Понякога е добре Бойко Борисов да бъде показван по телевизията по-малко от десет пъти на ден. Водещите се успокояват, появяват се диалози, камерите изненадващо намират байчовци и лели, които си имат други грижи, освен да ръкостиснат премиерската десница. Изпъкват незабележими иначе народопсихологически характеристики.

Така стана и през уж постното информационно лято, когато "бликнаха" понасилени, но увлекателни теми. При които се видя как след 20 години бурни промени тъпчем на място по важен житейски и културен въпрос. Всеки дебат, провокиран от войнстващата глупост (не само управленска) свършваше в мига, в който авторът й издекламираше триумфално:



"И другите така правят!"



Под "другите" се разбираха цивилизованите и напреднали страни, които ни служат за пример, и през годините усърдно копи-пействахме. Щом се произнесеше сакралният довод за "другите", защитниците на истината и социалната чувствителност млъкваха. Защото виждаха обезоръжени, че "другите" наистина така правят, а и защото също смятат, че зарята, с която се забавляват край нас, е пътеводна светлина.

Когато стана ясно, че Божидар Димитров раздава гражданство срещу пари, се появи възмущение, което бързо се разби в защитната реч на министъра без портфейл, че подобно доходоносно предприятие отдавна работи в САЩ. Същото стана и с прословутите мощи. Глъчката покрай "шибания народ" заглуши един друг "аргумент", който не бе само министерски, но и на интелектуалци, на хора от бизнеса: "Какво, ако мощите са фалшиви? "Другите" да не би да не си измислят разни исторически и природни достойнства. И при тях истината няма значение, вкарани са в икономически и културен оборот." Тук примерите обиколиха цялата крайбрежна евроатлантическа география, защото по някаква случайност митичните камъни, сълзи и тайнства все край морски курорти виреят.

На плажа се разви още един сходен сюжет. Разни хотелиери се мъчеха да пласират страховити "новини" за безобразия в конкурентни туристически държави.



Само спирането на тока разпиля усилията



На въпрос защо са нужни подобни фантазии следваше железният контрааргумент: "Ами "другите" не правят ли същото? Всяко лято пишат, че край нас има акули". По-запознатите дори изтъкнаха, че Кипър имал специално законодателство, което директно вкарва в затвора всеки журналист, позволил си да оклепа родния туризъм. Какво точно е положението в Кипър никой не разбра, но защитниците на правдата пак млъкнаха, щом на този проспериращ остров са въвели подобни полезни рестрикции срещу истината.

МВР все още не може да вкара в затвора и един бандит, но пък се хвали, че ги тръшка тъй както на Запад. И трябва да признаем, че правно безполезните акции изпълняват важна обществена функция - те наистина радват народа и го карат да заспива с чувството, че някой трескаво се труди в мързеливата ни държава. Дори и с цената на много невинно набити и безсмислена репресия при арестите на "виновните".

Обяснението на парадокса пак е във възприятието как точно е при "другите", т.е. как трябва да е. От филмите и новините знаем, че полицията при "другите" също се труди без поплюване. И там справедливостта често отстъпва пред палките, реванш за нарушените права се търси при арменския поп. МВР продуцира филми и новини в същия жанр. Нормално е хората да приемат поразиите на "нашата полиция" за присъщи за модерния свят, щом е свикнала да приема всичко от него за жива вода, а и щом няма кой да се провикне, че неговите сценарии също са пошли. Особено напоследък, особено в областта на гражданските права.

Това, което липсва в публичния дебат, е ясно изразената гледна точка, че не всичко, което диктуват, смятат или правят "напредналите", е прекрасно и достойно за подражание. Уж след 20 години проби и грешки го знаем, но



всеки недъг бива преглътнат,



щом се сблъска в практиката на "другите". Умни хора от властта добре знаят кое е хубаво, кое не, но в името на управленската целесъобразност спекулират с тази обществена инерция. Опитът им е успешен, тъй като с универсалния пример на "напредналите" споровете стихват. Няма кой да каже, че "другите" също си имат проблеми и ако някой там лъже, краде или репресира, то за нас е неприемливо. Че доброто и злото нямат география, а политиците и техните практики си приличат независимо от обществения строй и властващите доктрини. Това като че ли остана най-голямата тайна на прехода.

За всеки нормален човек например е недопустимо да се раздава паспорт срещу пари, защото е гавра, а и рекет. Ако ще и лично Обама да го прави. Недопустимо е полицаи да бият невинни, ако ще и Силвестър Сталоун геройски да ги възпява. Когато България краде европейските пари, сме съгласни да бъде наказвана, защото кражбата е лоша. Но също е лошо и следва да има наказание за Гърция и банките-донори, когато крадат европейски пари.

Като стана дума за Обама и Европа, то не бива да подминаваме и още един рефлекс на политическия ни елит. Има ли български политик, който някога за нещо да е разкритикувал американската, френската или германската политика по произволен проблем? Не, дойде ли реч за тях,



всички са тържествено захласнати,



ако ще да творят очевадни глупости. Като например ЕНП да приеме в редиците си откровен популист като Бойко Борисов и всички да започнат да го броят за десен. Или да се прегърне с Берлускони и да настане горда радост. Та вторият е за завиждане само с любовниците си. Ако не беше премиер на важна държава като Италия, щеше да бъде сочен за отрицателен пример от запад до изток.

Учителите ни по демокрация, икономика, култура и ценности също са в първи клас по много предмети. Често бъркат, затова ние трябва да се научим да назоваваме и техните грешки. Фрапиращо е, че на фона на многото безобразия, сътворени от тях по света и у нас, не сме събрали тази смелост.