От гледна точка на Кремъл иранската атомна електроцентрала в Бушер е геополитически залог спрямо Вашингтон и мярка за укрепване на доверието към Техеран. Това е образец за износа на атомни електроцентрали и доказателство за сериозността на руснаците като бизнес партньори. В средата на 90-те години, когато Москва получи от Техеран поръчката да довърши централата Торсос, положението бе по-просто - този многомилиарден договор беше спасение за една атомна индустрия, която след края на СССР едва се крепеше.

Днес атомната индустрия е важен икономически фактор. Наесен например ще бъде сключен договор за изграждането на първата АЕЦ във Виетнам. Дори Иран да реализира само няколко от заплануваните 20 централи, шансът, че страната ще предпочете и за другите изпитаната вече руска технология, е много голям.



Москва не иска наставници



Впрочем сътрудничеството в Бушер бе толкова трудно, пускането в експлоатация бе отлагано толкова много, двете страни така често се обвиняваха взаимно в нарушение на договора, че мнозина смятаха, че до старт на централата никога няма да се стигне. Но колкото по-заплашително ставаше държането на американците към Иран, колкото повече западни страни се присъединяваха към санкциите, толкова по-лесно ставаше за руснаците да демонстрират независимостта си в Бушер: Москва не желаеше никой да диктува търговско-икономическите й отношения. Така в последна сметка Бушер се оказа коз в ръцете на Кремъл.

Впрочем Русия се страхува от една иранска ядрена бомба толкова, колкото и от американски боен удар срещу Техеран - все пак Иран се намира на южната й граница. Всякаква промяна в баланса на силите в региона би имала непредвидими последици за Близкия изток. Но що се отнася до стремежа на Иран към ядрената бомба, руснаците смятат Бушер



не за част от проблема, а за част от решението му



Логиката е, че Русия доставя горивните елементи и си връща отработеното гориво, а освен това централата се контролира от Международната агенция за атомна енергия, така че Иран би могъл да разполага с жадуваната атомна програма за мирни цели, но не и с достатъчно боеспособен материал.

Москва не желае конфронтация с очертаващата се регионална сила край Персийския залив, въпреки че подкрепя санкциите на ООН. Това би могъл да бъде шанс и за президента Барак Обама, който бе критикуван отдясно за новото начало в отношенията с Русия. Един от пътищата към Техеран минава през Москва - и следователно през Бушер.



-----Контра----



"Глоуб енд мейл":

Опасно решение



Русия взе опасно решение, защото няма гаранция, че ще си връща всичкото отработено ядрено гориво. Като се има предвид колко зле се контролират ядрените материали в самата Русия, колко широко разпространена е корупцията и колко е амбициран Иран, трудно може да се гарантира, че Техеран няма да получи достъп до радиоактивни материали. При експлоатацията на реактора Иран ще се сдобие поне с допълнителни знания, които да му послужат и за военни цели.

Още по-опасно е, че Бушер става знаково явление. Точно когато новите санкции стават болезнени, Техеран удържа колосална пиар победа с големи практически последици. Подготвена е почвата Кремъл да нарушава и други санкции.