В Европа излезе книгата "Князът. Крадците. Файловете" с обем от 652 страници на Хайнрих Кибер - човека, който продаде на германските тайни служби за 5 млн. евро оптичния диск с данните за хиляди лица, укрили в Лихтенщайн астрономически суми, за които не са платени данъци. Според автора кражбата и продажбата на диска са отмъщение за неудачния му живот. Експерти смятат, че това е добър бизнес, който не се различава с нищо особено от другите търговски сделки.

Първоначално продаденият диск донесе на германската хазна почти половин милиард евро данъци. 25 000 души доброволно декларираха укритите налози и върнаха на държавата още милиард и половина. Благодарение на Кибер държавата получава и други дискове. В последния има данни за 1500 души, укрили данъци, включително в една швейцарска банка.



Очакваният приход е 200 млн. евро



"Имам данни за големи данъчни нарушители. Става дума за няколко милиарда евро. Бързо дайте сигнал имате ли интерес". Това е текстът на имейла, оставен върху бюрото на служител от германската разузнавателна служба БНД. След няколко дни агенти на БНД отиват на среща с човека, изпратил имейла. На срещата той казва, че разполага с оптичен диск, на който са записани тайните сметки, паролите, балансите и друга банкова преписка на най-голямата финансова институция в Лихтенщайн. Притежателят на диска не крие, че го е откраднал и е готов да го предаде, но очаква голямо възнаграждение и закрила срещу преследване. Като доказателство той дава на агентите извадки от няколко файла. Вече в Пулах, където се намира централата на БНД, аналитиците ахват, когато се запознават с извадките. В тях фигурират голям индустриален магнат от Италия, благотворителен фонд от Дюселдорф и дори един от ръководителите на всесилната "Дойче пост" (впоследствие ще се окаже, че това е самият бос Клаус Цумвинкел - бел. ред.).

Хайнрих Кибер е роден през 1965 г. в Лихтенщайн. От 6-годишна възраст расте в интерната на лихтенщайнската принцеса Джина. Но Хайнрих не харесва изтънчеността и надутостта на учебното заведение и на 16 г. извършва първата си кражба - мотопед. Той бяга от интерната, а след две години вече е келнер в дискотека на Ибиса (испански курортен остров на Средиземно море - бел. ред.). Впоследствие търсачът на приключения става търговец на коли и стюард в "Суис еър". На 31-годишна възраст Хайнрих се забърква в



първата си голяма афера



- купува за 250 000 швейцарски франка апартамент от свой приятел от училищните години. Чекът обаче, с който плаща, е фалшив. Кибер е осъден, но не плаща дължимата сума - заминава на екскурзия в Аржентина. Там обаче попада в клопка на кредиторите. Затварят го в някакво мръсно мазе, слагат му белезници и го връзват за радиатор. Как успява да избяга, не е известно, но скоро се появява в Лихтенщайн и се записва за прием при принц Ханс-Адам фон Лихтенщайн, за да иска закрила и подкрепа. Смята, че тези, които са го измъчвали, трябва да бъдат наказани, а князът трябва да защити своя верноподаник. Кибер обаче не среща разбиране. По-късно в книгата си той ще напише, че обидата срещу принца го накарала да стигне до решението да търси справедливост по свой начин. Една кражба на банкови файлове от фактически личната банка на лихтенщайнския принц му се сторила приемлива и достатъчна форма на мъст. А очакваната печалба би трябвало да разхубави живота му.

Никой не може да обясни как в началото на 2000 година Хайнрих Кибер успява да се уреди на работа в счетоводния отдел на банка LGT Treuhand. По традиция тя се управлява от хора на княжеското семейство. Има представителство в 29 държави и се ползва с репутацията на сигурна банкова институция, която при никакви условия няма да издаде на националните данъчни инспекции имената на своите вложители. Да се постъпи на работа в банката е много по-сложно, отколкото в Държавния департамент на САЩ, ЦРУ или БНД. Предполага се, че Кибер



е използвал връзките си в княжеското семейство



- все пак в младежките си години той е бил под патронажа на принцеса Джина, майката на сегашния владетел на Лихтенщайн. В книгата той разказва, че е планирал кражбата още докато уреждал работата си в банката.

