамския бизнес форум в София през юли Василев подписа рамков договор с партньор от Виетнам за създаване на обща фирма, която върху 4000 декара в района около Ямбол ще произвежда виетнамски култури - зеленчуци и цветя, с цел износ към други европейски държави. Българският бизнесмен ще предостави терена, а виетнамците - технологията. Инвестицията ще е на стойност 15-20 млн. евро.
Десетки виетнамски компании проявяват интерес да правят бизнес с български партньори, личи по огромната делегация в София, водена от виетнамския зам. министър-председател Нгуен Син Хунг. В нея има представители на най-различни индустрии - петрол, газ, жп и минна промишленост, производство на цимент и стомана, транспорт, недвижимости, финансови услуги и др.
"Имаме интерес за сътрудничество с ваши фирми в областта на петролната и химическата промишленост", коментира пред "Сега" Ле Ксуан Хоанг, зам.-директор на Anpha Petrol, която е третата по големина компания в сектора във Виетнам. Според предприемача един от проблемите на бизнес партньорството с България е трудната транспортна връзка. До Ван То, който управлява огромна компания за производство на стомана, пък споделя, че за пръв път е в България и е дошъл, за да се запознае с условията за правене на бизнес тук и със стимулите за чуждите инвеститори. "Интересува ни какви преференции предлагате за инвестиции, какво е данъчното облагане и какви са цените на земята в България. Проявяваме интерес не само за търговия с България, но и за производство", казва бизнесменът.
Виетнам отдавна поставя въпроса за достъпа до българския пазар на работна ръка оттам, но в условията на криза и висока безработица това не е приоритет за България, твърдят българските власти.
Големи, но неизползвани възможности бележи и бизнес партньорството с Индия. "За съжаление България все още е твърде непозната в Индия, а и бизнесът ни трудно пробива там, защото се искат големи финансови вложения", коментира търговският представител на България в страната Илия Деков. Добрата новина от последните месеци е ИТ проектът за разпространение на високоскоростен интернет в Индия на основателите на "Орбител" Николай Горчилов и Виктор Францес. Според Деков българският бизнес има място в ИТ и телекомуникационния сектор в Индия, а също и във фармацевтиката и военната промишленост.
По-развито е партньорството в инвестиционните проекти на България с Япония и Корея, макар че и то е под потенциала си. Добра база за бизнеса с Корея е договореното наскоро споразумение за свободна търговия между Брюксел и Сеул, което ще създаде преференциални условия за търговия и инвестиции, от които българските фирми скоро ще могат да се възползват.
"Вече 18 години работя с виетнамци. Не познавам по-работливи, по-коректни и по-дисциплинирани хора от тях", обяснява бургаският бизнесмен Иван Василев. По време на българо-виетнамския бизнес форум в София през юли Василев подписа рамков договор с партньор от Виетнам за създаване на обща фирма, която върху 4000 декара в района около Ямбол ще произвежда виетнамски култури - зеленчуци и цветя, с цел износ към други европейски държави. Българският бизнесмен ще предостави терена, а виетнамците - технологията. Инвестицията ще е на стойност 15-20 млн. евро.
Десетки виетнамски компании проявяват интерес да правят бизнес с български партньори, личи по огромната делегация в София, водена от виетнамския зам. министър-председател Нгуен Син Хунг. В нея има представители на най-различни индустрии - петрол, газ, жп и минна промишленост, производство на цимент и стомана, транспорт, недвижимости, финансови услуги и др.
"Имаме интерес за сътрудничество с ваши фирми в областта на петролната и химическата промишленост", коментира пред "Сега" Ле Ксуан Хоанг, зам.-директор на Anpha Petrol, която е третата по големина компания в сектора във Виетнам. Според предприемача един от проблемите на бизнес партньорството с България е трудната транспортна връзка. До Ван То, който управлява огромна компания за производство на стомана, пък споделя, че за пръв път е в България и е дошъл, за да се запознае с условията за правене на бизнес тук и със стимулите за чуждите инвеститори. "Интересува ни какви преференции предлагате за инвестиции, какво е данъчното облагане и какви са цените на земята в България. Проявяваме интерес не само за търговия с България, но и за производство", казва бизнесменът.
Виетнам отдавна поставя въпроса за достъпа до българския пазар на работна ръка оттам, но в условията на криза и висока безработица това не е приоритет за България, твърдят българските власти.
Големи, но неизползвани възможности бележи и бизнес партньорството с Индия. "За съжаление България все още е твърде непозната в Индия, а и бизнесът ни трудно пробива там, защото се искат големи финансови вложения", коментира търговският представител на България в страната Илия Деков. Добрата новина от последните месеци е ИТ проектът за разпространение на високоскоростен интернет в Индия на основателите на "Орбител" Николай Горчилов и Виктор Францес. Според Деков българският бизнес има място в ИТ и телекомуникационния сектор в Индия, а също и във фармацевтиката и военната промишленост.
По-развито е партньорството в инвестиционните проекти на България с Япония и Корея, макар че и то е под потенциала си. Добра база за бизнеса с Корея е договореното наскоро споразумение за свободна търговия между Брюксел и Сеул, което ще създаде преференциални условия за търговия и инвестиции, от които българските фирми скоро ще могат да се възползват.
|
| Мащабите на китайските начинания наистина са стъписващи. В края на 2005 г. Китай построи най-дългия мост в света по море - Донгхай, с дължина 32.5 км. |
|
| Ако иска да се превърне в логистичен център за азиатското карго, България трябва да модернизира пристанищата и летищата си. |
|
| Заради липса на подходяща работна ръка у нас, преди няколко години заводът за тежко машиностроене в Радомир взе работници от Тайланд. |
|
| Според зам.-председателя на БТПП Георги Стоев България засега изпуска шанса за по-активно бизнес присъствие в Китай. |
|
| Министърът на икономиката Трайчо Трайков стана поредният български политик, който посети Китай, за да търси възможности за бизнес. Засега резултатите не са обнадеждаващи. |
|
| Китай стряска с размера на начинанията си. |
В последните години ЦК на ККП удвои дажбата ориз за населението, а на някои по-образовани и по две скариди отпусна.Е, хапнаха по една скарида с ориза и решиха, че е време за лексус. Ама така е то - ти му подадеш пръст, то ръката ти ще отхапе. 
Ако ги аресат де 
В Дами и Господа мили , 