Планът за изпълнение на мерките за оптимизацията на държавната администрация е любопитно четиво. От него разбираме например, че навременното закупуване на самолетни билети е един от начините да се оптимизират функциите, изпълнявани от външно министерство, защото навременните действия излизат по-евтино. В социалното министерство занапред ще спрат да третират като услуга обобщаването на данните от получени от "Бюрата по труда" справки, защото според закона за администрацията това не е никаква услуга, а най-регулярна дейност. Спортното министерство ще подобри ефективността си, като отрази предложени промени в устройствения си правилник в подготвяния за догодина програмен бюджет. И др., и др.

Неспособността на част от администрацията да попълни табличка с три графи и да осмисли думи като ефективност и оптимизация сама по себе си е показателна. Планът се разпилява в дребнотемие и изобилие от дейности, обещавайки нереалистични срокове и подценявайки ключови проблеми в работата на администрацията като прекомерна политическа намеса, липса на стабилност на издаваните нормативни актове, формално консултиране на засегнатите от тях. Няма гаранции, че ще се облекчи и административното обслужване. Вместо това, в идните месеци министерствата ще се занимават с купища вътрешни размествания и поредните промени в устройствените правилници, а догодина идва ред на новия модел на заплащане в администрацията. Така интересът на обществото отново може да се окаже подменен и да отстъпи на формални структурни промени, които винаги пораждат съмнения за кадрови кадрил.

На фона на начина, по който работи парламентът до момента,



сроковете за реализирането на обещаните промени са съмнителни.



Само създаването на Агенцията за безопасност на храните изисква промени в 23 закона, което по графика на кабинета трябва да се случи до края на тази година.

Решимостта на правителството да закрива ненужни структури е похвална, но без добра организация всичко това може да се проточи във времето, а работата с нарочените за закриване институции през този период ще е много неефективна.

Не е ясно защо при този сериозен обем от работа кабинетът се хвърля към друга тежка реформа - децентрализацията, която също ще ни застигне догодина. Тук воденият от финансовия министър Симеон Дянков Съвет по административна реформа здраво е нагазил в територията на друг съвет, воден от регионалния министър Росен Плевнелиев - по децентрализация. Съветът на Дянков бодро обещава прехвърлянето на цели дейности и структури към общините, както и цялостна реформа в дейността на областните управители още догодина. Към общините трябва да минат професионалните училища, категоризирането на местата за хранене, част от недвижимите археологически ценности като резервати, останки от крепостни стени и др., управлението на общински язовири. Не е ясно как всичко това се съотнася към общата концепция за децентрализация и тази за регионално развитие, нито с какви ресурси ще се подсигурят промените.

Наред с всичко това министерствата трябва



да намерят време и за облекчаване на административните процедури.



10 години след началото на XXI век министерствата продължават да говорят за евентуален прием на документи през интернет и размяна на бумаги между институциите по служебен път. Почти всички институции обещават да ползват на служебни начала налична информация в Агенцията по вписвания и НАП, да получат достъп до служебните регистри на други институции и да спрат да ядат от отпуските на гражданите за уреждането и на най-дребния административен въпрос. Тук лошо впечатление прави липсата на ентусиазъм в някои министерства по преразглеждане на събираните от граждани и фирми такси и премахването на различни разрешителни режими. Твърд ангажимент да анализират дали таксите наистина покриват разходите, както изисква законът, поемат само правосъдното и икономическото министерство.

Ще се случи ли това от началото на 2011 г., както обещава кабинетът, предстои да видим, но бездействието тук е непростимо. Властта отдавна е длъжник на обществото, а отпадането на административните безумия е абсолютно задължително, ако институциите искат да върнат доверието в администрацията. Неслучайно това е единствената реформа, подкрепяна от обществото, но липсата на доверие в администрацията на една държава не би следвало да радва никого.

Притеснителна е и липсата на мерки, които да подобрят процеса на взимане на решения в изпълнителната власт. В документа със заглавие "Цели на административната реформа" се твърди, че във всички администрации ще бъдат приложени минимални стандарти за провеждане на обществени консултации по готвените нормативни документи. Стандартите целят да гарантират, че консултирането на едно или друго решение няма да се прави пасивно и формално, както е в момента, но как и кога ще се случи това от плана на кабинета не става ясно. Не е ясно и кога ще се въведе оценка за въздействието на постоянно променяните нормативни документи, тоест до какво води едно или друго недомислено решение. По адрес на политическата намеса в работата на чиновниците, които неслучайно имат статут на независими държавни служители, от кабинета са лаконични - "необоснованата политическа намеса в дейността на администрациите ще се избягва". Дано. Защото ако кабинетът възнамерява да преобръща в последния момент и с неясни аргументи взети след сериозни усилия от страна на администрацията решения, смисълът от реформа няма да е голям.