Той не получава достъп до светая светих на банката - компютърния център. Внимателно изучавайки начина на работа, Кибер обръща внимание на строгата последователност в действията на служещите, отговарящи за архивирането на файловете от компютрите на банковите оператори. Архивирането включвало няколко последователни стъпки. Дискът от деня, на който са записвани всички архиви, минава през всички процедури на записване, след което отива за съхранение в архив, който е напълно недостъпен за странични лица. Дискът е носител на информация като обикновена магнитна лента от "доисторическия период". Всеки ден на него се записват текущите данни - и така до запълването му. След това в употреба влиза нов диск. След архивирането дежурният оператор отнася диска на работното си място, където запълва дневника. И едва тогава го отнася в специално хранилище, където се държи под ключ.

Един от операторите, който отговарял именно за последния етап - сдаването на диска за съхранение, - имал понякога навика да оставя без надзор безценния материал на бюрото си. Кибер, чието бюро е на няколко метра, вижда в това шанс. Той не предприел разбиването на компютрите по схемата от известния екшън "Мисия невъзможна", а избира прост, умен и напълно безопасен начин. В помещението няма вътрешни камери за наблюдение и



той решава да размени дисковете



- взема оригиналния, а на негово място слага друг, абсолютно същ на външен вид. Още първият му опит се увенчава с успех. Избира момент, когато разсеяният оператор не е пред бюрото си, и сменя дисковете. Укрива съкровището в сакото си и без проблеми напуска банката в края на работния ден. След като преглежда материала, Кибер разбира, че държи документи, които не само ще удовлетворят желанието му за мъст, но и ще го направят милионер.

През януари 2003 г. Кибер пише писмо до принц Ханс-Адам, в което му предлага да предаде откраднатите файлове, а в замяна владетелят да назначи специален прокурор, който да започне съдебен процес срещу бандитите, взели го за заложник и измъчвали го в Аржентина. Във Вадуц решават, че си имат работа с банален изнудвач, и от името на княза му предлагат да отиде с дисковете си при американците и германците. Нека те ги купят, щом те съдържат техни имена. Тогава Кибер, който към онзи момент отдавна живее в Берлин, отива в посолството на Лихтенщайн и показва какво е изнесъл от княжеството.



Сега вече всички изпадат в ужас



Принц Ханс-Адам, както съобщи сп. "Щерн", все пак решава да преговаря, но не директно. С Хайнрих Кибер се среща специалист, който се славел с методите срещу престъпниците. В резултат Кибер се връща в княжеството и дори се среща с принца. Случаят като че ли приключва, но двете страни не си вярват много. В един от чуждестранните си тайници Кибер оставя копия на всичките файлове. Твърди се, че имало договорка - Кибер предава дисковете, получава малка присъда за старата афера с фалшивия чек плюс 580 000 швейцарски франка, за да мълчи. Но през 2006 г., след като излежава 3-годишната присъда, Кибер изважда компромата и изпраща вече известния имейл на БНД. Така се появяват първите дискове на вече печално известната банка LGT Treuhand.

Оптичният диск на Хайнрих Кибер съдържа данни за тайни сметки на 3929 фонда, корпорации и фирми, включително на 1400 от Германия, 700 от Швейцария, 450 от Великобритания и от още много други държави. Има и данни за 5828 физически лица, от които 46 са VIP. Освен Германия информация за свои данъчни нарушители са получили още 13 държави, сред които САЩ, Италия, Испания.

Самият Хайнрих Кибер е защитен свидетел. Под чуждо име, с друга биография, а вероятно и с променена външност след пластична операция, той живее в държава, която не е сред най-богатите в света. Води нормален живот на обикновен гражданин, без разкош и пилеене на пари. Състоянието му възлиза на 10 млн. евро. В единственото си интервю, дадено за сп. "Щерн", той споделя, че не планира бъдещето си с години напред. Това е разбираемо - според различни сведения за главата му е обявена награда от 7 млн. евро.