Timeo Danaos et dona ferentes *

Вергилий, "Енеида" (II, 49)



"България може да вземе заеми колкото си иска" - това бе изводът от визитата на симпатичния г-н Робърт Зелик, президент на Световната банка, обобщен от възрадваното правителство. Боже, опази! Нима може в България, в живота само на едно поколение да скочим два пъти в същата урва на национална икономическа катастрофа? Доста нации през историята си са затъвали в блатото на дълга (онази сума на държавен дълг, над която нацията не е в състояние да го погасява и над която дългът само расте). Никоя нация не е поразявана засега от толкова тежка деменция, та да настъпи мотиката два пъти един след друг. Дано ние да не покажем, че и такъв прецедент е възможен. Дирижиран от неотразимо сладкодумния г-н Зелик,



хорът на сирените запя



познати омайни песни. Ето либретото, накратко: България е бедна държавица, защото няма пари да изгради... (заводи, градове, пътища, централи и пр.) ...Затова ще вземем заем, ще наинвестираме в... (промишленост, инфраструктура, модерно земеделие, супертуризъм, технологии и т. н.) ...Ще залеем България с... (асфалт, бетон, мляко и масло) ...Ще се развъртят онези ми ти наинвестирани пари, ще заработят новонакупени... (машини, инфраструктури, технологии и др.) ...Ще текнат в Балканска Швейцария... (милиони, милиарди, трилиони) ...Ще забогатеем като... (американци, белгийци, германци) ...и ще заживеем царски. Тъкмо същото мащабно (по глупостта си) умоздание бе не само надърдорено, но и натворено в началото на 80-те години. Тогава лозугът бе "За една петилетка да построим втора България!" Построихме. Не мина втора петилетка след това и дойде 30 март 1990 г. - дълговият Видовден, когато България обяви мораториум на плащанията по дълга.



Стигнахме пълен и безусловен фалит



на държавата. Външният държавен дълг тогава беше малко над 12 млрд. долара. Отгладувахме го двойно, събраха ни го четворно. И гащите ни взеха заради дълга на държавата. За оправдание само можем да си спомним, че румънците гладуваха повече и от нас дори. А защо се чупи гърнето? Защо не работи ужким логичният сценарий? Къде е фалшът в песента на кредиторските сирени? Финансистите знаят, че



лъжата е в т. нар. инвестиции

Казват: "Който инвестира, печели, който не инвестира - не печели." Вярна е само втората част. Наистина има хора с ума си, които инвестират и успяват да спечелят. Но фактът на печалбата не следва непременно акта на инвестицията. Който го може, дава пари и изкарва повече пари. Който не може - и той харчи пари, но дори вложеното не може да си върне, камо ли да излезе на печалба. Вече и теоретично, и емпирично е доказано: държава не може да управлява ефективно никоя конкурентна дейност. Тя е добра и незаменима само където пазарните маханизми отказват и не могат да работят. Затова държавните "инвестиции" най-често раждат ненужни, зле управлявани бетонни и метални чудовища. Дори да насърчат производството, ефективността им е далеч под онази, която един добронамерен и способен частен предприемач достига. Несъмнено има инвестиционни проекти, които държавата би могла да изпълни успешно. Но има риск и най-логичният проект да завърши с пълно фиаско и ужасяваща загуба. Затова е по-безопасно държавата да се ограничи до поносимия за нацията предел. В никакъв случай не бива да допуснем държавата да ни вкара обратно в дълговото блато. Важно е да знаем



как да се спасим от даровете,



носени от данайците във вид на кредит. Чухте мантрата "и 50 млрд. евро можем да вземем" (назаем). Да, можем да ги вземем. Но не можем да ги върнем. Откъде дойдоха тези 50 млрд.? Прибавете към тях сегашния държавен дълг. Сумата надхвърля годишния брутен продукт. Това е точно сумата, която вкарва България в дълговото блато. Питате ли се как и защо Гърция натрупа 220 млрд. евро държавен дълг? И как да избегнем грешката на елините? Знаете от легендата, че който чуе песента на сирените, губи ума си и ги следва към дълбините. Само хитроумният Одисей оцелял, защото знаел:



опиянението се лекува чрез връзване,



това е начинът елегантно да посочим пътя на очарователния г-н Зелик и пр. чуждестранни кредитори, нежно пробутващи на кабинета назаем "колкото искаме пари". Докато споменът от държавния фалит бе пресен, в конституцията бе наложен твърд ред за поемане на държавен дълг. Иска се два пъти парламентът да го гласува. Но това е доста хлабав възел, ако нацията е дарила властта на деня със законодателно мнозинство. Откак сме (об)вързани в Евросъюза, нашата държава - слава Богу! - е здраво стегната в лимити за общ бюджетен дефицит и сума на държавния дълг. Убеден съм, че няма шанс предстоящият опит на кабинета в София да поиска Брюксел да му развърже ръцете, за да трупа дълг и бюджетен дефицит, като харчи чужди пари. Нищо че от Вашингтон Световната банка ще достави цял вагон експерти по харчене на чужди пари - да покажат на европейците точно къде ще отиде новият дефицит. Сигурен съм, Брюксел няма никакво намерение да остави България да харчи милиарди от дълг. От десетките милиарди, обетовани от г-н Зелик, ще вземем 1-2 - дотам стига въженцето от 3% дефицит. Така българският дълг ще остане достатъчно вързан. Всички сме вързани в ЕС, никой няма желание да плаща чужди дългове.



- - -

* Страхувам се от данайците и когато носят дарове.